Дъмбенска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дъмбенска планина
Μπούτσι
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.6447° с. ш. 21.1396° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение  Гърция,  Албания
Най-висок връх Буче (Ανεμοδαρμένη, още Μπούτσι и Πυραμίς)
Надм. височина 1795 m

Дъмбенската планина, още Мали-мади, Малимади, Буче, Костолата или Орлово (на гръцки: Μπούτσι, Буци или на гръцки: Μάλι Μάδι, Мали Мади), е планински масив в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[1][2]

В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията ΛΑΡΚΟ. Тя експлоатира находище на лимонит с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.[3]

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата точка е връх Буче (Бучйе) (Ανεμοδαρμένη, още Μπούτσι и Πυραμίς), 1795 m при село Брезница (Ватохори).[4]

Други върхове в планината са[5][6][7][8][9][10][11]:

Име Име Кота (m) Положение Държава
Свети Атанас Άγιος Αθανάσιος 1183 1 km ЮИ от Косинец Flag of Greece.svg
Орлово Αετορράχη и Όρλοβο 1685 2 km СИ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Орлово Αετός и Όρλοβο 1285 2 km ЗСЗ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Чунгия Ανάρραχη и Τσούγκια 1400 2 km ССЗ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Скърка Ανώμαλη и Σκόρκα 1506 4,5 km СЗ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Бочила Απαλό, Ποτσίλα Λουμάτο и Πότσιλα 1260 2 km ЗСЗ от Габреш Flag of Greece.svg
Осой Дъмбенски Βαλανιδιά, Οσόϊ и Ντέμπεν 1275 3 km ЮЗ от Габреш Flag of Greece.svg
Чървени гренди, Гренда Γκρέντα 1127 4 km СЗ от Косинец Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg, гранична пирамида № 33
Градища Καστράκι, Γκραδίστα и Γκραντίστα 1122 3 km ЮИ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Κολοκοτρώνης 1323 1 km СИ от Косинец Flag of Greece.svg
Корпес Κορφές, Κορπές 1224 1,5 km СЗ от Габреш Flag of Greece.svg
Кукувичина стена[12] Κούκκος, Κουκουβίτσινα 1352 1,5 km СИ от Косинец Flag of Greece.svg
Франговица, Куле Κουλέ, Φραγκόδιτσα 1420 2 km СЗ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Куле Κουλέ 1320 2 km СЗ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Κοφτερό 1660-1560 3 km ССИ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Костенец Κωστενέτσι 1231 1,5 km ССЗ от Косинец Flag of Greece.svg
Костолата Κωστώλα и Όρλοβο 1713 2 km ССИ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Крумница Μεγάλη Πλαγιά, Κρουμνίτσα 1200 3 km ЮЗ от Смърдеш Flag of Greece.svg
Мечкина тумба Μεσκίνα 1652 3 km С от Дъмбени Flag of Greece.svg
Самовилцка Гръндка Μοναχικό, Σαμοβίτσα Γρέκα 1555 1 km ЮИ от Смърдеш Flag of Greece.svg
Брезница Μπουκούρης, Μπρέσνιτσα и Μπρενίτσα 1533 2 km Ю от Брезница Flag of Greece.svg
Попова нива Παππαδοχώραφα, Πόποβα Νίβα 1540 5 km С от Дъмбени Flag of Greece.svg
Караули Παρατηρητήριο, Καραούλι 1591 4 km С от Дъмбени Flag of Greece.svg
Вълканова чезма[13] Πετροβούνι 1580 2,5 km ИЮИ от Смърдеш Flag of Greece.svg
Смърдеш, Плешовец Πλεζοβίτς, Ορόσημο Σμαρδέσι и Πλασόβιτσε 1343 3 km ЮЗ от Смърдеш Flag of Greece.svg Flag of Albania.svg, гранична пирамида № 30
Полени Πολένι 1621 4 km Ю от Брезница Flag of Greece.svg
Πυχτό 1500 4 km ССИ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Чучура Τσούτσουρα, Τσούσερα 1271 2 km ЮЗ от Габреш Flag of Greece.svg
Ръмбатина Ύψωμα Γρέσκου, Ραμπατίνα 1681 3,5 km ЮИ от Смърдеш Flag of Greece.svg
Мали Мади Ύψωμα Παπαθανασίου, Μάλι Μάδι 1659 4 km СЗ от Дъмбени Flag of Greece.svg
Бойко Φύλακες, Μπόϊκο 1140 2 km ЮИ от Брезница Flag of Greece.svg
Γιάννη Κεφάλι 980 2 km Ю от Дъмбени Flag of Greece.svg
Εβραίου Κεφάλι, Κεφάλα Εβραίου 853 2 km З от Сливени, паметник Flag of Greece.svg
Широко ръжица Καλόγηρος, Συροκοραζίσα 955 3 km СЗ от Сливени Flag of Greece.svg
Света Неделя Καστράκι, Σφέτα Νεδέλα 869 1 km С от Св. Неделя Flag of Greece.svg
Колица Κόλιτσα 860 4 km С от Св. Неделя Flag of Greece.svg
Кутуди, Арбениска Κουτούδι, Αρμπόνισκα и Αρμπενίσκα 982 3 km С от Сливени Flag of Greece.svg
Πλατύδρομος 957 4 km ССИ от Св. Неделя Flag of Greece.svg
Палик 1163 1 km И от Капещица Flag of Albania.svg
Карчишка[14] Καρτσίσκα, Ρίζωμα[15] 961 СЗ от Кърчища Flag of Greece.svg

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция Климат в статията за Корбец.

Водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: Осово при Габреш, Сушица, десен приток на Рулската река – извира южно от Дъмбени; Бела падина (Ксиропотамос), ляв приток на Четирската река – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; Костенечката река, ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви държавната граница между Албания и Гърция – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; Лесница, ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета Флацата. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река.

На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата (на гръцки: Λίμνη Οκτάρα, Осмицата).

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – Капещица (Kapshticë), Тръстеник (Tresteniku) и Курила (Kurilë).

В пределите на Гърция са селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Габреш (Гаврос), Дъмбени (Дендрохори), Косинец (Йеропиги), Света Неделя (Аг. Кириаки) и заличеното село Лабаница (Аг. Димитриос).

Пет исторически села по южните планински склонове - Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец.

По времето на Османската империя Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика[16]) или други източници[17] към 1905 г. е:

име село българи, хр. арнаути, хр. арнаути, мох. всичко
Смърдеш 1780 1780
Брезница 620 620
Капещица 150 400 550

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001
  2. Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006
  3. Athanasios Apostolikas. GMMSA LARCO Mineral Resources. Present, future, opportunities Laterite – Nickel Industry. // 2014.
  4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 426. (на гръцки))]
  5. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 3. Ορεινά τοπωνύμια. Βουνά - Κορυφές - Οικισμοί - Καταφύγια - Χιονοδρομικά κέντρα. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-7-9. σ. 1280. (на гръцки))]
  6. Топографска карта Sheet D4 Korçë, GSGS 4439 Series Reproduced from M.D.R. 610/9877. Greece (Albania) 1:100,000, 1944
  7. Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  8. Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  9. Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  10. Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
  11. Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
  12. кукувичина стена - Google Търсене. // www.google.com. Посетен на 30 март 2022.
  13. https://www.google.ca/books/edition/Makedonii%EF%B8%A0a%EF%B8%A0_i_Odrinsko/lBk8AAAAMAAJ?hl=en&gbpv=1&dq=%22%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BC%D0%B0&pg=PA139&printsec=frontcover
  14. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  15. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  16. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  17. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония