Дъжд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия · Вихър ·

Валежи

Сняг · Суграшица · Градушка
Снежни зърна · Леден дъжд · Скреж
Слана · Дъжд · Ръмеж
Роса · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 
Проливен летен дъжд

Дъждът представлява валеж в течна форма (за разлика от някои други валежи като сняг, суграшица или градушка, които са в твърда форма), образуван в някои видове облаци. В по-голямата част от света дъждът е основен източник на вода, която дава възможност за развитието на разнообразни екосистеми и се използва от хората за напояване и производство на енергия.

Дъждът се образува от кондензацията на водна пара в капки вода, достатъчно тежки, за да започнат да падат към повърхността на земята. Възникването на дъжда е резултат на два процеса, понякога протичащи едновременно — нарастването на концентрацията на пара и охлаждането на въздуха.

Най-често срещаната причина за дъждове е образуването на масиви от пара при привижването на атмосферните фронтове. При наличието на достатъчно влага и издигащи се въздушни течения валежът пада от купесто-дъждовни облаци и може да формира тясна дъждовна ивица. В планинските области са възможни силни валежи при издигане на въздушни маси по наветрения склон.

Механизъм и условия на образуване[редактиране | редактиране на кода]

Дъждовен облак и дъжд над Австралия

Дъждът като правило се образува в смесените облаци - предимно слоисто-дъждовните и високо-слоистите, които при температури под 0 °C съдържат преохладени капки и ледени кристали. Когато се получи пренасищане по отношение на кристалите, се стига до тяхното увеличение при едновременното изпарение на капките. Ставайки по-големи и по-тежки, кристалите падат от облака, завличайки със себе си и преохладените капки. Когато навлязат в долната част на облака или под него, където температурата е 0 °C или над нея, те се топят, превръщайки се в дъждовни капки. По-малка роля в образуването на дъжда има сливането на отделните капки помежду им.

Дъждът съществува като явление само при определени условия. Те се състоят в това, че ниските слоеве на атмосферата могат да поддържат дадено вещество в две, дори три агрегатни състояния едновременно. На Земята това вещество е водата. На Титан (спътникът на Сатурн) това вещество е метанът, който е в течно и газово състояние, което води до метанови дъждове.[1]. На Венера например има сярнокиселинни дъждове, тъй като облаците там са предимно от сярна киселина. В миналото на Марс също е имало водни дъждове.[2]

Видове дъждове[редактиране | редактиране на кода]

Киселинен дъжд[редактиране | редактиране на кода]

Резултат от киселинни дъждове

При изгаряне на въглища или течни горива (например нефт), които съдържат химичния елемент сяра, освен въглероден диоксид, при този процес се получава и серен диоксид. Той бива изхвърлен в атмосферата, след което се разтваря във водните капчици, намиращи се в облаците или мъглата, като при това се образува сярна киселина.

SO2 + OH· → HOSO2·

Следва:

HOSO2· + O2 → HO2· + SO3

след което в присъствието на вода се получава сярната киселина:

SO3 + H2O → H2SO4

Така се получават киселинните дъждове, които са изключително вредни както за живата, така и за неживата природа, те увреждат растенията, обезлистяват горите, разтварят и корозират скулптури, железни конструкции и постройки, направени от варовик, мрамор и други материали. те замърсяват водните басейни, което може да доведе до измиране на рибите и други водни животни.[3][4]

Пороен или проливен дъжд[редактиране | редактиране на кода]

Улиците се превръщат понякога в реки при поройните дъждове

Поройните дъждове са силни валежи, при което пада колямо количесво вода за единица време. Те може да са съпроводени и със силни ветрове и гръмотевици. Последиците от поройните дъждове са наводнения, преливане на реки, унищожаване на земеделски култури, понякога скъсване на язовирни стени. Те предизвикват сериозни проблеми в транспорта, затваряне на училища и предприятия.

Ситен дъжд[редактиране | редактиране на кода]

Измерване на количеството дъжд[редактиране | редактиране на кода]

Количеството дъжд се определя по височината на водния стълб, който би се образувал върху хоризонтална повърхност, без попиване, оттичане или изпарение. Измерва се в mm височина, което съответства на широко възприетата мярка dm3/m2.

