Евгений Сачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Сачев
български учен
Роден
Научна дейност
Работил в Софийски университет
Семейство
Деца Деница Сачева

Евгений Сачев е български професор по културно наследство и национална сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 декември 1952 година в Червен бряг, Плевенска област. Произхожда от стар български род от района на Битоля, Македония. Учил е във ВНВУ „В. Левски“, Велико Търново (сега Национален военен университет), в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Университета за национално и световно стопанство.

От 2003 г. до 2006 г. е директор на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Ръководител е на катедра „Архивно-документално наследство и културономия“ при Университета по библиотекознание и информационни технологии. Бил е член на Специализирания научен съвет по национална сигурност при Висшата атестационна комисия на Република България.

Написал е повече от 500 научни и научно-популярни публикации и повече от 40 монографии в областта на културното наследство и националната сигурност.[1]

Проф. Евгений Сачев е учредител и член на Обединени българи за устойчив свят, Общонародната фондация „Хр. Ботйов“ и др. Съпредседател е на „Център Сдружение за изследвания в областта на науката, етносите и сигурността“. Експерт е в Българското бюро за разследване и директор на неговия Център за професионално обучение „СУБО“. Почетен член е на Международния научен съвет на Международния научен фонд. Член е на редакционния съвет на списание „Сигурност“.

Дъщеря му е Деница Сачева.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф. Евгений Сачев на 59 г.: Заграбилите властта превръщат страната ни в апендикс на международен престъпен синдикат!