Еани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кожанско. За бившето село в Урумлъка вижте Алорос.

Еани
Αιανή
Археологическият музей в Еани
Археологическият музей в Еани
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Кожани
Площ 52,34 km²
Надм. височина 460 m
Население 2047 души (2001)
Пощенски код 50004
Телефонен код +30 24610
Еани в Общомедия

Еани или Каляни или Калян (на гръцки: Αιανή, до 1926 година Καλλιανή, Каляни[1]) е село в Гърция, част от дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Еани са регистрирани 2047 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Еани е разположено на около 20 километра южно от град Кожани, от лявата (северна) страна на големия язовир на река Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Червена гора (Вуринос).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античният град Еани[редактиране | редактиране на кода]

Еани в древността е главен град на Елимия, част от Древна Македония. През IV век пр. Хр. влиза в състава на голямата древномакедонска държава. Селището продължава да съществува през елинистичната епоха докъм I век пр. Хр.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селището Каляни възниква на около 2 километра югозападно от античния град. В Еани и около него има серия от византийски и поствизантийски църкви и други културни паметници.[2] Храмът „Успение Богородично“ на площада е от XI – XII век.[3] Близо до църквата е Забурноската мелница от 1874 година.[2] На 1 km северно е Еани е разположена „Света Анастасия Узорешителница“ със стенописи от втората половина на XIX век, дело на зограф от Самаринската художествена школа.[2] Стенописите в църквата „Света Параскева“, разположена на северния вход на градчето, са от XV[2] или XVI век,[2][4] а в „Свети Йоан Кръстител“ – от втората половина на XIX век,[5] също дело на самарински зограф. Югоизточно от градчето е манастирската църква „Свети Атанасий“.[2] На 2 km югоизточно от градчето е днес полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“ с фрески от 1549 година, а на няколко метра от нея е „Свети Николай“, изписана в 1552 година.[2] В близост до тези два храма е гробищната църква „Света Троица“ с останки от стенописи от XVI век.[2] На 2 km на запад от Еани е византийската църква „Свети Димитър“ от XI или XIII век със стенописи от същия период и от XV – XVI век. Наблизо са руините на базиликата „Свети Нестор“ със стенописи от XVI век в светилището.[2]

В края на XIX век Каляни е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каляни (Kaliani) живеят 870 гърци.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Калианъ има 900 гърци.[7] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Каляни (Καλλιάνη) живеят 500 гърци християни.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калян (Kalian) има 900 гърци.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 1926 година селото е назовано по името на античния град Еани.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 587 жители[10]
  • 1951 -
  • 1991 – 1867 жители
  • 1991 – 1946 жители
  • 2001 – 2047 жители

Голям селски празник има на Лазаровден, когато с особена тържественост се провеждат старинните обичаи.[11] В района на селото има общо 11 храма, датиращи от XI до XIX век. Църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото според някои оценки произлиза от края на XI-началото на XII век, с реконструкции през XVI, XVIII и XIX век, откогато датират различни стенописни слоеве.[12]

Археологически музей[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият музей на Еани излага прекрасни експонати, открити в древния град Еани и в околоността. Разположен е в съвременна голяма сграда, построена през 1992 – 2002 година. Археологическият комплекс на античния град е разположен е на около 2 километра североизточно от селото и в него могат да се видят останки от различни постройки на древния град.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βυζαντινά και Μεταβυζαντινά Μνημεία Αιανής. // TravelPlorer. Посетен на 28 декември 2014. Архив на оригинала от 2014-12-28 в Wayback Machine.
  3. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Αιανής. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/48980/1641/10-10-1997 - ΦΕΚ 948/Β/22-10-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 декември 2014.
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/46589/1594/25-9-1997 - ΦΕΚ 904/Β/14-10-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 декември 2014.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  8. Σπανός, Κώςτας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 2001, 48 – 49.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212 – 213. (на френски)
  10. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  11. Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
  12. Официален туристически сайт на министерството на културата на Гърция
     Портал „Македония“         Портал „Македония