Направо към съдържанието

Еани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Кожанско. За бившето село в Урумлъка вижте Алорос.
Еани
Αιανή
Археологическият музей в Еани
Еани
40.1647° с. ш. 21.8208° и. д.
Еани
Западна Македония
40.1647° с. ш. 21.8208° и. д.
Еани
Гърция
40.1647° с. ш. 21.8208° и. д.
Еани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Площ52,336 km²
Надм. височина540 m
Население1586 души (2021 г.)
30,3 души/km²
Пощенски код500 04
Еани в Общомедия

Еани, още Каляни или Калян (на гръцки: Αιανή, до 1926 година Καλλιανή, Каляни[1]), е село в Гърция, част от дем Кожани, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Еани е разположено на 540 m надморска височина,[2] на около 20 km южно от град Кожани, от лявата (северна) страна на големия язовир Полифитоско езеро на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Червена гора (Вуринос).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античният град Еани

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Еани (античен град)

Еани в древността е главен град на Елимия, част от Древна Македония. През IV век пр. Хр. влиза в състава на голямата древномакедонска държава. Селището продължава да съществува през елинистичната епоха докъм I век пр. Хр.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селището Каляни възниква на около 2 километра югозападно от античния град. В Еани и около него има серия от византийски и поствизантийски църкви и други културни паметници.[4] Храмът „Успение Богородично“ на площада е от XI – XII век.[5]

В 1528 година Каляни има 619 домакинства с 2786 жители.[6]

Близо до църквата е Забурноската мелница от 1874 година.[4] На 1 km северно е Еани е разположена „Света Анастасия Узорешителница“ със стенописи от втората половина на XIX век, дело на зограф от Самаринската художествена школа.[4] Стенописите в църквата „Света Параскева“, разположена на северния вход на градчето, са от XV[4] или XVI век,[4][7] а в „Свети Йоан Кръстител“ – от втората половина на XIX век,[8] също дело на самарински зограф. Югоизточно от градчето е манастирската църква „Свети Атанасий“.[4] На 2 km югоизточно от градчето е днес полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“ с фрески от 1549 година, а на няколко метра от нея е „Свети Николай“, изписана в 1552 година.[4] В близост до тези два храма е гробищната църква „Света Троица“ с останки от стенописи от XVI век.[4] На 2 km на запад от Еани е византийската църква „Свети Димитър“ от XI или XIII век със стенописи от същия период и от XV – XVI век. Наблизо са руините на базиликата „Свети Нестор“ със стенописи от XVI век в светилището.[4]

В края на XIX век Каляни е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Каляни (Kalliani) и до него са руините на Еане (Rs d'ÆANE).[9]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каляни (Kaliani) живеят 870 гърци.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Калианъ има 900 гърци.[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калян е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 180 къщи.[12]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Каляни (Καλλιάνη), Кожанска каза, живеят 500 гърци елинофони християни.[13]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калян (Kalian) има 900 гърци.[14]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Каляни (Καλλιάνη), село в Кожанската каза на Серфидженския санджак, има 640 православни гърци.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 587 жители.[16] През 1926 година селото е назовано по името на античния град Еани.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 587[2] 705[2] 858[2] 1036[2] 1312[2] 1707[2] 1521[2] 1867[2] 1946[2] 2047 2006 1586

Голям селски празник има на Лазаровден, когато с особена тържественост се провеждат старинните обичаи.[17] В района на селото има общо 11 храма, датиращи от XI до XIX век. Църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото според някои оценки произлиза от края на XI-началото на XII век, с реконструкции през XVI, XVIII и XIX век, откогато датират различни стенописни слоеве.[18]

Археологически музей

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Еански археологически музей

Археологическият музей на Еани излага прекрасни експонати, открити в древния град Еани и в околоността. Разположен е в съвременна голяма сграда, построена през 1992 – 2002 година. Археологическият комплекс на античния град е разположен е на около 2 километра североизточно от селото и в него могат да се видят останки от различни постройки на древния град.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 314. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βυζαντινά και Μεταβυζαντινά Μνημεία Αιανής // TravelPlorer. Архивиран от оригинала на 28 декември 2014. Посетен на 28 декември 2014. (на гръцки)
  5. ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Αιανής // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г. (на гръцки)
  6. ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
  7. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/48980/1641/10-10-1997 - ΦΕΚ 948/Β/22-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 5 март 2016. Посетен на 28 декември 2014.
  8. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/46589/1594/25-9-1997 - ΦΕΚ 904/Β/14-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 28 декември 2014. Посетен на 28 декември 2014.
  9. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  10. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  12. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
  14. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212 – 213. (на френски)
  15. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 109. (на гръцки)
  16. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
  17. ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  18. ↑ Официален туристически сайт на министерството на културата на Гърция
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еани&oldid=12801812“.