Еберхард I фон Констанц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на епископство Констанц

Еберхард I фон Дилинген (на немски: Eberhard vpn Dillingen Bischof von Konstanz; † 2 декември 1046 в Рим) от фамилията на графовете на Дилинген е епископ на Констанц (1034 – 1046).[1]

Той е син на граф Ривин I фон Дилинген († сл. 973) и съпругата му Хилдегард († сл. 973). Внук е на граф Дитвалд фон Дилинген († 955).[2] Той последва брат си Варман фон Констанц († 1034) като епископ на Констанц.

Преди това Еберхард е в кралската дворцова капела на Конрад II и е тясно свързан с епископската църква във Вормс. Като епископ той се грижи много за катедралната библиотека в Констанц. Крал Хайнрих III посещава по неговото време два пъти епископската му резиденция. Той придружава крал Хайнрих III в първия му поход в Италия през септември 1046 г. и участва в свиканите от него синоди.[3]

Еберхард умира на 25 декември 1046 г. в Рим няколко часа преди императорската коронизация на Хайнрих III. Той е погребан в църквата „Св. Петър“ в Рим.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]