Дядо Мраз
| Дядо Мраз | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | приказен герой на Новата година в славянската митология |
| Деца | Снежанка |
| Дядо Мраз в Общомедия | |
 | Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. |
Дядо Мраз (на руски: Дед Моро́з, Дедушка Мороз, на сръбски: Дјед Мраз, Деда Мраз, на словашки: Dedo Mráz; на полски: Dziadek Mróz или Morozko) е образ, идващ от славянската митология,[1][2] символ на зимните студове.
Дядо Мраз в България
[редактиране | редактиране на кода]В традиционните представи на българина Дядо Мраз е персонифициран образ на зимата и характерните за нея явления, подобно на Баба Зима, Баба Виелица (силна снежна буря), Северняка (бурният северен вятър), Голям Сечко (свързван с м. януари), Малък Сечко (свързван с м. февруари) или Баба Марта (свързана с края на зимата, м. март и пролетта), без да се свързва непременно с Коледа или празнуването на Нова година в последния ден на м. декември, какъвто обичай през този период от годината предците ни не познават. С навлизането в края на XIX и началото на XX в. в България на коледно-новогодишни традиции, характерни за Западна и Централна Европа, като напр. украсяването на коледно дърво, празнуване на Нова година, размяната на подаръци и т.н., които имат преди всичко светски характер, възниква нуждата да се намери подходящ зимен персонаж, който да се обвърже с празника. Със св. Николай Чудотворец (Санта Клаус) в българската народна традиция са свързани съвсем друг тип вярвания и обичаи. Вероятно под западнославянско влияние (чехи, словаци, поляци, които, бидейки част от Австро-Унгария, Италия или Германия, изпитват тяхното непосредствено културно влияние) за подходящият зимен персонаж, който да се свърже със светския начин на празнуване на Коледа и Нова година, е избран Дядо Мраз.
Редица български поети и писатели дават своя принос за изграждане образа на Дядо Мраз като белобрад старец, живеещ на Северния полюс и неговото обвързване с коледно-новогодишните празници и присъщата им тържественост, поставяйки началото на традиция, която след 1990 г. е заклеймена като идеологически мотивирана и възникнала под непосредственото съветско влияние. В България образът на Дядо Мраз се среща в литературата от ранните години на XX век.[3] Доказателство за това е стихотворението на Елин Пелин от 1908 година:
| „ |
Знаете ли кой съм аз – дядо ви Мраз?… Тежък лед ми е брадата, от бял сняг ми е косата. Ледни, дишам, ветрове, страшни трупам снегове. Дето щипна – почервее, дето хапна, посинее. Бягай в къщи и се сгрей, гледай вънка и се смей! |
“ |
Освен Елин Пелин, който през 1910 г. пише и приказката Дядо Мраз и внуците му [4], стихове, приказки и детски разкази, посветени на Дядо Мраз, през 20-те и 30-те г. на XX в. създават още поети като Гео Милев[5] (1895 – 1925) и Асен Разцветников[6] (1897 – 1951), детски писатели като Чичо Стоян[7] (1866 – 1939) и Георги Райчев[8] (1882 – 1947).
Дядо Мраз раздава подаръци в навечерието на Новата година на организирани тържества в детски градини и училища. На 9 януари 1936 г. във Варна се организира общинско празненство с елха за бедните ученици, на което е представена детска пиеса Дядо Мраз, ученически хор изпълнява коледни песни, а в антракта са раздадени подаръци на децата.[9]
Дядо Мраз в Съветския съюз
[редактиране | редактиране на кода]В СССР от края на 30-те години на XX век Дядо Мраз става задължителен каноничен образ на Новата година, празнувана като своеобразен заместител на Рождество Христово. Тази традиция е въведена след неколкогодишна забрана на коледната елха[10].
Образът на Дядо Мраз е съчетание от този на Свети Николай, на приказния герой Мороз Иванич и сходни персонажи, на европейския и американски Синтерклаас, и на победоносен войник от Червената армия. Отначало Дядо Мраз се изобразява в дълга до земята бяла или синя шуба, дълга бяла брада и ботуши. След 1940 г. все повече се налага червената премяна, която много преди това става традиционна и за образа на Дядо Коледа (повлиян и от някои реклами на компанията за безалкохолни напитки „Coca-Cola“). Шейната му е карана от впряг с тройка коне. Негова неотлъчна спътница е Снежанка (на руски: Снегурочка). Тя е облечена в сребриста, бяла или синя шуба.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Petit Larousse illustré, 270e édition, 1937, page 1461.
- ↑ Dziadek Mróz: wschodni Święty Mikołaj // 12 юни 2016. (на полски)
- ↑ Атанасова, Дора. В Хасково откриха факти за съществуването на български Дядо Мраз
- ↑ Дядо Мраз и внуците му, Елин Пелин - Моята библиотека
- ↑ Ето иде дядо Мраз, Гео Милев - Моята библиотека
- ↑ Дядо Мраз, Асен Разцветников - Моята библиотека
- ↑ Дядо Мраз, Чичо Стоян - Моята библиотека
- ↑ Коледен гост, Георги Райчев - Моята библиотека
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 09/01/1936, No. 5523, стр.4
- ↑ Адоньева С. Б. История современной новогодней традиции // Мифология и повседневность: сборник. – СПб.: ИРЛИ РАН, 1999. – В. 2. – С. 372.
- ↑ https://magazines.gorky.media/oz/2003/1/ded-moroz-i-snegurochka.html
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Всичко за Дядо Мраз Архив на оригинала от 2018-10-12 в Wayback Machine.