Държавно устройство на Беларус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Файл:Belarus-Minsk-House of Government and Vladimir Lenin Monument (perspective corrected).jpg
Сградата на правителството в Минск (на преден план се вижда статуята на Ленин)

Република Беларус е суверенна и независима, демократична, социална и правова държава. Държавен глава е президентът. Държавната власт се упражнява въз основа на нейното разделяне на законодателна-в ръцете на двукамерния парламен. Новата конституция на Беларус влиза в сила на 27 юли 1990 изцяло изработена в следвстие на междунароните събития през този период, изпълнителна- в ръцете на правителството управлявано от министър-предcедател избран от президента и съдебна. Формата на държавно управление се определя като президентска република, управлявана от двукамерен парламент.

Политическа история[редактиране | редактиране на кода]

Пре-съветскоуправление[редактиране | редактиране на кода]

Първите исторически факти за суверенна и независима Беларусия датират от далечната 1918, с декларацията за независимост на Беларуска демократична република. Тази република просъществува  до 1919 година, когато е засегната от Съветската инвазия. Рада на Беларуската демократична република съществува в изгнание до 1919 година.

Булшевиките създават бутафорно съветско правителство в Смиленск, Беларус. Беларуската съветска република се пресъединява към СССР заедно със съветско контролираната Русия, Украйна и Закавказието.

Независимостта след края на СССР[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1990 година,  Беларуския национален фронт повдига въпроса за незававизимостта, по примера на съседните страни, около Беларусия. ( Украйна и Балтийските държави, където темата за независимостта става все по-актуална в този период). На 27 юли 1990 година, върховното беларуско управление приема декларацията за независимост спрямо беларуското съветско управление. ( Две седмици преди това в Русия се приема същата декларация за независимост.) През 1991 година се провежда референдум в границите на Съветския съюз, който показва,че 83% от беларуското население иска да остане част от съветския блок.

Политическите промени настъпват през август същата година.Последователно за независими държави се провъзгласяват Естония, Латвия и Украйна. Беларус приема своята независимост на 25 август 1991 година. На 28 август, министър-председателят Вячеслав Кебич заявява своя отказ за членство в комуническата партия, както и на целия му кабинет. Периода е белязан от множество демократични реформи. През този период, парламентът гласува промяна в наеменованието на Беларус- от Беларуска съветска република, се преобразува на Република Беларус. Флагът е променен на три хоризонтални ленти- бяла-червена-бяла, заедно с новия герб. На 8 декември, Шушкевич заедно с руския президент Борис Елцин и украйнския президент Леонид Кравчук подписват Беловежкото споразумение с което се слага край на съществуването на Съветския съюз. На мястото на СССР се създава доброволно сдружение на страните от Общността на незавиcимите държави.

Опозицията продължава да настоя за провеждането на референдум и нови избори, повече от 442,000 подписа са събрани в подкрепа на провеждането му в следващите няколко месеца.

Около събиренето на подписите за провеждането му  се спекулира, че са събрани насилствено, 202 депутати гласуват против провеждането му, само 35 депутати го подкрепят  и още 35 се въздържат от мнение. Базирано на тези факти, през май 1992 Националната комисия по референдумите валидира само 384,000 от събрани 442,000 подписа в подкрепа на референдум, при нужни 350,000 подписа според закона, спрямо тези данни беларуската опозиция обвинява Върховния съвет в манипулиране на общественото мнение и в  нарушение на закона, във връзка  с отказа им да проведът референдума. Правителството на Кебич сформирано изцяло от бивши представители на социалистическата партия повлияват за консервативния подход на правителството спрямо провеждането на реформи в политически и икономически аспект. Кебич характеризира политиката си като "традиционна". Беларуския Върховен съвет, продължава да отказва да проведе необходимите реформи. Закона за приватизацията е готов през юли 1993, но колективните съюзи продължават да съществуват и да провежват дейност. Приватизацията на държавни предприятия започва едва през средата на 1995 година с помоща на усилията на Станислав Шушкевич.

