Евгений Агранович
| Евгений Агранович | |
| съветски и руски кинодраматург, сценарист, поет, прозаик, бард, художник | |
23 февруари 2007 г. | |
| Роден |
13 октомври 1918 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Востряковско гробище, Русия |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Литература | |
| Награди | медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червена звезда |
| Уебсайт | |
| Евгений Агранович в Общомедия | |
Евгений Данилович Агранович (роден на 13 октомври 1918 г. в Орел, починал на 29 януари 2010 г. в Москва) е съветски и руски драматург, сценарист, поет, прозаик и певец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден на 13 октомври 1918 г., но по-късно при подаване на документи датата е записвана като 14 ноември 1919 г. Този вариант се появява в различни източници в продължение на много десетилетия като официална дата.[1] Започва да пише през 1938 г. След избухването на Великата отечествена война постъпва в армията, където продължава да пише стихове и песни. Много от песните му влизат в обращение като анонимни и са признати за народни текстове. След войната през 1948 г. завършва Литературния институт „Максим Горки“.[1] Автор е на музика, текстове и сценарии за различни съветски филмови продукции.
Награден е, между другото, с Орден на Червената звезда и два пъти с Орден на Отечествената война от втора степен, както и с много медали.
Погребан на гробището Востряков.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Сценарии
[редактиране | редактиране на кода]- 1982: За бялата роза, която можеше да се изчерви
Автор на текстове на песни
[редактиране | редактиране на кода]- 1958: Петър и Червената шапчица
- 1971: От героите на отминали времена
- 1973: Василийок
- 1981: Мария и Мирабела
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Евгений Агранович: биографическая справка // e-agranovich.narod.ru. Архивиран от оригинала на 14 юли 2014. Посетен на 19 юни 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От героев былых времен, музика Рафаил Хозак, текст Евгений Агранович