Еберхард II фон Шлюселберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Шлюселберг
Манастрир Шлюселау: основан от Еберхард II (IV) фон Шлюселберг и синовете му Конрад I и Готфрид

Еберхард II фон Шлюселберг или Еберхард IV фон Грайфенщайн-Шлюселберг (на немски: Eberhard II von Schlüsselberg; Eberhard IV von Greifenstein-Schlüsselberg; * ок. 1220; † 1283 или 3 май 1284) е господар на Шлюселберг (днес част от Вайшенфелд) в Бавария.[1]

Той е син на Еберхард I Хайнрих фон Грайфенщайн и Шлюселберг († 14 ноември 1243) и втората му съпруга фон Еберщайн. Внук е на Майнгоц фон Грайфенщайн († сл. 1188). Брат е на Улрих фон Шлюселберг († 1288) и Албрехт фон Шлюселберг († 1276), провост в „Св. Ганголф“ в Бамберг.

Преди строежа на замък Шлюселберг фамилните членове се наричат също „фон Грайфенщайн“.[2] Между 1216 и 1219 г. фамилията построява замък Шлюселберг. През 1219 г. те се наричат за пръв път фон Шлюселберг.

През 1280 г. Еберхард II фон Шлюселберг основава заедно със синовете си Готфрид фон Шлюселберг и Конрад I фон Шлюселберг манастир „Шлюселау“ като домашен манастир и гробно место на рода си. Той поставя дъщеря си Гизела като първата абатиса.

За последен път Еберхард се появява през 1282 г. в Швебиш Хал като свидетел на крал Рудолф I фон Хабсбург и цистерцинския манастир Гнадентал.[3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Еберхард II фон Шлюселберг се жени за жена с неизвестно име и има четири деца:[4][5]

Еберхард II фон Шлюселберг се жени втори път пр. 17 април 1280 г. за Елизабет фон Цолерн-Нюрнберг († 3/13 февруари 1288) от род Хоенцолерн, бургграфиня от Нюрнберг, дъщеря на бургграф Фридрих III фон Нюрнберг († 1297) и първата му съпруга Елизабет фон Андекс-Мерания († 1272). Елизабет фон Андекс-Мерания е пра-правнучка на император Фридрих Барбароса.[6] Те имат една дъщеря:

Елизабет фон Цолерн-Нюрнберг се омъжва втори път пр. 13 март 1285 г. за граф Готфрид II фон Хоенлое-Уфенхайм-Ентзе († 1289/1290),

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim Hotz: Zisterzienserklöster in Oberfranken. In: Große Kunstführer. Band 98. Schnell und Steiner, München, Zürich 1982, ISBN 3-7954-0842-3, S. 80.
  • Rudolf Endres: Schlüsselberg, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 110 f.
  • Gustav Voit: Die Schlüsselberger. Geschichte eines fränkischen Adelsgeschlechtes. Nürnberg 1988.
  • Gustav Voit: Die Schlüsselberger. Geschichte eines fränkischen Adelsgeschlechtes. Nürnberg 1988.
  • Gustav Voit: Edelfreie Geschlechter in der Fränkischen Schweiz. In: Arx 2/1997, S. 6 – 11. Arx 2/1997 als PDF
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 121.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 121.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 121., Vol. XVII, Tafel 1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Identisch mit Eberhard IV. nach Greifensteiner Eberharden?. Das Haus der Bayerischen Geschichte zählt ihn als Eberhard II. Siehe Geschichte von Kloster Schlüsselau (HdBG)
  2. Geschichte von Schloss Greifenstein, Burgen-und-Schloesser.net.
  3. WUB Band VIII., Nr. 3154, S. 352 – WUB online
  4. Eberhard II. v.Schlüsselberg, ww-person.com
  5. Eberhard II von Schlusselberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  6. Hohenzollern 1, genealogy.euweb.cz