Държавен исторически музей (Москва)
| Държавен исторически музей | |
|---|---|
| Музеи в Русия | |
 Общ изглед от кула на Кремъл | |
 | |
| Местоположение | Москва |
| Тематика | исторически |
| Основан | 1872 |
| Архитект | В. О. Шервуд инж. А. А. Семёнов |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | 109012 Москва, Червен площад 1/2 |
| Сайт | www.shm.ru |
 | |
| Държавен исторически музей в Общомедия | |
Държавният исторически музей на Русия в Москва е най-големият национално-исторически обект в Русия.
В музея са изложени колекции, които са на почти половин век, има около 5 милиона музейни обекти и 14 милиона страници от документи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Решението за създаването на Историческия музей е взето от руския император Александър II през февруари 1872 г. През януари 1873 г. са одобрени Общите правила на музея, в които се посочва основната цел „да служи като визуална история“, което ще рече да се съберат всички паметници на значими исторически събития от руската държава. Първият устав на музея е изготвен от граф Александър Уваров и е одобрен през август 1874 г.
През май 1881 г. музеят е прехвърлен на Министерството на финансите и придобива статут на държавно учреждение, а името му е сменено на Руски императорски исторически музей. През декември 1882 г. по решение на Александър III музеят е прехвърлен на Министерството на образованието.
За посетители музея е открит в началото на юни 1883 г. От тогава музеят е преименуван няколко пъти: през май 1895 г. музеят е преименуван на Руски императорски исторически музей „Цар Александър III“ в Москва, през ноември 1917 г. – на Руски исторически музей, през 1925 г. – на Държавен исторически музей.
Сграда[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на музея e уникален исторически и архитектурен паметник и музей. Разположен е на Червения площад. В резултат на конкурс за дизайн на сградата на музея са избрани архитект В. О. Шервуд и инж. А. А. Семёнов. Изграждането на музея продължава в периода 1875-1881 г. В изграждането на вътрешните зали се включват московските архитекти и художници: И. Е. Бондаренко, А. П. Попов, Иван Айвазовски, Виктор Васнецов, а по-късно Валентин Серов, С. А. Коровин, Иля Репин. Интериора на музея отговарят на определени исторически периоди.
Колекция[редактиране | редактиране на кода]
Стените на стаите са посветен на Древна Русия, украсени с картини от известни руски художници. Историята през хилядолетията е възкресена в музея с цялата си слава и трагедия: живот на първобитния човек, формиране на старата руска държава, татаро-монголското нашествие, суровата и безмилостна епоха на Иван Грозни, напредък на страната по време на Петър I. През 1936-1937 г. много живопис и интериорни детайли са варосани или унищожени.
През 1986 – 1997 г. музеят е затворен за реставрация и ремонт. В дарение към музея се включват държавни и обществени институции, манастири, библиотеки, архиви, академии, институти, университети и издатели. Дарени са над 300 000 обекта, включително произведения на иконописта, руското изкуство от XVIII-XIX век, старинни ръкописи, всички видове занаяти, огромен архив от ценни документи, колекции от ловни оръжия и пистолети, ръкописи и книги, художествени произведения.
През 1993 г. във връзка с ликвидацията на Централния музей на В. И. Ленин колекцията му е прехвърлена към Историческия музей. Най-богатата колекция, съхранявана във фондовите отдели: археология, нумизматика, дърво, оръжия, метали, благородни метали, стъкло и керамика, ръкописи и старопечатни книги и писмени източници, тъкани и костюми, картографиране, визуални материали, книжен фонд.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт Архив на оригинала от 2012-02-14 в Wayback Machine.