Евангелие на царицата Мълке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евангелие на царицата Мълке
Մլքե թագուհու ավետարան
Миниатюра „Възнесение Господне“
Миниатюра „Възнесение Господне
ИлюстраторНеизвестен
Създаден851 или 862 г.
Васпураканско царство
Оригинален езикАрменски
Евангелие на царицата Мълке в Общомедия

Евангелие на царицата Мълке (на арменски: Մլքե թագուհու ավետարան) е най-ранният арменски илюстриран ръкопис със запазена дата на неговото написване. Създаден е през втората половина на 9 век и традиционно се свързва с името на царицата Мълке, съпруга на васпураканския цар Гагик Арцруни. Живописната украса на ръкописа се състои от орнаментални структури (хорани) с послания и таблици на Евсевий, портрети на евангелистите и миниатюрата „Възнесение Господне“ от евангелския цикъл. Ръкописът не принадлежи към нито едно от известните художествени направления или школи на средновековната Армения и в това отношение представлява уникален паметник на арменското живописно изкуство. Ръкописът е в добро състояние, не е фрагментиран, съхранява се в библиотеката на арменските мъхитаристи на остров Сан Лазар във Венеция (идентификатор MS 1144).

История[редактиране | редактиране на кода]

Евангелието на царицата Мълке е най-старият запазен ръкопис на средновековна Армения, който има означена дата на неговото написване. Независимо от това в специализираната литература се споменават две различни години на неговото създаване – 862 г. и 851 г.[1][2][3][4]

Предполага се, че ръкописът е създаден във Васпуракан, едно от арменските царства, възникнали в процеса на борба с арабските завоеватели. Съществува и алтернативно мнение, основано на анализа на художествените особености на ръкописа, според което евангелието е преписано и илюстрирано във византийската част на Армения, откъдето по-късно е донесено във Васпуракан.[3]

Традиционно названието на ръкописа се свързва с името на царицата Мълке, съпруга на царя Гагик Арцруни. Царската двойка подарява евангелието на манастира Вараг, където то се намира до средата на 14 век. От 1682 г. принадлежи на църквата „Света Богородица“ в Кутаиси, след което се оказва в Ахалцихе. През 1830 г. свещеникът от Ахалцихе, Григор Неписян, подарява евангелието на ордена на мъхитаристите. Оттогава се съхранява в тяхната библиотека за древни ръкописи на острова Сан Лазар, разположен в лагуната на Венеция. Ръкописът е с идентификатор MS 1144.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Евангелието на царицата Мълке е голям пергаментен манускрипт с размери 35,0х29,5 cm. Скъпоценният му обков от злато и перли, в който го е съхранявала царската фамилия Арцруни, днес липсва.[2] Ръкописът е няколкократно реставриран и подвързван, при което листовете са пренареждани, краищата им са подрязвани, номерирането е подновявано. Текстът е написан със староарменския шрифт еркатагир (арменски унциал),[5] няма заставки, първите букви на главите нямат допълнителна украса. Целият живописен цикъл се състои от 11 миниатюри, събрани в една тетрадка и наредени в следната последователност: три листа с послание на Евсевий, три листа с „Каноните на съгласие“ на Евсевий (от първи до четвърти), композицията „Възнесение Господне“ и портретите на четиримата евангелисти. Ръкописът, макар добре запазен, има липсващи страници – няма втората част на „Каноните“, а именно двата листа с от пета до десета таблици, отсъстват и другите миниатюри на евангелския цикъл. Според първоначалния колофон ръкописът е имал 466 листа, съхранилият се ръкопис е с 462 листа. Предполага се, че четирите липсващи листа са от първата тетрадка с миниатюрите и че два от тях са били с таблиците на „Каноните“, а другите два с липсващите евангелски сцени.[3]

Миниатюри[редактиране | редактиране на кода]

Евангелието на царицата Мълке е ръкописен паметник, свързан с късноантичната и раннохристиянската художествена традиция. В контекста на арменското изкуство манускриптът е уникален, тъй като няма близки аналози и не може да се отнесе към нито едно от известните художествени направления или школи. Съществува хипотеза, че арменският илюстратор на евангелието е използвал като образец по-ранен манускрипт, създаден не по-късно от 6 век и вероятно доставен в Армения от западните региони на Византия.[3]

Хорани[редактиране | редактиране на кода]

