Дългият път на деня към нощта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дългият път на деня към нощта
Long Day's Journey into Night
Bundesarchiv B 145 Bild-F004180-0008, Bonn, Schauspiel Stadttheater Bad Godesberg.jpg
Информация
Автор Юджийн О'Нийл
Герои Мери Тайрон
Джеймс Тайрон старши
Едмънд Тайрон
Джеймс Тайрон младши
Катлийн
Създадена 1941 г.
Място на действие Семейната къща на семейство Тайрон, август 1912 г.
Оригинален език английски
Тема Автобиографична история за тягостна семейна обстановка
Жанр драма
Премиера 2 февруари 1956 г.
Датския кралски театър
Стокхолм, Швеция
Дългият път на деня към нощта в Общомедия

„Дългият път на деня към нощта“ (на английски: Long Day's Journey into Night) е автобиографична пиеса на американския автор Юджийн О'Нийл. Световно е призната като една от най-добрите пиеси на американския театър.[1]

Въпреки че О'Нийл завършва текста през 1941 г., творбата му вижда бял свят чак през 1956 г. Авторът моли Бенет Сърф, неговият издател, да я публикува десетилетия след смъртта му поради автобиографичните елементи. Вдовицата на О'Нийл, Карлота Монтерей, осъжда Сърф и издателство Random House и получава правата над пиесата 2 години след смъртта на съпруга си.[2]

През 1956 г. пиесата се издава на хартиен формат от Йейлския университет, а след това се играе за пръв път в Датския кралски театър в Швеция.[1] Няколко месеца по-късно „Дългият път на деня към нощта“ дебютира на Бродуей, след което печели наградите Пулицър и Тони за най-добра пиеса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]