Дядо Коледа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дядо Коледа, японска илюстрация (1914)

Дядо Коледа (също Дядо Мраз), известен по света още като Санта Клаус, свети Николай и Крис Крингъл, е едновременно историческа и митологична личност, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово. Изобразяват го като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои смятат, че съвременният образ на Дядо Коледа е създаден от компанията „Кока-кола“ (Coca Cola), която в рекламите си изменя образа на свети Николай.

Дядо Мраз[редактиране | редактиране на кода]

В българската литература преди комунистическия режим се среща както названието „Дядо Коледа“, така и „Дядо Мраз“.[1][2][3]

След 1944 г. се налага името „Дядо Мраз“ и подаръците се раздават на Нова година. Белобрадият старец посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. Той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци.

След 1989 г. отново добива публичност името „Дядо Коледа“, а подаръците се раздават на Бъдни вечер или сутринта на Коледа.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Добрият старец на рисунка от 1875
Холандския Дядо Коледа (Sinterklaas) през 2007

Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на свети Никола, роден и живял през III–IV в. във византийската провинция Кападокия, намираща се на територията на днешна Турция. Той станал епископ много млад. Проявил се като благороден и щедър човек, дълбоко религиозен и посветен на църквата. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.

В Гърция не съществува традиционно вярване, че свети Никола носи подаръци на децата.

Холандците съкращават своето Sint Nicolaas до Sinterklaas, което пък бива поамериканчено до Santa Claus (за първи път употребено в пресата през 1773 г.)[4].

Легенди, свързани с Дядо Коледа[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата Дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Всяка година той носи подаръци на послушните деца с помощта на вълшебна летяща шейна, теглена от елените Дашер, Дансер, Прансер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер, Блитцен и Рудолф. В различни приказки и филми се срещат още героите Баба Коледа (съпругата на Дядо Коледа) и Снежанка (негова помощничка)

Имена на Дядо Коледа в различни страни[редактиране | редактиране на кода]

  • Mакедония: Дедо Мраз
  • Аржентина, Колумбия, Испания, Парагвай, Перу и Уругвай: Papa Noel
  • Чили: Viejito Pascuero
  • Коста Рика: Colacho
  • Мексико: Santa Claus
  • Пуерто Рико: Santa Claus (произнася се „Santa Clo“)
  • Доминиканска република: Santa Claus (произнася се „Santa Clo“)
  • Венецуела: San Nicolas
  • Германия: Weihnachtsmann или heiligen Nikolaus
  • Бразилия: Papai Noel
  • Дания: Julemanden
  • САЩ: Santa Claus
  • Финландия: Joulupukki
  • Франция: Père Noël
  • Англия: Father Christmas
  • Исландия: Jolasveinn
  • Италия: Babbo Natale
  • Нидерландия: Kerstman
  • Норвегия: Julenissen
  • Португалия: Pai Natal
  • Румъния: Mos Craciun
  • Русия: Дед Мороз (Морозко)
  • Сърбия: Deda Mraz
  • България: Дядо Коледа (Дядо Мраз)
  • Швейцария: Christkind
  • Гърция: Agios Vasilis
  • Австрия: Christkind (Christ child)
  • Естония: Jouluvana
  • Швеция: Jultomten
  • Украйна: Святий Миколай
  • Уелс: Sion Corn
  • Канада: Santa Claus; Pere Noel
  • Ирландия: Santa Claus
  • Турция: Noel Baba
  • Полша: Święty Mikołaj / Mikołaj
  • Латвия: Ziemassvetku vecetis („Christmas pop“)
  • Белгия: Sinterklaas

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елин Пелин, Дядо Мраз и внуците му (1910)
  2. Гео Милев, Ето иде дядо Мраз (преди 1925)
  3. Йордан Стубел, Дядо Мраз (преди 1944)
  4. „Last Monday, the anniversary of St. Nicholas, otherwise called Santa Claus, was celebrated at Protestant Hall, at Mr. Waldron’s; where a great number of sons of the ancient saint the Sons of Saint Nicholas celebrated the day with great joy and festivity.“ Rivington’s Gazette (New York City), 23 декември 1773.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]