Конституция на Република Беларус[редактиране | редактиране на кода]

Конституцията е основен закон на Република Беларус. Настоящата конституция е приета от Върховния съвет на Република Беларус на 15 март 1994 година. Изменения и допълнения в Конституцията са правени три пъти (винаги чрез референдум). Според резултатите от референдума на 14 май 1995 г., в Конституцията са внесени разпоредби за равният статут на руският с беларуският език, както и възможността на президента да разпуска парламента и да бъдат назначавани нови избори, в случай на груби или системни нарушения на kонституцията и закона. На референдума от 24 ноември 1996 г., е приета нова редакция на конституцията, разширяваща правомощията на президента и реформираща системата на органите на реда в страната. На референдума от 17 октомври 2004 г. от конституцията е премахнато ограничението върху броя на президентските мандати, които може да заема едно и също лице.

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Президента на Република Беларус се явява държавен глава, гарант на конституцията на Република Беларус, на правата и свободите на човека и гражданина. Той представлява Република Беларус в отношенията с други държави и международни организации. Има широк кръг от правомощия, основните от които са:

  • определя структурата на правителството на Република Беларус, назначава на длъжност и освобождава поста министър-председател, министри и други членове на правителството, взима решения относно оставката на правителството или на неговите членове;
  • назначава ръководителите на централните органи на държавната администрация и определя техния статут;
  • подписва закони; има право в реда, предвиден от конституцията, да върне закон или отделни негови положения, със своите възражения, в Камарата на представителите;
  • има право да отменя актове на правителството;
  • явява се главнокомандващ на Въоръжените Сили на Република Беларус;
  • назначава републикански референдум;
  • може да издава декрети, имащи силата на закон.

Първите президентски избори в Беларус се състоят на 10 юли 1994 година. На тях побеждава Александър Лукашенко.

Управлението на Лукашенко е противиречиво още от самото начало. Неговия кабинет е изграден изцяло от млади и амбициозно кадри в контраст с предишния кабинет на Кубич изграден изцяло от функционери с опит. Лукашенко отлага следващите избори до май 1995 година. Правителството на Лукашенко е изтъкано от корушция. Той уволнява министъра на отбраната,началника на въоръжените сили, главно-командващия на граничните сили както и министъра на горите. Първата официална визита на Лукашенко е през август 1994 в Русия.  Срещата има за цел да бъдат договорени някакви икономически ползви от сътрудничеството между Беларус и Русия. През февруари 1995, Беларус подписва Договор за сътрудничество със Русия, който позволява на Русия да разположи руски войски на територията на Беларус.Тези отстъпки са напревени с надеждата, че Русия ще върне услугата като предостави по-ниски цени на доставка на горива и суровини. Но въпреки подписването на това споразумение, това не се усъществява.

Парламентарните избори провели се през май 1995 са минимално демократични и успешни. Цензурата върху медийте и липсата на открита кампания спомагат за липсата на открит политически дебат между кандидатите. Почти няма кой да спечели нужното мнозинство. Лукашенко е цитиран да казва, че той има „авторитарен стил на управление“ , който той използва за да управлява страната.(1) Съветът на Европа отказва членствто на Беларус през 1997, заради многобройните нарушения при провеждането на конституционните референдуми и при провеждането на парламентарните избори през предходнита година. Според Съвета на Европа, Беларус „ не спазва минималните демократични стандарти и по този начин нарушава принципите за разделение на властите и върховенстеото на закона“ Правителството на Беларус също е критикувано за нарушаване правата на чеовека, натиск върху независимата журналистика, нарушения в действията на НПО организациите в страна както и неспазване на етническия мир между отделните етнически малцинства. По време на управлението на сегашната администрация на Беларус, е имало няколко случай на политическо преследване,  на видни лидери на политическата опозиция и на независими журналисти, завършили с мистериозна смърт. До 2013 година,Беларус е единствената държава в Европа, която запазва смъртното наказание за някои видове престъпления. Според секретар Райс, член на комисията към Сената на САЩ, Беларус се нарежда сред първите шест държави в списъка на най-тираничните държави в света. (2).

В следствие на това, посланниците на ЕС, Полша и други страни-членки изтеглят своите представители от Беларус, заради огромното безспокойство за липса на политическа стабилност. (3)

Лукашенко също така печели и всички следващи президентски избори в Беларус - през 2001 г., 2006 г. и 2010-та година.

