Дяволското гърло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дяволско гърло)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дяволското гърло
Devil's Throat Cave 40.jpg
Вътрешността на Дяволското гърло
Локация Община Девин
Родопи, България
Дължина ~1000 m (350 m за туристи)
Температура 8°C
Откриване от древността
Геология пропастна пещера
Входове естествен и изкуствен
Достъп регулиран
Осветление постоянно
Дяволското гърло в Общомедия
Изображение на дявол
Входа на пещерата

Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Водопада в пещерата

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[1]

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Прилепите в пещера „Дяволското гърло“[редактиране | редактиране на кода]

Карта на пещерата

В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.

Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [2]:

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).

В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
  • Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
  • Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.

Работно време[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно. Вход свободен за деца под 7 г.

Лятно работно време (май–септември) – 10 – 17 ч.

Зимно работно време (октомври–април) – 10 – 16 ч.

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]