Евгениос Вулгарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Евгениос Вулгарис
гръцки философ

Роден
Починал
27 май 1806 г. (90 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVIII век
Школа Философия на Просвещението
Интереси Теология
Евгениос Вулгарис в Общомедия

Евгениос Вулгарис (на гръцки: Εὐγένιος Βούλγαρης, Βούλγαρις и както сам се подписва Евгенiй Булгар[1]) е гръцки ренесансов философ, значим хуманист и православен деец на Европейското просвещение, основоположник на модерната гръцка национална просвета. Още млад получава добро университетско образование в Падуа, а по-късно участва в академичния живот в Лайпциг. Основател и ректор е (1749 - 1758 г.) на Атонската академия, ректор е на Патриаршеската школа в Цариград (1759 - 1761 г.), архиепископ Славонски и Херсонски (в Крим и Южна Украйна) (1775-1778), канен е от Фридрих Велики, близък съветник и библиотекар на Екатерина Велика (1771-1816), член на Руската академия на науките. Има голям просветителски принос за православните народи.

Евгений е с произход от голямата фамилия/род Булгари от остров Корфу, който често се бърка с другата и едноименна с корени от Парамития, дала името си на едноименната италианска модна къща и търговска марка Булгари.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Евгениос Вулгарис е роден в 1716 година на остров Корфу, владян тогава от Венеция. След университета в Италия още ненавършил 30 години става директор на учебните заведения първо в Янина, а след това в Кожани. В Янина заради модерните му методи и философия, Балан, един от преподавателите, го обвинява в атеизъм. На 7 юли 1753 г. е удостоен с титлата професор (дидаскалос) на елинските науки от патриарх Кирил V Константинополски, с която е наричан и днес в рускоезичната научна литература.

Развалините на Атониадата

В 1749 г. основава академия Атонската академия в землището на манастира Ватопед и е неин ректор (1749 - 1758 г.) като я издига до нивото на европейски университет, където се преподава философия и богословие съобразно съвременните тогава научни изисквания. На академията, по подражание на Платон, той заповядва да се напише: γεωμετρήσων έισίτω, ού κωλύωτώ μή θέλοντι συζυγήσω τάς θύρας (непознаващите геометрията да не влизат в тези стени). Преподаватели на около 200-та ученици са Неофит Кавсокаливит, по старогръцка филология, преди учител в училището на Ватопед, Панайотис Палама, ученик на ректора от Янинското училище, завършил после и в Цариград, преподаващ гръцка словесност (старогръцки), ректорът чете риторика, логика, метафизика и богословие. Назначил за сметка на собствената си заплата от 1000 гроша и преподавател по латински език. Вулгарис преподава философия, като се придържа към модерните западни тенденции, което води до обвинения в еретизъм и заплахи, със сопи от игумени и калугери и след 9 години съществуване на академията в 1758, той я напуска, тя е закрита и сградите ѝ постепенно потъват в разруха.

В 1759 - 1761 г. Вулгарис е ректор е на Патриаршеската школа в Цариград назначен лично от патриарха. Недолюбван от ретроградните клирици на Цариградската патриаршия и гръцките монаси на Атон, които му създават различни трудности, сплетничат и го упрекват в ерес, той завинаги напуска Балканите в 1762 г.

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

Евгениос Вулгарис, картина от Димитър Добрович

От 1762 до 1771 г. е в Яш - Молдова, Гьотинген и Лайпциг - Германия, в Берлин е канен от Фридрих Велики и в двореца Сан Суси има диспут с Волтер. След това считащият се за просветен монарх пруски крал го препоръчва на немската принцеса от Померания София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст станала императрица на Русия с името Екатерина ІІ.

В 1771 г. е поканен от императрица Екатерина Велика в Русия, отначало е неин библиотекар и съветник, след това в 1775 г. е ръкоположен за архиепископ Славонски и Херсонски със седалище в Полтава, в създадената за него архиепископия от новопридобитите от Турция земи с мирните договори от Кючук Кайнарджа в 1774 и Яш в 1792 г. и присъединяването на Кримското ханство в 1783 г. Като православен той фактически е поставен начело в устройството на новопридобитите земи. Постът е на второ място в йерархията на руската православна църква след патриарха. Той остава на него до 1778 г., когато го предава на своя ученик и съгражданин Никифорос Теотокис и се връща в Санкт Петербург, където пише научни трудове и става действителен член на Императорската Руската Академия на науките, като продължава да е съветник и сътрудник на Екатерина Велика.

