Еверсманов хомяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еверсманов хомяк
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
род:Allocricetulus
вид:Еверсманов хомяк (A. eversmanni)
Научно наименование
(Brandt, 1859 г.)
Еверсманов хомяк в Общомедия
[ редактиране ]

Еверсмановият хомяк (Allocricetulus eversmanni) е вид дребни бозайници от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е в степните области на Казахстан.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 20 – 30 cm, масата – около 500g продължителността на живота в плен е 2 – 4 години.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Този гризач е познат в Западна Европа предимно като домашно животно. Междувременно е разпространен в диво състояние от равнините на Централна и Северна Азия до Западна Европа и все още може да се срещне в Източна Франция. Среща се в Северна България.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Изключително ненаситен и лаком, големият хомяк се храни с всичко, което му попадне: зърна, корени, грудки и плодове, но така също и с насекоми, яйца на птици, охлюви, гущери. Напада и земеделските култури, като и при тях не е особено придирчив: житни култури, картофи, захарно цвекло, моркови и много други. Опустошенията, които може да нанесе, са причина в някои райони да бъде системно унищожаван.

Хомякът пренася част от неизядената храна с двете торбички, които се намират от вътрешната страна на бузите му на в леговището си, където я складира. Леговището има поне два входа и голям склад за запаси. От складовете в различни посоки излизат галерии, които водят към помещенията за почивка и раждане.

Местообитание и размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Големият хомяк ползва две отделни подземни жилища: едно лятно и друго за зимата. Първото е предназначено главно за размножителния период и там женската ражда. Във второто хомякът натрупва значителни хранителни припаси, които му позволяват да се изхранва през зимата в своя подслон в състояние на „полулетаргия“, от която излиза само понякога за да се храни.

Големият хомяк може да пренесе до 50g зърна в бузните си торбички. Женската ражда от 4 до 20 малки след 20 дневна бременност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allocricetulus eversmanni (Brandt, 1859). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)