Евгений Поливанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Поливанов

Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Образование Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област лингвистика
Образование Санктпетербургски университет
Работил в
Известен с един от първите съветски социолингвисти, автор на „Система на Поливанов“ – кирилична транскрипция за японски език, разработчик на оригиналната теория за езиковата еволюция
Евгений Поливанов в Общомедия

Евгений Дмитриевич Поливанов (12 март 1891, Смоленск – 25 януари 1938, Комунарка, Московска област) е руски и съветски езиковед, ориенталист и литературен критик. Един от основателите на ОПОЯЗ, участник в Гражданската война, в края на 1917 – началото на 1918 г., началник на Източния отдел на Народния комисариат на външните работи на РСФСР и един от двамата заместници на Л. Д. Троцки, служител на Коминтерна, професор в редица университети, активен критик на маризма. Един от основателите на съветската социолингвистика и историческа фонология, създателят на оригиналната теория за езиковата еволюция, автор на много трудове за езиците на Изтока (по-специално създателят на използваната руска транскрипция за японски език) и Централна Азия, разработчик на методи за преподаване на руски език на нерусини, участник в езиковото строителство.

Арестуван на 1 август 1937 г. по обвинение в шпионаж за Япония. По време на процеса той не се призна за невинен. На 25 януари 1938 г. е застрелян и погребан на полигона „Комунарка“. Реабилитиран на 3 април 1963 г.

Поливанов беше изключителен полиглот и знаеше, както самият той твърдеше, 18 езика: френски, немски, английски, латински, гръцки, испански, сръбски, полски, китайски, японски, татарски, узбекски, туркменски, казахски, киргизки, таджикски, естонски и руски [1]. Различни източници сочат, че Поливанов е знаел повече от две дузини езици – вероятно, в допълнение към посочените 18, той е знаел и пасивно някои други езици (в книгата на И. П. Сусов са посочени абхазки, азербайджански, албански, калмикски, асирийски, арабски, грузински, дунгански, корейски и мордовски (Ерзя) езици[2]). Според съвременниците му Поливанов би могъл да преведе без проблем Гьоте от немски на узбекски.[3].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Приживе Поливанов публикува около 140 публикации, включително над 20 книги и брошури. Много творби останаха в ръкописна форма или бяха загубени[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алпатов В. М., Ашнин Ф. Д. Из следственного дела Е. Д. Поливанова. С. 128.
  2. Сусов И. П. История языкознания.
  3. Алпатов В. М. Филологи и революция.
  4. Алпатов В. М., Ашнин Ф. Д. Из следственного дела Е. Д. Поливанова. С. 142.