Държава Палавичино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държава Палавичино
Stato Pallavicino
— васална на Миланското херцогство и
Херцогство Парма и Пиаченца (от 1585) —
1394 – 1585
      
Герб
Герб
Девиз: Servir y aguardar - Non flector
Служи и чакай, не вреди
КонтинентЗападна Европа
СтолицаБусето
Най-голям градБусето, Кортемаджоре, Борго Сан Донато
Официален езиклатински език, италиански език
Неофициален езикпаданско койнe, простонароден емилиански
РелигияКатолицизъм
Други:
Юдаизъм в Кортемаджоре
Форма на управлениеАбсолютна монархия (маркграфство)
Маркграф
1401 - 5 февруари 1457Роланд Великолепни (първи)
1585 Алесандро Палавичино ди Дзибело (последен)
Площ
Общо (16 век)ок. 747 km2
Население
По оценка от 16 векок. 28 500
Валутамонета на Кортемаджоре
Предшественик
Графство Ауция
Наследник
Херцогство Парма и Пиаченца Херцогство Парма и Пиаченца
Днес част от
 Италия
Държава Палавичино в Общомедия

Така наречената Държава Палавичино (на италиански: Stato Pallavicino), първоначално имперски феод, подчинен на друга държава и по-специално на Миланската, включва Mаркграфства Бусето и Кортемаджоре, управлявани от два клона на едноименната династия Палавичино. Тя е малка автономна единица с феодален характер, разположена в днешна Западна Емилия (Северна Италия) и вклинена в папските владения, а след това в тези на Херцогство Парма и Пиаченца. Граничи на север с територията на Кремона в Миланското херцогство.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът на Бусето

Държавата отговаря на древното отбертиново графство Ауция, което с последвалите наследствени деления на рода принадлежи на фамилията Палавичино, която след като получава някои имперски инвеститури, успява да постигне известна автономия.

Разположена в зоните на влияние на Пиаченца, Парма и Кремона, тя успява да запази независимостта си през вековете също благодарение на съюзите, които маркизите Палавичино сключват с Висконти и със Сфорца – херцози на Милано.[2]

Споровете между клоновете на семейството обаче отслабват маркграфствата, които попадат под влиянието на Висконти в ролята на камерален феод, тоест на феод, строго контролиран данъчно и юрисдикционнно.

Раждането на Държава Палавичино[редактиране | редактиране на кода]

Роландо Великолепни – извънбрачен син на Николо Палавичино наследява през 1401 г. голямото бащино териториално наследство, включително през 1395 г. феодите Бусето, Борго Сан Донино, Солиняно, Раварано (част от дн. Калестано), Монте Палерио (замък близо до Сала Баганца), Табиано, Баргоне (част от дн. Салсомаджоре Терме), Серавале (част от дн. Варано де' Мелегари), Пиетрамоголана (част от дн. Берчето), Парола (част от дн. Фонтанелато, Ночето и Фиденца), Кастелвекио ди Сораня (част от дн. Сораня), Сораня, Костамецана (част от дн. Ночето), Медезано, Ночето, Риво Санджонаро, Корте Редалда, Кастионе де' Маркези (част от дн. Фиденца), Варано де' Мелегари, Полезине ди Сан Вито (част от дн. Полезине Дзибело), Санта Кроче и Рагацола в района на Парма, както и множество територии във вътрешността на епископствата Волтера, Лука, Кремона и Пиаченца.[3]

През 1413 г. маркиз Орландо получава потвърждение на феодалните си привилегии от императора на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски.[4] През следващите години той допълнително разширява своите владения и преди всичко предприема административната реорганизация на мощната Държава Палавичино, като издава Statuta Pallavicinia през 1429 г., включващ серия от правни правила за управление на институциите и законите на маркграфството.[5]

Бусето става основен център на региона заедно с Кортемаджоре, впоследствие, през 1479 г. превърнат в „идеален град“ по идеалите на Леон Батиста Алберти от маркиз Джан Лодовико I.[6]

Въпреки това през 1441 г. Николо Пичинино атакува Държава Палавичино на няколко фронта, принуждавайки Роландо Великолепни да се барикадира в крепостта на Бусето. Кондотиерът обсажда имението и след няколко сблъсъка надвива Палавичино, който първо се укрива във Венеция, а след това във Ферара.[7] Всички феоди са конфискувани от Филипо Мария Висконти и в голямата си част са дадени на Пичинино. Роландо Великолепни се опитва да си възвърне притежанието на своите активи и през 1445 г. дава доказателство за лоялност към херцога на Милано, който се съгласява да му върне почти всички конфискувани земи с изключение на Монтичели д'Онджина и някои други феоди, дарени на Пичинино.[8]

Уставът на Държава Палавичино (Statuta Pallavicinia, 1582 г.)