Той е главен съветник на императрицата и инициатор Гръцкия проект на Екатерина Велика.

В 1803 г. се оттегля в Александър Невската лавра в Петербург, където умира и е погребан в нея в 1806 г. Там преди и след него са погребвани единствено руски царе и семействата им, патриарси и избраници от висшите чинове на руската империя

Идеология и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Първа страница на „Метафизика“, Виена, 1806

За него пишат гръцки, френски, немски, руски автори. Езиковите и правописните норми, установени от учения, и основаната от него академия, остават в сила в Гърция цели 230 години до началото на 80-те години на 20 век. Въпреки че гръцките клирици, воглаве с вселенския патриарх Самуил с непрестанни интриги, затруднения, материални пречки и обвинения, именно гърците са тези, които най-вече са облагодетелствани от неговото дело.

Вижданията му за пълна етногенетична идентичност на населението на античната Древна Гърция с Източноримската (Византийската) империя и с днешното население на постсредновековна Гърция, за необходимостта от културното им доминиране, превъзходство и пълно елинизиране на околните "варвари" и също по прякото изхождение на Руската империя от Византия с възприемането на християнството единствено от нея като гръцка империя, наследила Рим, за спорния произход на княгиня Олга и легендата за кръщението ѝ в Константинопол (написания в съответствие c доктрината на императрицата труд „Евгенiя Булгара, Архiепископа Славенскаго и Херсонскаго Историческое розысканiе о времени Крещенiя Россiйской Великой Княгини Ольги“, 1792), са тезиси, които противоречат на исторически извори[2][3] [4] [5] [6][7] и са силно оспорени впоследствие в науката от авторитети като Якоб Фалмерайер[8], Геснер, Макс Фасмер, Франц Миклошич, но залягат удобно като устойчива пропагандна основа на националната гръцка и имперската руска доктрини.

Архиепископът академик основавайки се на Максим Исповедник (VII в.) и Георгий Святогорец (Мтацминдели) (ХI) изказва тезата и изследва общия произход на иберите в Кавказ, Испания и на Британските острови - Грузинци, Баски и Пикти, Круитни и др. [9]

В 2006 г. в Керкира са чествани тържествено 200 години от рождението му, като заслужил за запазване чистотата на православната вяра и просветител на гърците за умственото и политическото им пробуждане. Проведени са две научни конференции през юли, под покровителството на руския патриарх Алексий ІІ Московски, и през декември.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евгенiя Булгара, Архiепископа Славенскаго и Херсонскаго Историческое розысканiе о времени Крещенiя Россiйской Великой Княгини Ольги“,1792
  2. Летописец руских царей: Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."
  3. Повесть временных лет: "В год 6411 (903). Когда Игорь вырос, то сопровождал Олега и слушал его, и привели ему жену из П(ль)скова, именем Ольгу.", посочения град няма как да се отъждестви с руския Псков възникнал според археологическите находки векове по-късно[1] [2]
  4. Государев родословец, Родословец русских князьей, : "Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."
  5. "Владимирский Летописец" ръкописен сборник оригинален препис на Повести временных лет, отнасян към ХVв. Открит в 1887 от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко Сергиевата лавра
  6. Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, 215—222;
  7. Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101.
  8. Според проф. д-р Асен Чилингиров, историк от Берлинския университет (Чилингиров, Асен - изследвания, статии и цитати от книги, Размисли около един юбилей - 200 години от смъртта на Евгений Вулгарис) "Якоб Фалмерайер, за голям ужас на почитателите на гръцката класика в Гърция и извън нейните граници с изследванията си доказва, че между населението на съвременна Гърция и древните гърци от класическата епоха в ІV век пр. Хр. няма и не може да има нищо общо; че след протеклите през Късната античност и цялото Средновековие миграционни процеси нищо не е останало не само от етническия тип на древното население и че населяващите гръцките земи през съвременността са смесица от потомци на всички народи, прекосили тези земи в течение на хилядолетия, сред които самите гърци са най-малобройни, разтворили се сред огромните маси от славяни и турци, но също така от власи и албанци."
  9. Алексис Шнайдер, МИФЫ и ЛЕГЕНДЫ, VIII теория
     Портал „Македония“         Портал „Македония