Еволюция (пояснение)

Най-общо казано, еволюция означава процес на растеж, промяна или развитие.^[1]^[2]^[3]^[4]^[5] Думата произлиза от латинската evolutio и означава „разгръщане, разкриване“ и преди втората половина на 19 век употребата ѝ се е ограничавала до отбелязване на целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие. В 20 век употребата е предимно в смисъл на:

биологична еволюция - централно понятие от едноименната научна теория

Други употреби са:

звездна еволюция,
социална еволюция
еволюция на една идея

Телевизия

„Х-Мен: Еволюция“, американски анимацонен сериал

Бележки

↑ еволюция // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 16 септември 2025.: „1. Само ед. Филос. Постепенно историческо развитие на природата и обществото, което води до изменение на предшестващото състояние в рамките на дадено качество. 2. Само ед. Процес на изменение, на развитие на нещо или някого, постепенно преминаване от едно състояние в друго. Стесн. В биологията — цялостно развитие, включително и качествените изменения на организмите. 3. Прен. Положителна промяна, смяна, развой. 4. Обикн. мн. Остар. Книж. Различни видове движения, обикн. в кръг, със завъртане, обръщане и под. ◊ Еволюция на организмите (видовете). Биол. Процес на развитие на растенията и животните, протичащ с последователни, постепенни и скокообразни изменения. — От лат. evolutio 'развой' през фр. évolution или рус. эволюция.“
↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. еволюция // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. еволюция // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 182.
↑ Бакалов, Георги. еволюция // Речник на чуждите думи. София, Държавно предприятие Хемус, 1948. с. 202.
↑ Славянов, Ив. Г. еволюция // Чужди думи в българския език (чуждици заменими с хубави български думи). София, Ст. Атанасов, 1944. с. 151.

Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.

[Rechnik-IBL-1] еволюция // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 16 септември 2025.: „1. Само ед. Филос. Постепенно историческо развитие на природата и обществото, което води до изменение на предшестващото състояние в рамките на дадено качество. 2. Само ед. Процес на изменение, на развитие на нещо или някого, постепенно преминаване от едно състояние в друго. Стесн. В биологията — цялостно развитие, включително и качествените изменения на организмите. 3. Прен. Положителна промяна, смяна, развой. 4. Обикн. мн. Остар. Книж. Различни видове движения, обикн. в кръг, със завъртане, обръщане и под. ◊ Еволюция на организмите (видовете). Биол. Процес на развитие на растенията и животните, протичащ с последователни, постепенни и скокообразни изменения. — От лат. evolutio 'развой' през фр. évolution или рус. эволюция.“

[2] Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. еволюция // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982.

[3] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. еволюция // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 182.

[4] Бакалов, Георги. еволюция // Речник на чуждите думи. София, Държавно предприятие Хемус, 1948. с. 202.

[5] Славянов, Ив. Г. еволюция // Чужди думи в българския език (чуждици заменими с хубави български думи). София, Ст. Атанасов, 1944. с. 151.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]