Евгений Баратински
| Евгений Баратински Евгений Абрамович Баратынский | |
| руски поет | |
 | |
| Роден |
19 февруари 1800 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Семейство | |
| Род | Баратински |
| Баща | Абрам Баратински |
| Братя/сестри | Сергей Баратински Ираклий Баратински Варвара Баратинска |
| Съпруга | Анастасия Енгелхарт (9 юни 1826 (стар стил) – неизв.) |
| Деца | Лев Баратински Николай Баратински |
| Подпис |  |
| Уебсайт | baratynskiy.lit-info.ru |
| Евгений Баратински в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Евгѐний Абра̀мович Баратѝнски (на руски: Евгений Абрамович Баратынский) е руски поет.[1]
Роден е на 19 февруари 1800 година в голямото имение на баща си в Маринка, Тамбовска губерния. Негов баща е генерал Абрам Баратински, потомък на полски шляхтишки род и приближен на император Павел I. През 1812 година постъпва в Пажеския корпус, откъдето през 1816 година е изключен след шумен скандал заради кражба. За да бъде реабилитиран, през 1819 година става редник в Егерския лейбгвардейски полк. По това време се включва активно в санктпетербургските литературни среди, сближавайки се с Антон Делвиг и Александър Пушкин. От 1820 до 1825 година служи във Финландия, а през 1826 година се уволнява и се жени. Макар да не получава широко признание приживе, по-късно той става известен със своите философски и елегични стихове, първоначално силно повлияни от Романтизма, оказвайки силно влияние върху руския символизъм.
Евгений Баратински умира от инфаркт на 29 юни 1844 година в Неапол.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