Уредите, които се използват за целта се наричат дъждомери, а отчитането става с мерителни стъкленици. Разграфяването е такова, че на едно деление съответства 1 mm.

Обикновен дъждомер[редактиране | редактиране на кода]

Обикновен дъждомер

Той се състои от:

  • Два еднакви цилиндъра с височина 40 cm и диаметър 25,2 cm (площ 1/20 m2);
  • цинков похлупак за цилиндрите;
  • цинкова фуния (събирателна) със същия отвор като цилиндрите;
  • цинкова чаша за стичане на водата от цилиндрите;
  • дървен стълб за окачване на дъждомера, който се набива така, че височината му над почвата да е 90 cm;
  • стъклена мерилка.

В България, през топлата част от годината дъждомерът се използва в пълен комплект за измерване на дъжда, а през студените месеци чашата и фунията се прибират и се оставя само цилиндърът за да може снегът да вали направо в него.

Планински дъждомер (тотализатор)[редактиране | редактиране на кода]

За планински условия, където количеството на дъжда може да е по-голямо, се използва вариант на обикновения дъждомер с по-дълбок цилиндър и с ветрозащитен обърнат конус. За планински върхове, където отчитането на валежа става веднъж на седмица, на две седмици или на месец, се използват дъждомери с вместимост 100 и повече литра, наречени тотализатори.

Дъждовни гори[редактиране | редактиране на кода]

Дъждовните гори са вид гора с голямо количество на валежите, предимно дъждове (над 1750-2000 mm годишно). Те се делят на две групи - екваториални (тропически) и умерени дъждовни гори. Макар че заемат сравнително малка част от площта на Земята, дъждовните гори имат огромно значение за биоразнообразието, като от тях произхождат между 40 и 75% от известните видове организми.[5] Понякога те са наричани „белите дробове“ на планетата, защото са отговорни за 28% от оборота на кислорода.

Най-дъждовните места в света[6]
Континент  Най-голямото количество
средни валежи (inches/mm) 
Място   Височина (feet/m)   Години 
 Южна Америка   523,6 in/13 299 mm    Йоро, Колумбия  520 ft/158 m   29 
 Азия   467.4 in/11,872 mm   Мосинрам, Индия  4,597 ft/1,401 m    39 
 Океания   460.0 in/11,684 mm    Кауаи, Хаваи  5,148 ft/1,569 m  30 
 Африка   405.0 in/10,287 mm    Денунча, Камерун   30 ft/9.1 m    32 
 Южна Америка   354.0 in/8,992 mm    Кибдо, Колумбия   120 ft/36.6 m    16 
 Австралия   340.0 in/8,636 mm    Беленден Кер, Куинсланд   5,102 ft/1,555 m    9 
 Северна Америка   256.0 in/6,502 mm    Езерото Хендерсън, Британска Колумбия   12 ft/3.66 m    14 
 Европа   183.0 in/4,648 mm    Церквице, Монтенегро   3,337 ft/1,017 m    22 

За разлика от тези дъждовни райони, на Земята съществуват области, които получават много малко дъждове. Те се наричат пустини и се характеризират със сух климат. Въпреки това в пустините падат дъждове. Пустинните бури са често явление. Дъждовете могат да предизвикат наводнения и поради липсата на растителност, те могат да бъдат много опасни, създавайки свлачища и разрушавайки всичко на пътя си. В същото време те могат да доведат до излизането на реки от коритата им и напояване на иначе безводни райони. Реки като Нил, Хуанхъ, Колорадо текат през пустини. Понякога след дъждове в пустинята се образуват езера, които са плитки, временни и солени.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дожди на Титане, компьютерра.ру
  2. На Марсе шли дожди, Мембрана.ру
  3. Likens, G. E. and F. H. Bormann. 1974. Acid rain: a serious regional environmental problem. Science 184(4142):1176–1179.
  4. Search the HBES Publications. // Hubbardbrook.org. Посетен на 2010-11-18.
  5. Rainforests.net – Variables and Math. // Посетен на 2009-01-04.
  6. Global Measured Extremes of Temperature and Precipitation#Highest Average Annual Precipitation Extremes. // National Climatic Data Center, August 9, 2004.