Евалд Хекер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евалд Хекер
Ewald Hecker
немски психиатър

Роден
Починал
11 януари 1909 г. (65 г.)
Висбаден, Германия

Националност Германия
Учил вКьонигсбергски университет
Медицина
ОбластПсихиатрия
Семейство
Подпис
Евалд Хекер в Общомедия

Евалд Хекер (на немски: Ewald Hecker) е немски психиатър, важна фигура в ранните години на модерната психиатрия. Известен е с изследването си със своя ментор – психиатъра Карл Калбаум.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото 70-те на 19 век Калбаум и Хекер извършват серия от изследвания на млади психотици в клиниката на Калбаум в Горлиц, Прусия. Заедно те правят клинични анализи на душевно болни и подреждат техните разстройства в специфични, описателни категории. По това време Хекер разработва концепциите за хебефренията и циклотимията. Той описва хебефренията като разстройство, което започва в юношеството с променливо поведение, последвано от бързо влошаване на умствените функции и циклотимията, като циклично разстройство на настроението.

Пионерното изследване на Калбаум и Хекер предполага наличието на повече от едно отделно психиатрично разстройство, което контрастира с концепцията за „унитарната психоза“, която съдържа всички психиатрични симптоми, които се появяват при отделното душевно разстройство.[1]

Хекер има прогресивни идеи относно лечение на душевноболните и е проводник за установяване на човешка среда за болните пациенти. През 1891 година закупува частна психиатрия във Висбаден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. American Journal of Psychiatry Emil Wilhelm Magnus Georg Kraepelin (1856 – 1926)