Евгений Каравиас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгений
Ευγένιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Религияправославие

Евгений (на гръцки: Ευγένιος, Евгениос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия. Като анхиалски митрополит, при избухването на Гръцкото въстание в 1821 година е убит от османците и е обявен от Православната църква за свещеномъченик.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 януари 1752 година на остров Итака, тогава във Венецианската република със светското име Евстатиос Каравиас (Ευστάθιος Καραβίας). Според други сведения е родом от Пловдив.[4][5] Завършва училище на островите Кефалиния и Итака, след което заминава за Османската империя, за да постъпи в евангелското училище в Смирна. В Смирна е ръкоположен за свещеник. Заминава за столицата Цариград, където става учител на децата на фанариотските владетели на Влашко и Молдова Йоан Караджа и Александър Калимахи.[2] До 1807 година преподава в анхиалското училище.[1]

През март 1808 година, по време на втория патриархат на Григорий V Константинополски, е избран за пловдивски митрополит, но така и не отива в епархията си и се оттегля скоро след това, под натиска на османските власти.[6][3]

През юни 1813 година в „Свети Димитър“ в Куручешме[3] е избран да заеме митрополитската катедра в черноморския град Анхиало. В 1816 - 1818 година Евгений Анхиалски е член на Светия синод на Вселенската патриаршия в Цариград. Тук неговият роднина Василис Каравиас го посвещава в тайното революционно общество Филики Етерия.[2][3]

Избухването на гръцкото въстание в 1821 година заварва митрополит Евгений в Анхиало. Той е сред малцината свещеници, които отказват да подпишат анатемата на революцията и на Александър Ипсиланти, провъзгласена от Вселенската патриаршия и да я прочете публично, когато турците поискват това от него. Арестуван е от османските власти и затворен в Цариград заедно с митрополитите Йосиф Солунски, Доротей Одрински, Григорий Деркоски, Дионисий Ефески, Атанасий Никомидийски и Йоаникий Търновски. Митрополитът отказва да отговаря на въпросите на турците с думите: „Не отговарям на варварина, за да спася живота си. Нека ме остави на мира.“[2]

На Великден, 10 април 1821 година, след обесването на патриарх Григорий V на централната порта на Вселенската патриаршия, турците обесват Евгений Анхиалски, Дионисий Ефески и Атанасий Никомидийски в различни точки на града. Евгений е обесен на Галатската порта (Пармак Капу) до Галатския мост. И тримата носят надписи, че са предатели и отстъпници. Телата им са оставени да висят три дни, след което са обезглавени, влачени от мюсюлманска и еврейска тълпа по улиците и хвърлени в морето. Няколко дни по-късно телата им са извадени от християни и погребани някои в Ептапиргио, а други на близкия остров. На 3 юни 1821 година са обесени в различни части на града и останалите митрополити - Йоаникий Търновски в Арнауткьой, Доротей Одрински в Мега Ревма, Йосиф Солунски в Неохори и Григорий Деркоски в Терапия.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Αγχιάλου μητρόπολη // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 17 април 2020 г. (на гръцки)
  2. а б в г д Φωτιάδης, Δημήτρης. Η Επανάσταση του 21. Т. τ. Α. Αθήνα, Μέλισσα, 1971. с. 410 - 411.
  3. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Αγχιάλου κυρός Ευγένιος. (1752-1821) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 октомври 2023. (на гръцки)
  4. Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851. σ. 83. (на гръцки)
  5. Гошев, Иван. Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. София, 1931.
  6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 124. (на гръцки)
Кирил пловдивски митрополит
(март 1808 – 1808)
Йоасаф
Гавриил анхиалски митрополит
(юни 1813 – 10 април 1821)
Антим