Евгений Тодоров (фолклорист)
| Евгений Тодоров | |
| български фолклорист | |
| Роден |
1903 г.
|
|---|---|
| Починал | 1980 г.
|
| Учил в | Софийски университет Мюнхенски университет |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Евгений К. Тодоров е български фолклорист.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1903 г. През 1931 г. завършва немска филология в Софийския университет, а след това защитава докторат по немска и славянска филология в Мюнхенския университет. Преподава немски език. Работи в областта на езикознанието – немска фонетика и правопис, немски синтаксис, както и на литературознанието и методиката на преподаване на чужди езици.[1]
Изследователската си дейност върху проблемите на българския фолклор започва с проучване на българските народни епически песни. Установява липсата на влияние върху българското епично творчество от фолклора на други народи. В тази връзка изследва задълбочено немския епос „Песен за нибелунгите“.[1]
Най-значителният му труд е „Древнотракийско наследство в българския фолклор“ (1972). Навлиза в областта на тракологията, археологията, лингвистиката, етнографията и осъществява цялостно изследване на народния празник Гергьовден.[1]
Проявява трайни интереси в към изследването на фолклора от Североизточна България. Изследва българските юнашки и хайдушки народни песни. Автор е на повече от 40 самостоятелни научни труда – студии, статии, монографии. Също така е автор на множество научнопопулярни статии и няколко учебника.[1]
Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ I степен и „Червено знаме на труда“.[1]
Умира през 1980 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