Раздробяване на Държава Палавичино[редактиране | редактиране на кода]

При смъртта на Орландо през 1457 г., в противоречие отчасти със завещателните разпоредби, според които държавата не трябва да се разпокъсва на няколко части с изключение на замъците на Солиняно, Варано дей Маркези (част от дн. Медезано) и Костамецана (част от дн. Ночето),[5] при отсъствието на споразумение наследството на Орландо е разделено между 7-те му сина по заповед на Франческо Сфорца, който, възнамерявайки да отслаби силата на Държава Палавичино, разпалва разногласията между братята:

Държавата Палавичино претърпява допълнително раздробяване през 1479 г., когато поради разногласията, възникнали между двамата братя Джан Лодовико I и Палавичино, Кортемаджоре е направено в автономно маркграфство в ръцете на Джан Лодовико, докато Бусето остава у Палавичино.[5]

През 1500 г. маркизът на Кортемаджоре Роландо II Гърбавият обнародва Reformationes et Additiones Statutorum Castri Lauri Antiquorum, допълвайки Statuta Pallavicinia, издаден от дядо му Роландо Великолепни през 1429 г.[5]

През 1569 г. братовчедите Джероламо, маркиз на Бусето, и Сфорца, маркиз на Кортемаджоре, и двамата без синове, се споразумяват за наследяването на двата феода: който надживее другия, ще наследи наследството и след смъртта му обединената Държава Палавичино ще премине към Адалберто – извънбрачен син на Галеацо I, чичо на Джероламо. Адалберто обаче умира през 1570 г., губейки възможността да наследи трона въпреки раждането на сина му Галеацо II.[5]

На 23 май 1579 г. умира Джероламо и го наследява маркиз Сфорца. Той обединява двата феода в една държава, включително през 1580 г. Кортемаджоре, Фиоренцуола, Монтичели д'Онджина, Кастелветро, Сан Роко, Бусето, Видаленцо Сант Андреа, Фрескароло, Салсомаджоре, Баргоне, Костамецана, Соарца и Виланова. През 1584 г. Сфорца издава Capitoli del Consiglio di Comunità di Cortemaggiore, като допълнително интегрира уставния орган, изготвен от дядо му Роландо II и прапрадядо му Роландо Великолепни; документът остава в сила, за да регулира Съвета на Общността на Кортемаджоре до неговото премахване по нареждане на Наполеон през 1806 г.[5]

Краят на Държава Палавичино[редактиране | редактиране на кода]

На 4 февруари 1585 г. умира и маркиз Сфорца. Той е определил за свой универсален наследник Алесандро Палавичино ди Дзибело, който, въз основа на споразуменията с херцога на Парма Отавио Фарнезе, се жени за извънбрачната му дъщеря Лавиния. На 2 септември 1587 г. новият херцог Алесандро Фарнезе възлага на сина си Ранучо I да завладее Държавата Палавичино. Протестите на маркиза, който, затворен в Крепостта на Парма, е принуден да даде наследствените земи на Камарата на херцозите, нямат резултат; вместо това Маркграфство Дзибело оцелява, като е премахнато едва след наполеоновата окупация през 1805 г.[5]

През 1613 г. Джероламо Галеацо III Палавичино – син на Галеацо II обжалва пред Съда на Свещената Римска рота срещу Алесандро Палавичино и следователно косвено срещу Ранучо I Фарнезе. Той претендира за наследствените си права като осиновен син. След като получава благоприятна присъда, той се обръща през 1633 г. към император Фердинанд II Хабсбургски, който на 17 март 1636 г. официално му предоставя правата върху Държава Палавичино. През септември, след окупацията на Бусето и Кортемаджоре от испанската армия, Галеацо III си възвръща владението на маркграфството. След сключването на мира между краля на Испания Филип IV и херцога на Парма Одоардо I Фарнезе през февруари 1637 г. обаче суверенитетът на Фарнезе над Държава Палавичино е окончателно възстановен.[5]

Въпреки анексията земите на древната Държава Палавичино поддържат, подобно на тези на Държава Ланди, относителна автономия в рамките на Херцогството на Фарнезе до края на XVIII век.[10]

