Евгений Хрунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Хрунов
Flag of the Soviet Union.svg съветски космонавт
The Soviet Union 1969 CPA 3724 stamp from sheet Yevgeny Khrunov cropped.jpg
Информация
Роден 10 септември 1933 г.
с Пруда, Тулска област, СССР
Починал 19 май 2000 г. (66 г.)
Москва, Русия
Националност руснак
Друга професия инженер
Престой в космоса 1 денонощие 23 часа 45 мин
Селекция Група ЦПК-1/ВВС-1 (1960)
Мисии Союз 5 / Союз 4
Пенсиониране 25 декември 1980 г.
Евгений Хрунов в Общомедия


Евге́ний Васи́лиевич Хруно́в (10 септември 1933 – 19 май 2000) е съветски космонавт, Герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хрунов е роден в с. Пруда, Воловски район, Тулска област в голямо селско семейство.

Завършва техникум и през 1952 г. е призован в Съветската армия в Краснодарското военно авиационно училище. След завършването му през 1956 г. започва служба във ВВС на СССР.

Космическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. Е. Хрунов и Виктор Горбатко са в общо звено, успешно преминават медицинската комисия и скоро са зачислени в състава на войскова част „26266“ – бъдещия Център за подготовка на космонавти.

През 1964 г. Хрунов пристъпва към подготовка по програмата „Изход“, предвиждаща осъществяване на първото излизане на човек в открития космос. Той е дубльор на Алексей Леонов.

В края на 1960-те години преминава подготовка за полети в рамките на съветската лунна програма, влиза в състава на основния екипаж на космическия кораб „Союз 2“, стартът на който се планирал за 24 април 1967 г. (поради неизправности на борда на космическия кораб „Союз 1“ полетът е отменен).

На 15 януари 1969 г. заедно с Борис Волинов и Алексей Елисеев полита на борда на кораба „Союз 5“. На следващия ден за първи път в историята на космонавтиката е осъществено скачване на 2 кораба в орбита. След скачването на корабите „Союз 4“ и „Союз 5“ Е. Хрунов и А. Елисеев обличат скафандрите и излизат в открития космос; след 37 минути на кораба „Союз 4“ ги посреща Владимир Шаталов. За това време те провеждат няколко експеримента и фотографират станцията.

Хрунов е вторият от съветските космонавти, пребивавал в открития космос. На шега е наричан от приятели първия космически пощальон. Той доставя от Земята кореспонденция на В. Шаталов (командир на „Союз 4“), тъй като стартира денонощие по-рано от „Союз 5“. До днешно време този преход от кораб в кораб през открития космос остава единствен. На 17 януари космонавтите се връщат на Земята. Полетът продължава 1 денонощие 23 часа 46 минути.

След космическия полет Хрунов продължава подготовката си в състава на групата за космически полети на космическите кораби „Союз“ и орбиталните станции тип „Салют“.

През 1971 г. Е. Хрунов защитава кандидатска дисертация на тема „Биомеханика на работата на човек в условията на космическото пространство“. През 1972 г. завършва Военно-политическата академия „В. Ленин“.

В края на 1970-те години преминава подготовка за полети в космоса по програмата „Интеркосмос“.

През 1980 г. заедно с кубинеца Хосе Фалкон се готви като дубльор по програмата на съветско-кубинския полет, а след това заедно с Думитру Прунариу започва подготовка за съветско-румънския полет като командир на основния екипаж. Полетът на „Союз-38“ започва на 18 и завършва на 26 септември 1980 г., но в него Хрунов не участва. За нарушение на режима е отстранен от подготовката и е отчислен от отряда на космонавтите през декември 1980 г.

След космонавтиката[редактиране | редактиране на кода]

След излизането от отряда на космонавтите Хрунов сменя няколко работи. Работи в Института ИКИ-30 към Министерството на отбраната на СССР като старши научен сътрудник в 120-та лаборатория в 46-ти отдел на 1-во управление на института.

От 1983 до 1989 г. работи в Главното техническо управление на Държавния комитет на СССР по външноикономическите връзки (заместник-началник и началник на управление). След излизането в запаса през 1989 г. със звание полковник взема участие в ликвидирането на последствията от аварията на Чернобилската АЕЦ.

Почива на 19 май 2000 г. Погребан е в Москва на Останкинското гробище.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на Съветския съюз (22 януари 1969 г.)
  • Орден „Ленин“ (22 януари 1969 г.)
  • Орден „Червена звезда“ (12 юни 1961 г.)
  • Медал „25 години народна власт“ (НРБ, 1969)
  • Медал „20 години Българска народна армия“
  • Златен медал „Константин Циолковски“
  • юбилейни медали
  • Почетен диплом „В. М. Комаров“
  • Заслужил майстор на спорта на СССР (1969)

Евгений Хрунов е почетен гражданин на Тула, Калуга, Батайск, Байконур и други градове; на него са наречени улици и училища.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]