Евлогий Светиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евлогий
български духовник
Роден
1878 г.
Починал
20 юни 1913 г. (35 г.)
Религияправославие
Учил вЦариградска българска духовна семинария
Семейство
Подпис
Евлогий в Общомедия
Архимандрит Евлогий Солунски посреща княз Борис Търновски в Солун, октомври 1912 година

Евлогий е български духовник, архимандрит, деец на българското възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Архимандрит Евлогий е роден като Спиро Светиев или Светиов (среща се и Цветиов) в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия. Учи в Цариградската духовна семинария, а после следва богословие в Черновиц. По-късно в 1911 година[2] или 1912 година е произведен в архимандритски чин[3] и е назначен за управляващ Солунската епархия на Българската екзархия.

През юни 1911 година подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[4]

По време на Балканската война редовно пише сведения до Христофор Хасапчиев за издевателства на гръцките власти над българското население в Македония. В едно от писмата пише: „Комендантът Мильо, бивш андарт, прославен с опожаряването на Загоричани... понастоящем лично ходил по селата да събира оръжие и да насилва българското население да се откаже от своята националност“.[5]

В донесенията на архимандрит Евлогий до главната квартира на българската войска се казва, че животът на българското население в областите окупирани от сръбски и гръцки войски е непоносим.

„ От всички наши места идват люти проклятия, че най-хубавите ни райони са окупирани от сърби и гърци. Навсякъде те прогонват българските учители и свещеници, арестуват най-добрите българи под предлог, че са комити.[6] “

След избухването на Междусъюзническата война е арестуван и качен на кораба „Екатерини“, на борда на който гръцки националисти се гаврят с него и му нанасят побой. Впоследствие е мушкан с щикове и изхвърлен в Бяло море.[7][8]

На 23 октомври 1913 година „Вечерна поща“ публикува разказ на очевидец на убийството:

„ На 18 юли вечерта солунският архимандрит Евлоги беше арестуван от солунските гръцки власти заедно с дякона си Вас. п. Константинов и отведен на Кея. Тук той беше затворен в една малка тясна стаичка, съседна до нужника.

На 19 преди обяд при архимандрита се яви председателят на гръцкия революционен комитет в Солун д-р Шереф, който повика арх. Евлогия и с ругатни и цинизми започна да го бие в гърдите.

- Иди дръж сега, речи на цар Фердинанда и сина му! – викаше разбеснелият грък.

Същият ден след обед архимандритът заедно с още няколко души, пленени в Солун, между които и аз, бяхме качени на парахода „Екатерина“, който същия ден замина за Итани. Ние бяхме охранявани от няколко добре въоръжени гръцки часови. Архимандритът често излизаше от своята каюта на палубата. Когато параходът преминаваше през големия Кара-Бурун архимандритът беше пак извън каютата си.

Капитанът на „Екатерина“ като го забеляза, се приближи към него и твърде грубо го хвана и започна да го тласка към морето.

Архимандритът се съпротивляваше, обаче, измъчван и изтезаван от два дни, той беше безсилен да надделее здравите мишци на капитана, който го сграбчи и хвърли в морето.

Викът на нещастния богослужител обърна вниманието на пътниците, които се натрупаха на борда. Параходът продължаваше своя път и архимандритът се виждаше плаващ над вълните. Изплашени да не би той да успее да изплува до близкия бряг, капитанът заповяда на часовоя Димитър, родом от Янина, да стреля върху нещастника. Часовоят даде три вистрела и след това архимандритът се изгуби от очите ни между вълните.

На 20 юли по показанията на един гръцки шпионин, пътуващ с парахода бе хвърлен в морето пощальона на българската поща в Солун Никола Илиев, родом от същия град.

Следния ден, на 21 юни неговата участ бе поделена от касиера на бълг. Н. Б. в Солун Илия Неболиев от Свищов и книговодителя при същата Янакиев от Солун.

Те бяха хвърлни в морето между Пирея и Волос.

На Неболиев още в Солун бяха откраднати от гръцките власти 850 лв., които той имал в себе си, а също така и ключовете от касата на Б. Н. Б. там.

Още няколко души българи намериха своята смърт по същия начин, обаче техните имена аз не можах да узная.[9]

“

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспасия
 
Тодор Светиев
(около 1880 - около 1946)
 
Ангелина Топалова
(около 1886 - около 1954)
 
Христо Вълканов
(1874 - 1905)
 
Евлогий
(1878 - 1913)
 
Сотир Светиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пепелюгов
 
Виктория
 
Борис
(1903 - около 1986)
 
Стефан
(1911 - около 1946)
 
Методи
(1920 - 1996)
 
Христина
(р. 1914)
 
Христо
(1906 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лили Лазаревска
 
Павлина Шкърля
 
 
 
Тодор Светиев
(р. 1952)
 
 
 
Томислав
(1951 - 2007)
 
Анета
(р. 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 139 - 140.
  2. ↑ Архимандритъ Евлоги // Пиринъ I (6). 18 ноември 1923.
  3. ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 140.
  4. ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 84.
  5. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.
  6. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35 - 36.
  7. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 97.
  8. ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 122.
  9. ↑ Вечерна поща, брой 291, 23 октомври 1913 г., стр. 3.
архимандрит Никодим → управляващ Солунската епархия
(1911 – юни 1913) 		→ последен
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евлогий_Светиев&oldid=11604671“.