Евгени Кирилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Евгени Кирилов
български политик
Роден: 26 януари 1945 г. (73 г.)
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   

Евгени Захариев Кирилов е български политик. Народен представител в 37 НС, 38 НС, 39 НС И 40 НС. От 2005 до 2006 е евронаблюдател от България. От 2007 до 2014 е евродепутат.

През 1971 г. завършва висше инженерно образование в Университета в Рощок, Германия, а през 1976 г. - „Международни икономически отношения“ и „Международно право“ в Москва.

Професионален път и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

До 1990 г. е директор „Културен обмен“, член на Националния съвет на ЮНЕСКО. От 1990 до 1993 г. е постоянен представител на Република България за ЮНЕСКО.

От 1997 г. е член на Висшия съвет на БСП. През периода 2001-2005 г. е председател на комисията по външна политика и международни връзки на БСП. От 1999 до 2001 г. е член на Бюрото на групата на социалистите в Съвета на Европа. Депутат в Народното събрание:

  • 37-ото (12 януари 1995 - 19 февруари 1977) от Парламентарната група на БСП - БЗНС "Александър Стамболийски" - Политически клуб "Екогласност";
  • 38-то (19 април 1997-19 април 2001) от Парламентарната група на Демократичната левица;
  • 39-ото (5 юли 2001 - 17 юни 2005) от Парламентарната група на "Коалиция за България";
  • 40-ото (2005-2007) от "Коалиция за България".
  • 2005-2006 - наблюдател в Европейския парламент
  • 2007-2009 - член на Европейския парламент
  • 2009-2014 - член на Европейския парламент

Владее английски, френски, немски и руски език.

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 1 от 24.04.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Евгени Захариев Кирилов в качеството на секретен сътрудник с псевдоним "Манчев" [1]. Комисията по досиетата установява, че Евгени Кирилов е работил за три направления на разузнаването - Държавна сигурност, военното разузнаване и за Първо главно управление.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №1 от 24.04.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  2. в. „Дума“ от 26 април 2007 г. (Посетен на 08 август 2007 г.)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]