Евгений Хрунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Хрунов
The Soviet Union 1969 CPA 3724 stamp from sheet Yevgeny Khrunov cropped.jpg
Flag of the Soviet Union.svg съветски космонавт
Роден 10 септември 1933 г.
с Пруда, Тулска област, СССР
Починал 19 май 2000 г. (66 г.)
Москва, Русия
Националност руснак
Друга професия Инженер
Престой в космоса 1 денонощие 23 часа 45 мин
Селекция Група ЦПК-1/ВВС-1 (1960)
Мисии Союз 5 / Союз 4
Пенсиониране 25 декември 1980 г.
Евгений Хрунов в Общомедия

Евге́ний Васи́лиевич Хруно́в (10 септември 1933 – 19 май 2000) е бивш съветски космонавт, Герой на Съветския съюз

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Хрунов е роден в с. Пруда, Воловски район на Тулска област в голямо селско семейство.

Завършва техникуми през 1952 г. е призован в Съветската армия в Краснодарското военно авиационно училище. След завършването му през 1956 г. започва служба във ВВС на СССР.

Космическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. Е. Хрунов заедно с Виктор Горбатко са в едно звено, и успешно преминават медицинската комисия и скоро са зачислени в състава на войскова част „26266“ – бъдещия Център за подготовка на космонавти.

През 1964 г. Хрунов пристъпва към подготовка по програмата „Изход“, предвиждаща осъществяване на първото излизане на човек в открития космос. Той е дубльор на Алексей Леонов.

В края на 1960-е преминава подготовка за полети в рамките на съветската лунна програма, влиза в състава на основния екипаж на космическия кораб Союз 2, стартът на който се планирал за 24 април 1967 г. (във връзка с неизправностите на борда на космическия кораб Союз 1 полетът е отменен).

На 15 януари 1969 г. заедно с Борис Волинов и Алексей Елисеев полита на борда на кораба Союз 5. На следващия ден за първи път в историята на космонавтиката е осъществено скачване на два кораба в орбита. След скачването на корабите Союз 4 и Союз 5 Е. Хрунов и А. Елисеев обличат скафандрите и излизат в открития космос; а след 37 минути на кораба Союз 4 ги посреща Владимир Шаталов. За това време те провеждат няколко експеримента и фотографират станцията.

Хрунов е вторият от съветските космонавти, пребивавал в открития космос. На шега е наричан от приятели първия космически пощальон. Той доставя от Земята кореспонденция на В. Шаталов (командир на Союз 4), тъй като стартира едно денонощие по-рано от Союз 5. До днешно време този преход от кораб в кораб през открития космос остава единствен.

На 17 януари космонавтите се връщат на Земята. Полетът продължава 1 денонощие 23 часа 46 минути.

След космическия полет Хрунов продължава подготовката си в състава на групата за космически полети на космическите кораби „Союз“ и орбиталните станции тип „Салют“.

През 1971 г. Е. Хрунов защитава кандидатска дисертация на тема – биомеханика на работата на човек в условията на космическото пространство.

През 1972 г. завършва Военно-политическата академия „В. Ленин“. В края на 1970-е години преминава подготовка за полети в космоса по програмата „Интеркосмос“.

През 1980 г. заедно с кубинеца Хосе Фалкон се готви като дубльор по програмата на съветско-кубинския полет, а след това, заедно с Думитру Прунариу започва подготовка за съветско-румънския полет като командир на основния екипаж. Полетът на Союз-38 започва на 18 и завършва на 26 септември 1980 г., но в нго Хрунов не участва. През декември 1980 г. за нарушение на режима като цяло е отстранен от подготовка и отчислен от отряда на космонавтите.

След космонавтиката[редактиране | редактиране на кода]

След излизането от отряда на космонавтите сменя няколко работи. В Института ИКИ-30 към Министерството на отбраната на СССР е старши научен сътрудник в 120-та лаборатория 46-ти отдел на 1-во управление на института.

От 1983 до 1989 г. работи в Главно техническо управление на Държавния комитет на СССР по външноикономическите връзки (заместник началник на управление, началник на управление). След излизането в запаса през 1989 г. със звание полковник, взема участие в ликвидиране на последствията от аварията на Чернобилската АЕЦ.

Починал на 19 май 2000 г. Погребан е в Москва на Останкинското гробище.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на Съветския съюз (22 януари 1969 г.)
  • Орден „Ленина“ (22 януари 1969 г.)
  • Орден "Червена звезда (12 юни 1961 г.)
  • юбилейни медали
  • Медал „25 години народна власт“ (НРБ, 1969)
  • Медал „20 години Българска народна армия“
  • Златен медал „Константин Циолковски“,
  • Почетен диплом „В. М. Комаров“,
  • Заслужил майстор на спорта на СССР (1969)

Евгений Хрунов е почетен гражданин на градовете Тула, Калуга и други; на негово име са наречени улици и училища.

Препратки[редактиране | редактиране на кода]