Маркизи на Държава Палавичино (1394 – 1587)[редактиране | редактиране на кода]

Маркизи на Бусето (1394 – 1579)[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Съпруга Забележки
Роландо I Палавичино Великолепни 1394-1457 Катерина Скоти произлиза от Адалберт I, прародител († ок. 1007)
Палавичино 1457-1486 Катерина Фиески син на Роландо I, управлява заедно с брат си Джан Лодовико до създаването на Маркграфство Кортемаджоре през 1479 г.[5]
Джан Лодовико I 1457-1479 Анастасия Торели син на Роландо I, управлява заедно с брат си Палавичино до създаването на Маркграфство Кортемаджоре през 1479 г.[5]
Галеацо I 1486-1520 Елизабета Сфорца, Елеонора Пико Син на Палавичино, управлява заедно с братята си и има узаконен извънбрачен син – Адалберто, който умира през 1570 г.[5]
Кристофоро 1486-1521 Бона дела Пустерла Син на Палавичино, управлява заедно с братята си [5]
Отавиано 1486-1518 Бианка Федеричи-Тодескини, Батистина Апиани син на Палавичино и е без синове, управлява заедно с братята си [5]
Джероламо (епископ) 1486-1506 син на Палавичино и е без синове, управлява заедно с братята си [5]
Антонио Мария 1486-1518 Амброзина Марлиани Син на Палавичино и е без племенници, управлява заедно с братята си[5]
Никола 1486-1495 Син на Палавичино и е бездетен, управлява заедно с братята си [5]
Джероламо 1521-1579 Ортензия Колона, Джиролама Вирители син на Кристофоро, управлява с братята си; без синове, той е последният маркиз на Бусето и оставя имението на своя братовчед Сфорца ди Кортемаджоре [5]
Франческо 1521-? син на Кристофоро и е бездетен, управлява заедно с братята си [5]
Ермете 1521-1562 Лавиния Карминати син на Кристофоро и е без синове, управлява заедно с братята си [5]

Маркизи на Кортемаджоре (1479-1579)[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Съпруга Забележки
Джан Лодовико I 1479-1481 Анастасия Торели син на Роландо Великолепни
Роландо II "Гърбавият" 1481-1509 Антония Кастильони, Лора Катерина Ланди син на Джан Лодовико I [5]
Джан Лодовико II 1509-1527 Иполита Палавичино ди Дзибело син на Роландо II и е без синове, управлява заедно с брат си Гаспаре [5]
Гаспаре 1509-1511 Лодовика Тривулцио син на Роландо II, управлява заедно с брат си Джан Лодовико II [5]
Джероламо 1527-1557 Камила де Роси, Камила Палавичино [11] син на Гаспар и е без синове[5]
Чезаре 1557-1561 Камила Палавичино ди Бусето син на Маркантонио (брат на Гаспаре и Джан Лодовико II) и е без потомство [5]
Сфорца 1562-1579 Джулия Сфорца ди Санта Фиора син на Манфредо (брат на Гаспаре и Джан Лодовико II), събира отново двете маркграфства през 1579 г. [5]

Маркизи на Бусето и Кортемаджоре (1579-1587)[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Съпруга Забележки
Сфорца 1579-1585 Джулия Сфорца ди Санта Фиора без синове, той оставя имението си на своя роднина Алесандро Палавичино ди Дзибело [5]
Алесандро I Палавичино 1585-1587 Лавиния Фарнезе, Франческа Сфорца, Пантазилея Гаетани принуден е да отстъпи Държава Палавичино на Херцогската камара на Парма на херцог Алесандро Фарнезе [5]
Джероламо Галеацо III 1636-1637 Ерсилия Албани син на Галеацо II и правнук на Галеацо I, връща се във владение на Държава Палавичино, но само за няколко месеца [5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Seletti p. 85..
  2. ↑ Boscarelli p. 31..
  3. ↑ Pezzana, 1837 p. 241..
  4. ↑ Seletti p. 120..
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа Chini ..
  6. ↑ Soliani p. 33..
  7. ↑ Pezzana, 1842 pp. 446-448..
  8. ↑ Pezzana, 1842 p. 498..
  9. ↑ Pezzana, 1847 p. 157..
  10. ↑ Boscarelli p. 49..
  11. ↑ Litta ..
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stato Pallavicino в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Държава_Палавичино&oldid=11760948“.