Дюлево (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дюлево (Област Пазарджик))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дюлево.

Дюлево
Изглед към Дюлево
Изглед към Дюлево
Общи данни
Население 248 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 201 (НСИ)
Землище 27,785 km²
Надм. височина 513 m
Пощ. код 4529
Тел. код 035392
МПС код РА
ЕКАТТЕ 24726
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Стрелча
Стойно Чачов
(АБВ)
Дюлево в Общомедия

Дюлево е село в Южна България. То се намира в община Стрелча, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дюлево е разположено в южните предхълмия на централна Средна гора. Намира се на 513 м. над морското равнище. На североизток землището на селото граничи с река Калаващица, а на северозапад с връх Окопана. През самото село преминава малка река носеща името Юрушка. Дюлево се намира на около 38 км. от областният център Пазарджик и на 8 км. от общинския център Стрелча. На 23 км. в посока северозапад се намира Панагюрище, а на 32 км северно е Копривщица. В посока югоизток, Дюлево отстои на около 70 км от Пловдив, с който е свързан и посредством железопътна линия.

Климатът в Дюлево е мек, континентален. Средногодишните валежи са около 610 л/м2, а относителната влажност на въздуха е в рамките на 70-75% средногодишно. Духат преобладаващо западни ветрове със средна скорост от 1,5 м/сек.

Землището на селото е среднопланинско и хълмисто, набраздено с многобройни ридове, между тях има обширни поляни.

От дървесните видове с най-голямо разпространение е дъбът. След него се нареждат габърите, ясеновите, дряновите и акациевите дървета. Из тях се въдят сърни, елени, зайци, лисици и диви свине.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите от Дюлево

Наченките на живот в землището на с. Дюлево датират от преди 5000 г., и са от периода на каменно-медната епоха. Първите признаци на живот са открити в местността Чучурчето, на около 800 м. южно от селото, където са открити останки от първобитно селище. Останките от това селище се намират до 150 м. в диаметър, а пепелно сметният му насип достига до 1 м. дебелина.

В землището на Дюлево са открити около 10 стари селища, могили и безмогилни некрополи от тракийско и римско време.

Според историците с. Дюлево е възникнало през 3-тото хилядолетие преди новата ера.

За първи път старото име на селото – Айвъджик, се среща в турските регистри от 1576 г. До 1934 село Дюлево се нарича Айваджик или Айааджикъ, според Стефан Захариев в неговото описание на Татар-Пазаржишката кааза. От същия автор е дадено заедно с Ереліе като североизточна граница на каазата.

Селото е познато и от литературните творби на Захари Стоянов (също като Айваджик), който го споменава в „Записките“ по повод Априлското въстание – „В Панагюрище бяха прибягнали на защита и следующите села: Баня, Бъта, Елшица, Калаглари, Джумата, Попинци, Балдево, Кепелий, Ерелий, Айваджик, Стрелча, Саръгьол и Кавакдере. Те бяха напуснали съвсем своите села.“

След Освобождението попада в ново административно деление, което има за център днешния град Съединение. Тази околия (Коюн Тепе наясъ) е отменена през 1901, и занапред Дюлево е вече част от Панагюрската околия.

Църквата в Дюлево

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението е изцяло християнско.

Пътна табела към Жаба могила

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Дюлево се слави като екологично чисто място с много красива природа. На 5 км. от Дюлево се намира Тракийската гробница Стрелча Жаба могила.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор се провежда всяка година на 6 май. В деня на събора се организират народни борби. В тях навремето са могли да участват само мъже и младежи от селото, но днес се събират борци от цялата страна. Наградата на победителя е коч, за второто място се дава овца, а останалият на трето място взема едно агне.