Еберхард III (граф на Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еберхард III и неговите съветници

Еберхард III (на немски: Eberhard III, „der Milde“, * сл. 1362 вер. в Щутгарт, † 16 май 1417 в Гьопинген) от Дом Вюртемберг е граф на Графство Вюртемберг от 1392 до 1417 г. и граф на Монбеляр (1397 – 1409).

Той е единственият син на граф Улрих фон Вюртемберг (1340 – 1388) и на Елизабет Баварска (1329 – 1402) от род Вителсбахи, дъщеря на император Лудвиг Баварски и Маргарета I Холандска.

Той се жени на 27 октомври 1380 г. в Урах за Антония Висконти (* 1360; † 26 март 1405), дъщеря на Бернабо Висконти, от 1354 г. владетел на Милано († 1385), и Беатриче Регина дела Скала († 1384).[1] Нейната зестра са 70 000 гулди и земи.[2] С нея той има няколко деца, от които оживява само по-късният граф Еберхард IV. След смъртта на Антония, Еберхард се жени през 1406 г. за Елизабет от Хоенцолерн-Нюрнберг (* между 29 септември 1391/1 май 1392; † 29 април 1429), дъщеря на бургграф Йохан III от Нюрнберг и Маргарета Люксембургска, дъщеря на император Карл IV, (договор на 27 март 1406, заедно 1412 г.).

На 15 март 1392 г. той е последник на дядо му граф Еберхард II. Той води мирна съюзническа политика със съседните имперски градове. Еберхард получава графството Монбеляр, което получава след годежа на син му, по-късният граф Еберхард IV Младия за Хенриета дьо Монбеляр († 1444). Хенриета е най-възрастната дъщеря и наследничка на граф Хайнрих дьо Монбеляр († 1396 в Битката при Никопол). Еберхард III управлява графството Монбеляр до 1409 г. и го дава тогава на син си Еберхард IV.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия му брак с Антония Висконти (1360 – 1405) той има три деца:[3].[4] [5]

  • Еберхард IV (1388 – 1419), граф на Вюртемберг, сгоден на 13 ноември 1397 г., женен през 1407 г. за графиня Хенриета дьо Монбеляр(† 1444)
  • Улрих, умира млад
  • Лудвиг, умира млад
  • дъщеря

От втория му брак с Елизабет от Хоенцолерн-Нюрнберг (1391 – 1429) той има една дъщеря:[6]

Той има извънбрачен син:

  • Улрих Виртемберг фон Щутгарт, fl 1421, провост на Св. Мартин в Зинделфинген, господар на манастир в Щутгарт 1421.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Friedrich von Stälin: Eberhard der Milde. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 556 f.
  • Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege I. 1988, 2003, S. 213
  • Matthias Miller, Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg - Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer 1997, 1. Aufl., S. 42
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 256.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. EBERHARD von Württemberg, fmg.ac]
  2. Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. Band 3. 1856, S. 356, Inventar
  3. Württemberg 2, genealogy.euweb.cz
  4. Eberhard von Württemberg, fmg.ac
  5. Eberhard IV 'the Kind', Graf von Wurttemberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. Eberhard III der Milde Graf von Württemberg, pamsgenealogy.net