Евреи в Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Евреите в Европа е понятие, което обхваща всички представители на еврейската народност и които са живели или живеят на територията на континента Европа.

История на евреите в Европа[редактиране | редактиране на кода]

Евреите в Късното Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Евреите са подложени на гонения и обвинявани за разпространението на пандемията чрез отравяне на източниците на питейна вода за населението. През февруари 1349 г. в Страсбург са убити 2000 евреи, през август същата година в Майнц и Кьолн еврейските общности са унищожени. През 1351 г. 60 по-големи и 150 по-малки еврейски общности са разрушени.[1] Поради невъзможността на тогавашните лекари да обяснят произхода на болестта и да предложат лечение, европейците се обръщат към астрологията, земетресенията и въпросното отровителство от страна на евреите. Съвременникът им Джовани Бокачо, обаче, подлага на съмнение подобни обяснения.[2]

Прогонване на евреите от Испания (1492)[редактиране | редактиране на кода]

През периода на ранномодерна Европа се осъществява преместването на стопанския център на Европа от Южна Европа към Западна Европа, който процес немският социолог Вернер Зомбарт разглежда подробно в своята книга „Евреите и модерният капитализъм“. Според Зомбарт самият Колумб е бил евреин. През същата 1492 г. Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска издават Алхамбрийския декрет, с който евреите са прогонени от Арагон и Кастилия. Според Зомбарт именно предизвиканото мащабно движение на евреите от юг и изток на северозапад (към тогавашните Франция, Англия, Холандия и западните части на Свещената римска империя) измества стопанския център на Европа и дава облика на модерния капитализъм.

В навечерието и по време на Втората световна война (1933-1945)[редактиране | редактиране на кода]

Численост на евреите в Европа по страни[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

  1. 19 години по-късно, през 1370 г., цялата еврейска общност в Белгия е прогонена.
  2. Прочутото произведение на Бокачо „Декамерон“ е издадено през 1353 г. – годината, в която Черната смърт утихва и изчезва.