Хораните на ръкописа с вписаните в тях послание и таблици на Евсевий са монументални архитектонични структури с богат декор. Изглеждащите като мраморни колони са оцветени, капителите им са позлатени. Те са опора за широки масивни арки, украсени отгоре с цветя, плодовете на нар и птици. Люнетът на арките в два от хораните е запълнен с т.нар. „нилски пейзаж“ (идиличен речен пейзаж) – по повърхността на черната вода плуват златни лодки с прави яркочервени човешки фигури. Около лодките са наредени крокодили, риби и водни птици. В люнетите на другите два хорана на фона на синята вода са изобразени делфини, риби, октоподи и калмари. Темите на тези декори са характерни за късноантичното изкуство и са често срещани в александрийските украси и мозайки. Предполага се, че предмети с александрийската украса биха могли да бъдат занесени във Васпуракан през Сирия.[3][4][6]

В миниатюрите на евангелието изследователите намират и елементите на древната ориенталска традиция. Тя се проявява в украсата на друг люнет, където са изобразени два леопарда и растителен мотив, играещ ролята на дървото на живота. Темата на зверове или птици около дървото на живота е много популярна в изкуството на сасанидската Персия и получава широко разпространение в източнохристиянския свят.[3]

Миниатюра „Възнесение Господне“[редактиране | редактиране на кода]

Единствената сюжетна композиция на евангелието на царицата Мълке е миниатюрата „Възнесение Господне“. Тя заема една страница, рамката ѝ е без допълнителна украса. Иконографията е традиционна. В горната част Христос, възседнал на трона, олицетворява Небесната църква. Изобразен е в овална мандорла, поддържана от два летящи ангела, от двете му страни стоят архангели. В центъра на долната част е Богородицата, символ на Земната църква, от двете ѝ страни към нея вървят апостолите. Пространството на сцената е организирано строго симетрично чрез разпределение на елементите и фигурите. Колористичното решение служи на същата цел – цветните акценти създават геометрични схеми, които подчертават симетрията на композицията. Фигурите на летящите ангели, образите на архангелите, одеждите на Христос и другите персонажи и редица други особености са в съответствие с традициите на раннохристиянските и късноантичните образци от 6 век.[3][2]

Портрети на евангелисти[редактиране | редактиране на кода]

Портретите на четиримата евангелисти са представени в двата иконографски варианта: Матей и Марк се изобразени седнали, Лука и Йоан са прави. Портретите са групирани по двойки – Матей и Марк, Лука и Йоан – и са разположени върху съседни страници. Портретите на Матей и Марк са обрамчени с нанизи от цветни дискове, имитиращи символично лъчение, което е декоративен мотив с късноантични корени. Рамката на портретите на Лука и Йоан е украсена с растителни гирлянди – декор, разпространен в по-ранните евангелия. Първата двойка евангелисти, Матей и Марк, са обърнати един към друг, пред тях има подставки за книги (аналои). Фонът на портретите на Лука и Йоан е запълнен с елементи, наподобяващи колони. Четирите портрета имат завеси, цветът на които контрастира със светлите одежди на евангелистите. Изключителен факт за арменската иконография е представянето на Матей и Лука с тонзури. Образите на евангелистите приличат по-скоро на античните портрети на философи и оратори, в тях липсва аскетизмът и отстранеността.[3]

Предполага се, че начинът на представянето на евангелистите и на предметите около тях е заимстван от късноантичните образци. Според изследователите, миниатюрите на евангелието на Мълке дават основание да се търси арменски паралел с изкуството на Каролингското възраждане.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dickran Kouymjian, The Archaeology of the Armenian Manuscript: Codicology, Paleography and Beyond, 1,‎ 2014, p. 5 – 22, ISBN 90-04-27096-5
  2. а б в г California State University, Fresno. Armenian Studies
  3. а б в г д е ж з З. Акопян, Художественные и иконографические истоки миниатюр Евангелия Царицы Млке (862 г.), Лазаревские чтения, Материалы научной конференции 2011, С. 15 – 38, изд-во Московского университета
  4. а б в Т. Измайлова, К вопросу об армянском Ренессансе Архив на оригинала от 2019-03-19 в Wayback Machine., Византийский временник, 1973, С. 226 – 231
  5. Erkat‘agir (երկաթագիր, uncials)
  6. Лазарев В. Н. История византийской живописи

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]