Ебон Реймски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ебо от Реймс)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ебон Реймски
Ebon de Reims
Ebbo Gospels St Mark.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Ебон Реймски в Общомедия
Евангелист Матей от „Евангелието на Ебон“, fol. 18v

Ебон (на немски: Ebo, Ebbo, * 778, † 20 март 851 в Хилдесхайм) е от 816 до 835 г. и от 840 до 841 г. архиепископ на Реймс и от 845 до 851 г. епископ на Хилдесхайм.

Ебон е единстеният син на саксонски селянин-крепостник, работещ в чифлик на короната и млечен брат на по-късния император Лудвиг Благочестиви. Майка му се казва Химилтрудис. Ебон получава свободата си от Карл Велики и е възпитаван в императорското дворцово училище в Аахен, като съученик на Лудвиг Благочестиви, за църковна кариера.

Ебон е способен и бързо се издига. През 814 г. той е абат. Лудвиг Благочестиви го изпраща в Аквитания, за да му асистира в управлението на частичното кралство. Лудвиг го прави за свой библиотекар. През есента 816 г. станалият вече император Лудвиг Благочестиви го прави архиепископ на Реймс като последник на Вулфар.

През 823 г. Ебон е мисионерски викар и мисионерски легат на папа Пасхалий I и отива като мисионер в Дания. Той е легат и на папа Евгений II (824 – 827).

През 825 г. той поръчва евангелие, ръкопис, наречен „Евангелие на Ебон“, което подарява през 835 г. на манастир Отвилиер.

На църковния събор в Париж през 829 г. Ебон и други църковни князе се обявяват против новото поделяне на наследството от Лудвиг. През 831 г. той става привърженик на Лотар I и братята му в борбата срещу техния баща. На 4 март 835 г. на събора в Диденхофен Лудвиг обвинява Ебон и го свалят от службата му. Ебон е предаден за строг затвор в манастир Фулда. Едва след смъртта на Лудвиг на 20 юни 840 г. Ебон получава свободата си.

На 6 декември 840 г. Ебон в присъствието на Лотар I пристига в Реймс и поема отново службата си на архиепископ. През 841 г. обаче Карл Плешиви го изгонва от Реймс.

През 844 или 845 г. Ебон е номиниран за епископ на Хилдесхайм като последник на епископ Ремберт и умира на 20 март 851 г. Негов последник става Алтфрид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter R. McKeon: Archbishop Ebbo of Reims (816 – 835). A Study in the Carolingian Empire and Church. In: Church History. Band 43, Nr. 4, Dezember 1974, S. 437 – 447
  • Celia Chazelle: Archbishops Ebo and Hincmar of Reims and the Utrecht Psalter. In: Speculum (Medieval Academy of America), Band 72, Nr. 4, Oktober 1997, S. 1055 – 1077, ISSN – 7134 0038 – 7134
  • Karl Hampe: Zum Streite Hincmars von Reims mit seinem Vorgänger Ebo und dessen Anhängern. In: Neues Archiv der Gesellschaft für ältere deutsche Geschichtskunde. Band 23, 1898
  • Albert Werminghoff: Ebbo. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 48, Duncker & Humblot, Leipzig 1904, S. 242 – 248.
  • Wilhelm Berges: Eb(b)o. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 268 f. (Digitalisat)
  • Horst Robert Balz u.a. (Hg. Gerhard von Müller): Theologische Realenzyklopädie, Bank 9, De Gruyter, 1982, S. 247 – 249, ISBN 3-11-008573-9 bei Google-Books
  • Hans Goetting, Nathalie Kruppa und Jurgen Wilke: Das Bistum Hildesheim. In: Germania Sacra. Historisch-statistische Beschreibung der Kirche des Alten Reiches. Neue Folge, Band 20: Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Hildesheim 3. Die Hildesheimer Bischöfe von 815 bis 1221 (1227). bearb. von Hans Goetting, Hrsg. vom Max-Planck-Institut für Geschichte, 1984, S. 56 – 83, ISBN 978-3-11-010004-4, bei Google-Books
  • A. Werner: Ebo, Erzbischof von Reims und Bischof von Hildesheim. Realencyklopädie für protestantische Theologie und Kirche (RE). 3. Auflage. Band 5, Hinrichs, Leipzig 1898, S. 129 – 130.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: EBO (Ebbo) von Reims. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 1447 – 1449.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]