Евразийски таралежи
| Евразийски таралежи | ||||||||||||||||||||||||||||
.jpg) Западноевропейски таралеж (E. europaeus) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Евразийски таралежи в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Евразийските таралежи, известни още като горски таралежи (Erinaceus) са род дребни бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae).
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
Евразийските таралежи са средни по размер бозайници. Дължината на тялото е 20 – 25 cm, а на опашката – 5 cm. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото. Цветът на евразийските таралежи може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.[1]
Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина. Евразийските таралежи имат по три пръста на крайниците си и дълги извити нокти.[1] Тялото на таралежа, живеещ в България, е късо. Има удължена муцуна. Изпъкнали уши и къси крака. Има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. Горната, по-голяма част на тялото му е покрита с игли.
Когато се чувстват заплашени, се свиват на топка и използват бодлите си за защита. Те разкървавяват устата и носа на неприятелите си.
От ранна есен започват да се приготвят за зимен сън. Заспиват през октомври-ноември като се скриват под земята в изоставени дупки.
Събуждат се през март-април.
Когато не спят зимен сън се събуждат надвечер и тръгват на лов. Хранят се главно с безгръбначни животни, но също и с жаби, малки гризачи и птици, яйцата им, а също така и със змии, чиято отрова не им действа. Приемат и растителната храна – плодове, жълъди и др.
През пролетта, за кратко време, могат да се видят по 2 таралежа, тогава е любовният им период.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Евразийските таралежи се срещат в умерените и субтропични области на Евразия и Северна Африка, представени са в Нова Зеландия. В Европа се срещат два вида – западноевропейски таралеж (Erinaceus europaeus) и източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor). Границата между ареалите им преминава от северния бряг на Адриатическо море през Централна Европа до Полша и Северозападна Русия. В България се среща само белогръдият таралеж.[1]
Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Нощни животни. Ако се почувстват застрашени, се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.
Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Евразийските таралежи са и растителноядни – ядат още плодове, жълъди и др. Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Бременността трае 31 – 39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4 – 5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 g. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им. Малките излизат от гнездото или дупката, когато станат на 3 – 4 седмици. На 5 – 6 седмици те стават напълно независими от своите родители. Достигат полова зрялост на 9 месеца. Половината евразийски таралежи умират преди да навършат една година. Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3 – 4 години, но понякога възрастта им достига 6 – 8 години.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
- Таралежите, които се срещат на територията на България са вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие.
- Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.
- В тишината звукът от неговото ходене много наподобява на човешки стъпки.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
- E. amurensis – Амурски таралеж
- E. concolor – Източноевропейски таралеж
- †E. davidi
- E. europaeus – Западноевропейски таралеж
- †E. osztramosi
- †E. praeglacialis
- E. roumanicus
- †E. samsonoviczi
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 90 – 92.