Евангелие от Матей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Евангелието от Матей (на старогръцки: εὐαγγέλιον κατὰ Μαϑϑαῖον) е първата библейска книга от Новия завет и първото синоптично и едно от четирите канонични евангелия.

Традиционно се приема, че авторът е апостол Матей, един от 12-те апостоли на Иисус Христос, който споменава себе си в евангелието в глава 9, стих 9. Повечето изследователи смятат, че евангелието е съставено между 80 и 90 година, като обхватът на възможните дати варира между 70 и 110 година (датировка преди 70 година продължава да се поддържа от ограничен кръг автори).[1][2]

Матей написва евангелието първоначално на едно еврейско наречие,[3] като читателите, за които той го написва, са вярващи евреи.[4] Според някои автори Евангелието от Матей съдържа елементи на неявна полемика срещу по-широката интерпретация на християнството от апостол Павел, като представя Иисус Христос като защитник на традиционната еврейска Тора, скептичен към проповедите сред неевреи.[5]

Като доказателство, че евангелието е насочено първо към евреи и после към всички невярващи (идолопоклонници), е фактът, че то започва с генеалогия на Иисус Христос, наричайки го „Син Давидов“ и „Син Авраамов“. Името Иисус означава Спасител, а Христос – Месия, помазаник. В Стария завет били помазвани първосвещениците, царете и пророците, и според пророците Месията трябвало да бъде потомък на Давид и Авраам. Родословието започва с Авраам, тъй като той бил отец на евреите, а и пръв от всички бил наречен „баща на всички народи“ (Битие 17:4)[6]. За евреите един от най-важните белези на бъдещия Месия бил този, Той задължително да произлиза от царския род на Давид. Затова, макар в родословието да има и други царе, само за Давид изрично се подчертава, че е цар. В родословието се споменават и имената на четири жени – Тамар, Раав, Рут и Вирсавия. Раав и Рут били езичници, а Тамар и Вирсавия – грешници. С вписването им в родословието, св.ап.Матей целял да покаже, че Христос ще бъде Месия и Спасител не само на евреите и праведниците, но и на езичниците и разкаялите се грешници. Евангелието продължава с Рождеството Христово, бягството на светото семейство в Египет, проповядването на Йоан Кръстител, кръщението на Иисус, изкушението в пустинята, начало на проповядването в Галилея – кратко изложение на заповедите му (глава 5), молитвата „Отче наш“ (Евангелие от Матея 6: 9 – 13, Лука 11: 2 – 4), привличане на 12-те ученици-апостоли, чудеса и притчи, Преображение Господне, нови притчи и изцеления в Юдея, влизане в Йерусалим, проповеди, изобличение на фарисеите, нагорната проповед (глава 24), Помазването с миро, Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина, Съдът пред Пилат Понтийски, Разпятието и Възкресението и последващите 40 дни – появяването на Христос пред учениците му и завършва с възнесението му.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Duling 2010, с. 298 – 99.
  2. France 2007, с. 19.
  3. Eusebius von Caesarea: Kirchengeschichte. – 3. Studienausgabe 1989 München, Seite 173 Abs 6
  4. Origenes: Kommentar zum Evangelium nach Matthäus. Buch I
  5. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 293 – 294.
  6. www.pravoslavieto.com
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]