Александър Лукашенко

Законодателна власт[редактиране | редактиране на кода]

Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент - Национално събрание. Долна камара - Камарата на представителите и горна камара - Съвет на републиката. Националното събрание е създадено през 1996 г. във връзка с измененията в Конституцията, когато са прекратени правомощията на Върховният съвет на Република Беларус, бивш парламент дотогава. Мандатът на Националното събрание е 4 години. Камарата на представителите има 110 членове. Избирането на депутати се осъществява въз основа на общото, свободно, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Изборите се провеждат в едномандатни избирателни райони. Камарата на представителите на първото събрание (1996-2000 г.) се формира от депутати от разпуснатия Върховен съвет. Камарата на представителите на второто събрание действала през 2000-2004 г., на третата - от 2004 г. насам. Основни правомощия на Камарата на представителите:

  • разглежда и приема законопроекти;
  • назначава президентски избори;
  • дава съгласие на президента за назначаването на министър-председател;
  • изразява вот на недоверие към правителството;
  • повдига обвинения срещу президента.

Съветът на републиката се явява камара на териториалното представителство. Той се състои от 64 членове: по 8 членове избират областните и Минският градски съвет с тайно гласуване, още 8 членове назначава президента. Основни правомощия на Съвета на републиката:

  • одобрение или отхвърляне на проектозакони, приети от Камарата на представителите;
  • избира шест съдии от Конституционния съд и шестима членове на Централната комисия за избори и провеждането на републикански референдуми;
  • дава съгласие на президента за назначаването на председател на Конституционния съд, съдии във Върховния съд и други висши длъжностни лица;
  • контролира работата на местните съвети на депутатите, може да отменя решенията им или да ги разпусне в случай на нарушения на закона;
  • разглежда президентските укази за обявяването на извънредно и военно положение;
  • взема решение за свалянето на президента от длъжност.

Изпълнителна власт[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт се упражнява от правителството - Съвет на министрите на Република Беларус. В състава влизат министър-председателя, неговите заместници, министри, ръководители на други централни органи на държавната администрация и ръководи системата на подчинените му органи на държавната администрация и други органи на изпълнителната власт.

Съдебна власт[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната власт принадлежи на съда, съдебната система се основава на принципите на териториалност и специализация. Правосъдието се осъществява на основата на конкуренция и равнопоставеност на страните в процеса. Контрола върху нормативните актове според конституцията в държавата се осъществява от страна на Конституционния съд на Република Беларус. Съдебната система се състои от областни градски съдилища - съдилища от първа инстанция, областни и гр. Минск, Върховен съд, Висш икономически съд.

Местно самоуправление[редактиране | редактиране на кода]

Република Беларус е унитарна държава, така че местното самоуправление решава основно местни въпроси. Местното управление и самоуправление се извършва от гражданите чрез местните съвети на депутатите, изпълнителните и разпоредителни органи, органите за териториално обществено самоуправление, местни референдуми. Към компетенцията на местните Съвети на депутатите се отнасят:

  • одобряване на програмите за икономическо и социално развитие, местните бюджети и докладите за изпълнението им;
  • установяване, в съответствие със закона, на местните данъци и такси;
  • определяне в границите, предвидени от закона, редът на управление и разпореждане с обществена собственост;
  • назначаване на местни референдуми.

Политически партии[редактиране | редактиране на кода]

Партийната система в Република Беларус не е развита по различни причини, сред които липса на традиции в партийността , провеждане на всички избори по мажоритарна система, сложни условия за регистрация и дейност на политическите партии, слабо развито гражданско общество и др. Партиите практически не оказват влияние върху политиката. Към основните партии се отнасят: Комунистическа партия на Беларус; Партия на комунистите в Беларус; Партия БНФ (Беларуски Народен Фронт); Консервативно-Християнска партия; Обединена гражданска партия; Белоруска социал –демократическа партия (Громада); Либерално-демократическа партия.

Станислав Шушкевич констатира в начлото на 1993, че 60 процента от населението не подкрепя никоя политическа партия, само 3,9 процента подкрепят комунистическата партия, и 3.8 процента подкрепят само беларуския национален фронт. Подкрепата за останалите политически партии е по-малка.

Комунистическата партия, част от комунистическата партии на СССР , участва активно във формирането на социалната, икономическата политика за един доста дълъг период от време. В късните 80-те след структурните промени предприети от Михаил Горбачов, беларуската комунистическа партия е преименувана на социалистическа партия на Беларус, която става основната полическа партия около която се сформират още социалистически и про-руски партии. Социалистическата партия официално е регистрирана през декември 1991.

