Евангелие от Матей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Евангелието от Матей (на старогръцки: εὐαγγέλιον κατὰ Μαϑϑαῖον) е първата библейска книга от Новия завет и първото синоптично и едно от четирите канонични евангелия.

Традиционно се приема, че авторът е апостол Матей. Той написва евангелието първоначално на едно еврейско наречие,[1] като читателите, за които той го написва, са вярващи евреи.[2]

Като доказателство, че евангелието е насочено към евреи, независимо дали са вярващи или не, е фактът, че то започва с генеалогия на Исус Христос, наричайки го "Син Давидов" и "Син Авраамов". Името Исус означава Спасител, а Христос - Месия, помазаник. В Стария завет били помазвани първосвещениците, царете и пророците, и според пророците Месията трябвало да бъде потомък на Давид и Авраам. Родословието започва с Авраам, тъй като той бил отец на евреите, а и пръв от всички бил наречен "баща на всички народи" (Битие 17:4)[3]. За евреите един от най-важните белези на бъдещия Месия бил този, Той задължително да произлиза от царския род на Давид. Затова, макар в родословието да има и други царе, само за Давид изрично се подчертава, че е цар. В родословието се споменават и имената на четири жени - Тамар, Раав, Рут и Вирсавия. Раав и Рут били езичници, а Тамар и Вирсавия - грешници. С вписването им в родословието,св.ап.Матей целял да покаже, че Христос ще бъде Месия и Спасител не само на евреите и праведниците, но и на езичниците и разкаялите се грешници. Евангелието продължава с Рождеството Христово, Бягството на светото семейство в Египет, проповядването на Йоан Кръстител, Кръщението на Исус, Изкушението в пустинята, начало на проповядването в Галилея, привличане на 12-те ученици-апостоли, чудеса и притчи, Преображение Господне, нови притчи и изцеления в Юдея, влизане в Йерусалим, проповеди, изобличение на фарисеите, Помазването с миро, Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина, Съдът пред Пилат Понтийски, Разпятието и Възкресението.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eusebius von Caesarea: Kirchengeschichte. – 3. Studienausgabe 1989 München, Seite 173 Abs 6
  2. Origenes: Kommentar zum Evangelium nach Matthäus. Buch I
  3. http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/gen.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]