Направо към съдържанието

Държава – членка на Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ФинландияШвецияЕстонияЛатвияЛитваПолшаСловакияУнгарияРумънияБългарияГърцияКипърЧехияАвстрияСловенияИталияМалтаПортугалияИспанияФранцияГерманияЛюксембургБелгияНидерландияДанияИрландия
Карта на държавите – членки на ЕС, с препратки.

Държава – членка на Европейския съюз[1][2], е държава, която е страна по договореностите на ЕС и следователно тя е субект на привилегии и задължения в своето европейско членство. За разлика от друг тип международни организации ЕС поставя всяка страна членка под обвързващи правила и закони в замяна на нейното участие и представителство в институциите на ЕС. В същото време страните – членки на ЕС, задържат своята автономия, което определя ЕС основно като икономически съюз, за разлика от федерални държави като САЩ, в това число национална войска и външна политика (макар че ЕС в цялост също има своя представителна външна политика).

Съюзът се състои от 27 страни членки, като Хърватия е последната присъединила се страна (юни 2013).

Великобритания е първата страна – членка на съюза, която го напуска. Това става на 31 януари 2020 г.

Държава Присъединяване Площ Население Форма на управление Столица
Австрия 1 януари 1995 г. 83 871 8 169 929 парламентарна република Виена
Белгия 25 март 1957 г. 30 528 10 274 595 конституционна монархия Брюксел
България 1 януари 2007 г. 110 912 7 621 337 парламентарна република София
Германия 25 март 1957 г. 357 050 83 251 851 парламентарна република Берлин
Гърция 1 януари 1981 г. 131 990 10 645 343 парламентарна република Атина
Дания 1 януари 1973 г. 43 094 5 368 854 конституционна монархия Копенхаген
Естония 1 май 2004 г. 45 226 1 415 681 парламентарна република Талин
Ирландия 1 януари 1973 г. 70 273 4 234 925 парламентарна република Дъблин
Испания 1 януари 1986 г. 506 030 44 708 964 конституционна монархия Мадрид
Италия 25 март 1957 г. 301 318 58 751 711 парламентарна република Рим
Кипър 1 май 2004 г. 9251 835 000 президентска република Никозия
Латвия 1 май 2004 г. 64 589 2 366 515 парламентарна република Рига
Литва 1 май 2004 г. 65 303 3 601 138 полупрезидентска република Вилнюс
Люксембург 25 март 1957 г. 2586 448 569 конституционна монархия Люксембург
Малта 1 май 2004 г. 316 397 499 парламентарна република Валета
Нидерландия 25 март 1957 г. 41 526 16 318 199 конституционна монархия Амстердам
Полша 1 май 2004 г. 312 683 38 625 478 парламентарна република Варшава
Португалия 1 януари 1986 г. 92 391 10 084 245 парламентарна република Лисабон
Румъния 1 януари 2007 г. 238 391 21 698 181 полупрезидентска република Букурещ
Словакия 1 май 2004 г. 49 037 5 422 366 парламентарна република Братислава
Словения 1 май 2004 г. 20 273 1 932 917 парламентарна република Любляна
Унгария 1 май 2004 г. 93 030 10 075 034 парламентарна република Будапеща
Финландия 1 януари 1995 г. 338 145 5 157 537 парламентарна република Хелзинки
Франция 25 март 1957 г. 674 843 63 392 140 полупрезидентска република Париж
Хърватия 1 юли 2013 г. 56 542 4 284 889 парламентарна република Загреб
Чехия 1 май 2004 г. 78 866 10 256 760 парламентарна република Прага
Швеция 1 януари 1995 г. 449 964 9 090 113 конституционна монархия Стокхолм
Държава Присъединяване Напускане Площ Население Форма на управление Столица
Великобритания 1 януари 1973 г. 31 януари 2020 г. 242 495 67 791 400 конституционна монархия Лондон
  1. Как се пише: държава членка или държава-членка? Сайт kaksepishe.com
  2. Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 63, т. 55.1; с. 92, т. 102.3.1.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Member state of the European Union в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​