Дългогрудеста метличина

Дългогрудеста метличина

Червена книга на България

Критично застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Метличинови (Cynareae) род: Cyanus вид: Дългогрудеста метличина (C. pseudoaxillaris)

Научно наименование

Cyanus pseudoaxillaris Holub

[ редактиране ]

Дългогрудеста метличина (Cyanus pseudoaxillaris) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Видът е български ендемит. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание

Многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, с тесни вретеновидни задебелявания, дълги 4 – 6 (20) cm. Стъблото е неразклонено, високо до 15 – 25 (30) cm, бяловлакнесто и силно облистено. Листата са бяловлакнести, елиптични до линейноланцетни, целокрайни до перестонаделени; най-горните са целокрайни, по-дълги от кошничката и събрани в снопче. Кошничките са единични, около 3 cm в диаметър. Обвивните листчета са светлозелени, широкотриъгълни до полуелиптични, с низбягващи до основата придатъци с тъмнокафяв ръб и ресни със сламеножълт връх. Вътрешните цветове са тръбести, пурпурни до тъмнорозови, с пурпурни прашници; външните са лъчисти, цикламени до пурпурни. Плодосемката е дълга 4 – 5 mm, а хвърчилката – 2 – 2,5 mm. Цъфти май – юни, плодоноси юни – юли. Насекомоопрашващо се растение, което се размножава със семена, разпространявани с помощта на мравки.

Разпространение и местообитания

Видът е български ендемит. В България е разпространен в Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, на надморска височина от 100 до 450 m. През последните години със сигурност е известен от 3 локалитета – Бесапарските ридове и Овчите хълмове (Пазарджишко) и „Аязмото“ край Стара Загора. Расте из тревисти места и по периферията на каменисти поляни в разредени дъбови и смесени гори и храсталаци, в равнините и предпланините. Популациите са малочислени, с до 50 фертилни индивида.

Природозащитен статут

Основните заплахи за вида са унищожаването на характерните местообитания – ксеротермните дъбови гори, изключително ниската численост, слабите възобновителни и миграционни възможности и привързаността към специфичен, застрашен хабитат. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са разработване на План за действие на вида и/или включването му в защитена територия, мониторинг на състоянието на популациите и подпомагане на размножаването in situ, както и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.