Дъбрава (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другите български села с това име вижте Дъбрава.

Дъбрава (област Ловеч)
Партизанският паметник
Партизанският паметник
Общи данни
Население 21 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,471 km²
Надм. височина 571 m
Пощ. код 5546
Тел. код 069246
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 24373
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Дъбрава (област Ловеч) в Общомедия

Дъбра̀ва е село в Северна България. Намира се в Община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дъбрава се намира в полупланинския район на Централна Стара планина. Отстои на 2 km северно от главен път София – Варна, на 18 km югоизточно от Ловеч и на 20 km западно от Севлиево. Разположено е в котловината на една от най-високите точки в Ловешка област. Състои се от четири пръснати по склоновете на котловината махали. Наблизо са селата Стефаново, Прелом, Казачево, Горно Павликене, Малиново и Българене.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите документирани сведения за това село са от османските данъчни регистри от 1866 г. (според (3) още през 1660 г.) на кааза Ловча, където се споменава под името Bivol-i Bala, от 1894 до 1941 г. името на селото е Горен (Горни) Бивол, а след 1941 г. Дъбрава. По време на османското владичество селото, както и съседните села Долен Бивол (дн. Прелом) и Острец (дн. Малиново) са населени предимно с турци (най-вероятно помохамеданчено местно население), но по време на Освобождението на България от османско владичество, турското население на селото поради страх от саморазправа се изселва, изоставя къщите си и тръгва заедно с отстъпващата турска войска. През 1881 г. изоставените им къщи дори стават източник на каменен и дървен материал за строеж на училището в съседното село Българене (4). Във вече обезлюденото село започват да се заселват българи от близките села и вече става с чисто етническо българско население.

В периода на създаване на партизанското движение в Ловешкия край населението на Дъбрава, заедно с това на Българене, Прелом, Стефаново, Казачево и Горно Павликени, взима активно участие в съпротивата. В землищата на тези села действа Източната (Българенска) чета на Народна бойна дружина „Чавдар“ с командир Христо Кърпачев. През пролетта на 1943 г. четата е разбита и практически престава да съществува. Убити са партизани, заловени са и много ятаци от тези села, инквизирани от полицията и осъдени на различни срокове затвор. По този начин е обезкървена антифашистката съпротива в района чак до края на 1944 г., но остават да действат другите чети в тогавашната Ловешка околия.

Религия и образование[редактиране | редактиране на кода]

Изцяло християнско село. Въпреки че в селото няма църква, камбаната е окачена на старо дърво в училищния двор. Преди 9 септември 1944 г. е съществувало училище, в което в една стая са учели учениците от всички отделения. Един от учителите е бил даскал Минко.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава
Дъбрава

В центъра на селото има малък паметник на двамата загинали антифашисти от селото (ятак и партизанин). Непосредствено над него е старата сграда на училището, която от десетилетия се руши. През 2007 г. е продадена на търг. Ловците от двете села Малиново и Дъбрава имат обща ловна дружина, а в землищата на селата все още се срещат диви свине и сърни.

На около 5 км западно от селото в девствените гори между Дъбрава и Казачево се намират останките от партизанското скривалище на Българенската чета, а наблизо е малката чешмичка – лобното място на дъбравския партизанин Димитър Кочев, увековечено с малка паметна плоча.

На около 6 – 7 км южно от селото се намира архитектурният резерват Старо Стефаново, който е част от съседното село Стефаново, а на около 8 – 9 км източно от селото, в землището на село Прелом е язовир Крапец, който е подходящ за риболов.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Преди 9 септември 1944 г. е едно от най-бедните селища в района и животът на хората е много тежък. Поради бедната и неплодородна почва населението се е прехранвало предимно с животновъдство и производните суровини от него. Водоснабдяването е било от двете чешми в селото.

По времето на социализма селото се развива – каптирани са извори и е направен водопровод до всички къщи, електроснабдява се и се асфалтират всичките улички. Образува се ТКЗС. Развъждат се овце, кози и крави. Отглеждат се сливи, череши, вишни. Идват ученици-бригадири от ловешките училища, за да помагат на ТКЗС-то в прибирането на реколтата. Има смесен магазин, пощальон, кмет, редовна автобусна линия до Ловеч всяка сутрин и вечер, посещение на лекар в селото всяка седмица. Всяка събота и неделя селото се оживява от прибиращите се работещи в Ловеч дъбравчани.

След 10 ноември 1989 г. селото тотално запада – ТКЗС-то е ликвидирано, водоснабдяването е затруднено, няма магазин и автобус. Старите жители постепенно измират а млади не идват.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Участници в Балканските войни[редактиране | редактиране на кода]

  • р-к Петко Димитров Йонков, (? – 24 юни 1913), 34-ти пехотен Троянски полк, убит при с.Модра стена, Пирот
  • р-к Радко Колев Ранков, (? – 2.11.1912), 34-ти пехотен Троянски полк, убит при Чаталджа
  • р-к Христо Георгиев Христов, (? – 16.10.1912), 34-ти пехотен Троянски полк, убит при Одрин

Участници в съпротивителното движение 1941 – 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Кочев Баев (Мишо), партизанин от източната чета на Народна бойна дружина „Чавдар“ с командир Христо Кърпачев.
  • Вълко Петров Баев, ятак
  • Гено Цонков, ятак
  • Симеон Василев, шурей на партизанина Димитър Кочев, политзатворник (доживотен затвор)
  • Никола Христов Василев, политзатворник (доживотен затвор)
  • Тотка Петрова, ремсистка, ятачка
  • Мара Белярова, отговорничка на РМС от стопанското училище през 1941 г.
  • Васил Стоянов, ятак
  • Мария Христова Върбанова (19 май 1924 – ?), политзатворничка
  • Мария Цвяткова Кочева (2 април 1920 – ?), ятак
  • Найда Цвяткова Иванова (17 юли 1922 – ?), ятак
  • Неда Христова Недялкова (2 април 1914 – 5 декември 1977), ятак
  • Тодора Петрова Иванова (16 ноември 1923 – ?), политзатворник

Участници във Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Петко Минков, Симеон Драгнев и Петър Тодоров, в състава на Трета съветска армия

Спортисти[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ледник Дъбрава на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975
  • Шипков Д., Балканът размирно запя, Военно издателство, С., 1978
  • Байчев Б., Селото, градът и езикът в Ловешкия край", УИ „Свети Климент Охридски“, С., 1996
  • С българско име през вековете, С., 1979