Еврейска полиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лента за ръка на сътрудник на еврейската полиция
Велосипедната рота на еврейската полиция във Варшавското гето
Изселване на евреи към гетото в Могильов – юли 1941 г.

Еврейската полиция (на немски: Judischer Ordnungsdienst) е орган за поддържане на реда по време на Втората световна война.

Към всяко еврейско гето по време на военната интервенция на изток на Вермахта е инициирано създаването на структури на еврейската полиция по предложение на заместника на Адолф Айхман – Алойс Брунер, хаупщурмбанфюрер от СС. Създаването на еврейската полицията започва в Берлин, откъдето челния опит се предава в гетата и лагерите на изток. Съществува в годините 1939 – 1944 г. Официално начело на еврейската полиция са членове на Юденрата – еврейските съвети, които са орган за самоуправление на гетата.

Като командир на еврейската полиция във Варшавското гето е назначен бившия полковник от полската довоенна полиция и покръстен етнически евреин – Йозеф Шерински.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено еврейската полиция не е била въоръжена с огнестрелно оръжие, като членовете ѝ са могли да носят полицейски палки. Въпреки това, някои служители на еврейската полиция са били въоръжени и с огнестрелно оръжие, което им е разрешено от германските военни власти за постоянно носене. Огнестрелни оръжия са били набавяни за служителите на еврейската полиция по време на запас и за караулна служба по опазване на значими обекти и при нощни смени. Въоръжението на еврейската полиция е включвало и ръчни гранати. [1]

Правомощия[редактиране | редактиране на кода]

Полицейските функции на еврейската полиция са се изразявали в три направления:

  1. изпълнение на немски заповеди получени чрез Юденрата или директно от окупационните органи;
  2. изпълнение на разпореждания на Юденрата при осъществяване на правомощията му, примерно за събиране на контрибуции;
  3. за осигуряване на вътрешнообщностни нужди и потребности на еврейските гета като патрулиране и охрана на обществения ред по улиците в гетата, както и за охрана на пропускателните пунктове (вход и изход) на гетата.

Еврейската полиция осигурява и събирането на контрибуции, глоби, данъци, извършва принудителна конфискация на имущество, събира подлежащите на принудителен труд, издирва, залавя и арестува участниците във въоръжени нападения, конвоира евреите до местата за полагане на принудителен труд (лагери) и местата за изпълнение на наказания, осигурява проследяване и разкриване на партизани и техните съучастници. Това често се е налагало понеже членовете на еврейската полиция са били добри конспиратори или са имали връзки с подземния свят в гетата. Сред еврейските полицаи е имало доста агенти на Гестапо.

Еврейската полиция също така е отговаряла за поддържането на реда и чистотата на обществените места в гетата и е противодействала срещу организираната еврейска престъпност.

Понякога еврейската полиция е участвала и в екзекуции. [2][3] Съдбата на дейците на еврейската полиция буди редица противоречиви мнения понеже някои нейни членове заподозрени или обвинени в нелоялност стават жертви на Холокоста, а други са били арестувани от НКВД и осъдени за сътрудничество с нацистите. [4] Въпреки всичките тези съдби на служители на еврейската полиция, някои бивши членове на еврейската полиция след войната емигрират в Израел и в продължение на много години успяват да получават обезщетения като жертви на нацизма.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Еврейската полиция във Варшавското гето е наброявала около 2500 души, в Лодз – 1200 души, в Лвов – 500 души, а във Вилнюс – 250. [5] След войната в проява на особенна жестокост към сънародниците си са обвинени служителите от подразделението на Еврейската полиция към лагера Вестерборк (Нидерландия), които активно сътрудничели на нацистите и не се различавали от тях в жестокостта си към затворниците. Това подразделение се състояло от евреи от Холандия и други европейски страни от Централна Европа. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станкерас П. Литовские полицейские батальоны. 1941 – 1945 гг. Москва: Вече, 2009. стр. 102 ISBN 978-5-9533-3897-4
  2. Станкерас П. Литовские полицейские батальоны. 1941 – 1945 гг. Москва: Вече, 2009. стр. 105 – 106 ISBN 978-5-9533-3897-4
  3. Станкерас П. Литовские полицейские батальоны. 1941 – 1945 гг. Москва: Вече, 2009. стр. 106 ISBN 978-5-9533-3897-4
  4. Станкерас П. Литовские полицейские батальоны. 1941 – 1945 гг. Москва: Вече, 2009. стр. 116 ISBN 978-5-9533-3897-4
  5. Raul Hilberg, The Destruction of the European Jews, Quadrangle Books, Chicago, 1961, p. 310.
  6. Приказ №27 от 23 апреля 1943

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]