Един от най-ярките представители на опотизицята, от първата половина на 90-те е Беларуски Национален фронт, основана през октомври 1989. Партия БНФ се обявява като партия изградена от индивидуалисти вярвящи в демократичното бъдеще на страната.

Обединена гражданска партия е основана през ноември 1990, и е първата появила се партия в независим Беларус. Членове на партията са видни професори, общетвеници. Партията се обявява в подкрепа на демокрацията, етническото равенство и свобова и пазарната икономика.

Социално-демократичната беларуска партия става факт през март 1991. Нейини членове са работници, студенти, военни, общетвеници и интелигенция. Партията апелира за една независима държава, но без да напуска Общността на независимоте държава, партията иска да се изгради една пазарна икономика, с държавна регулация в някои сектор. Партията се смята за член на социалното- демократично семейство.

Земеделската партия е основана през февруари 1991. Целите на партията включват приватизации на земи, насочване към пазарната икономика, както и подкрепа на беларузката кълтура и хъманизъм.

Беларуския християндемократическия съюз, основан през юни 1991. Членуват представители на интелигенцията, които апелират за въвеждане на християнските ценности, плурализма, узаконяването на частната собственост,  налагане на мир между различните етнически групи.

Белая Рус е славянски съвет основан през юни 1992, като консеративна русофилска група, която защитава руските интереси във всички сфети на общетвения живот на Беларус. Съветът шумно протестира срещу статуса беларуския език, като единствен официален език, и апелира за признаването на руския език също като официален за страната.

През 1995 на политическия хоризонт се появяват множество нови партии като: Екологична беларуска партия, Нациална демократична партия, Партия на общественото съгласие, Земеделски беларуски съюз, Зелената партия на Беларус, Либерална демократична партия на Беларус, Полски-демократичен съюз и Републиканската партия. 

Външна политика на република Беларус[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки вътрешно-политическите проблеми настъпващи след независимостта на страната, Беларус съумява да създаде международни връзки с много страни в региона и не само, без да загубва националните си интереси.

Днес Беларус е суверенна държава, която следва независима и мирна външна политика,сътрудничество с чуждестранни и международни партньори от цял свят. Страната се стреми да допринесе за стабилността на международната сигурност.

Беларуд поддържа дипломатически отношения с 174 държави по света и има представителства с 56 страни по света. През 2014г. Беларус създаде посолсвра в Австралия, Катар, Монголия, Пакистан, Еквадор, Италия (Милано). 45 чуждестранни посолства, 4 посолството офиси, 2 търговски мисии, 35 консулски служби (включително почетни консули), 15 мисии, за да международни организации и 88 чуждестранни дипломатически мисии със съпътстваща акредитация присъстват в Беларус.

Последователно преследването на идеята за интеграция, Беларус е активен член на обединението формации на постсъветското пространство - Евразийския икономически съюз, страните от ОНД и Организацията на Договора за колективна сигурност. Европейският съюз е обективно важен търговски партньор и източник на инвестиции за Беларус.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1.↑ Чиркин В.Е. Современное государство. М., 2001. С. 154. 2.↑ Василевич Г. А. К вопросу о форме правления в Беларуси // Вестник Конституционного Суда. – 2006. – №2. 3. ↑ В. Чернов. Структуры высшей исполнительной и законодательной власти // Европейский выбор для Беларуси. Электрон. документ. Режим доступа: http://kamunikat.org/download.php?item=1777-3.pdf . - С. 30// Korosteleva, E. A.,“The Limits of the EU Governance: Belarus ' Response to the European Neighbourhood Policy”, Contemporary Politics, Vol.15(2), June 2009, pp. 229–45// Korosteleva, E. A. & Bosse, G.,“Changing Belarus ? The Limits of EU Governance in Eastern Europe”, Conflict and Cooperation, Vol.44, No.2 2009, pp. 143–65 // Korosteleva, E. A.,“Was it a Quiet Revolution? Belarus After the 2006 Presidential Election”, Journal of Communist Studies and Transition Politics, special issue, Vol.25, Nos.2& 3, June–September 2009, pp. 324–46

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]