Евени
- Не бива да се бърка с евенките.
|
Евени Эвэн |
|
|---|---|
|
|
|
| Общ брой | около 22 000 |
| Разселение |
 Украйна: 104[2] |
| Език | евенски, руски, якутски |
| Религия | шаманизъм, православие |
| Сродни групи | манджури, орочи, орочони, евенки |
| Евени в Общомедия | |
Еве́ните (преди наричани също Ламути) са народ обитаващ Сибир и Руския Далечен Изток. Произлизат от Глазковската култура. Говорят евенски език, който е част от тунгусо-манджурската група езици. До 1930-те нямат писменост, но такава им е предоставена от руснаците. Близки са до евенките по култура и произход.
Заселване[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че предшествениците на евените са мигрирали от Задбайкалието към бреговете на източен Сибир. Днес евените населяват основно следните субекти в Русия (по ред на числеността): Якутия, Магаданска област, Камчатска област, Чукотка, Хабаровски край. През 2010 г. числеността им в Русия възлиза на общо 21 830 души. В Украйна също живеят 104 евени.[3]
В периода 1930 – 1934 г. на територията на СССР съществува Охотско-Евенски национален окръг.
Бит[редактиране | редактиране на кода]
Битът на евените е свързан със скотовъдство, номадство, опитомяване на северни елени, лов и риболов. Не ловуват вълци, тъй като ги считат за забранени животни. През зимата ловуват и диви северни елени, като използват собствените си опитомени елени за да примамят плячката. По времето на социализма много евени се присъединяват към колхозите и се занимават със селско стопанство. В религиозно отношение официално евените се считат за православни, макар мнозина да са запазили форми на шаманизъм в ежедневието си. По традиция живеят в конични тенти, покрити с животински кожи. В по-южните брегови зони се използват и рибешки кожи. Строят навеси, под които съхраняват улова. Обществото на евените е патриархално и ендогамно, разделено на кланове. Впоследствие това води до развитието на различни диалекти на евенския език с течение на годините. [4]