Евпалам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Евпалам (на старогръцки: Ευπάλαμος или Παλαμάων, Eupalamos) в гръцката митология е цар на Атика от рода на Метионидите през 1282 пр.н.е.

Според Библиотеката на Аполодор той е син на Метион (син на Ерехтей) и Алкипа.[1] Евпалам се жени за Меропа, дъщерята на атинския цар Ерехтей.[2] Той има син Дедал и дъщерите Метиадуса (омъжена за Кекропс, майка на Пандион II) и Пердика (майка на Талос).

Евпалам и братята му, Метионидите, изгонват цар Пандион II от Атина. След смъртта на Пандион неговите синове, наричани Пандиониди, тръгват от Мегара против Атина, побеждават Метионидите и Егей се възкачва на трона на Атика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]