Песенен конкурс „Евровизия“

Песенен конкурс „Евровизия“
Eurovision Song Contest
Купата на Евровизия с логото и емблемата
Жанр	музикален конкурс
Създател(и)	Европейски съюз за радио и телевизия
Базиран на	Музикален фестивал в Санремо
Водещ(и)	различни водещи
Страна	различни страни
Език	английски, френски (обичайно)
Продукция
Продуцент(и)	Европейски съюз за радио и телевизия различни национални продуценти
Времетраене	~2 часа (полуфинали) ~4 часа (финали)
Дистрибуция	„Евровизия“
Разпространение
Картина	SDTV (4:3) (1956 – 2004) SDTV (16:9) (2005 – 2006) HDTV 1080i (2007 – понастоящем)
Излъчване	от 24 май 1956
Хронология
Свързани продукции	Песенен конкурс „Детска Евровизия“
Страница в IMDb
Песенен конкурс „Евровизия“ в Общомедия

Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски, немски и италиански Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la Chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ). Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.

Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От 2000 г. конкурсът може да се гледа и онлайн.

Няколко от най-продаваните музикални изпълнители в света са се състезавали в конкурса, включително АББА, Селин Дион, Хулио Иглесиас, Клиф Ричард и Оливия Нютън-Джон. Някои от най-продаваните сингли в света са изпълнени за първи път пред международна публика на „Евровизия“.

Единствените двама победители с две победи в конкурса са ирландският изпълнител Джони Лоугън (спечелил през 1980 и 1987 г.) и шведската певица Лорийн (спечелила през 2012 и 2023 г.)

През 2026 г. Дарина Йотова – Дара става първият български победител в конкурса като поставя рекорд със 173 точки преднина пред втория. С дублирана победа в гласуването на жури и публика са печелили Александър Рибак, Лорийн, Емили де Форест, Кончита Вурст, Салвадор Собрал и Дара.

Емблема със звезда на Евровизия

История

Участници от 1956 г.:

  Участвали са поне веднъж

  Никога не са участвали, въпреки че имат това право

  Кандидатствали са за участие, но по-късно са се отказвали

  Участвали са като част от друга държава, но никога като суверенна държава

Конкурсът се провежда за първи път през 1956 г. в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие само 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 г. – 1999 г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000 г. – 2019 г. – още 16 страни.

През 1969 г. за първи път гласуването завършва наравно. Испания, Франция, Нидерландия и Великобритания получават по 18 гласа. Тъй като тази възможност не е била предвидена от правилата, тези четири държави са обявени за победители и следователно има четири печеливши песни. Няма второ, трето и четвърто място. Този забележителен резултат предизвиква спорове в медиите и много радио- и телевизионни оператори призоват за преразглеждане на правилата, преди да обмислят повторно участие.

През 1975 г. системата за гласуване е променена. Журитата вече трябва да присъждат 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10 и 12 точки на десетте си класирани песни. Тази нова система води до по-дълъг, но по-справедлив и по-вълнуващ процес. Тя остава системата, която се използва и днес, само с малки промени в обявяването на резултатите през 1980 г. и 2006 г.

През 1997 г., за първи път, в пет държави (Австрия, Германия, Швеция, Великобритания и Швейцария), гласуването е решено чрез телегласуване. Зрителите могат да избират любимите си песни по телефона. След това гласовете им са обобщени в оценки от 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10 и 12 точки. EСРТ инициира това частично въвеждане на телегласуване, за да освежи имиджа на конкурса и да доближи печелившите песни до стандартите за съвременна музика. Пробният период е счетен за успешен и на следващата година телегласуването е разширено до всички участващи държави.

През 1999 г. ЕСРТ решава да създаде специален статут за най-големите си финансови дарители. От тогава на тези дарители е гарантирано автоматично място на финала, независимо от резултатите им през предходните пет години. Тази мярка първоначално се прилага за Германия, Великобритания, Франция и Испания, наречени „Голямата четворка“. През 2011 г. към тях се добавя Италия и заедно те формират „Голямата петица“. Освен това използването на оркестър става незадължително. Израелската обществена телевизия се възползва от тази възможност, за да намали бюджета на организацията и просто не осигурява оркестър за участниците. Така за първи път в историята на конкурса не се изпълнява музика на живо по време на излъчването, а всички изпълнители са придружени от фонова музика. Премахването на оркестъра предизвика противоречия. Много експерти и фенове на конкурса изразяват изключителното си разочарование.

От 2004 г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в полуфинал. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15 – 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само „Голямата четворка“ (от 2011 г. „Голямата петорка“) и страната домакин на конкурса.

До 2008 г. песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. През 2009 г. е въведена смесено гласуване. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50 % зрители + 50 % жури. Определянето на победителя чрез жури и публика е било използвано и в миналото.

Песенният конкурс през 2016 г. е първият, който въвежда промяна в системата на гласуване от 1975 г. – на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявяване на резултатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатите от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за всяка една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.

През 2019 г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено от въвеждането ѝ през 2016 г. Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки. При промяна от предишни години вотът на зрителите се обявява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.

През 2023 г. е въведена промяна, касаеща гласуването в конкурса. В полуфиналите право на глас има само публиката. За пръв път се дава възможността на зрители от държави, които не участват, също да гласуват, обединени под името „Останалият свят“.

Дебюти

Година	Дебютиращи страни
1956	Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Франция, Швейцария
1957	Австрия, Великобритания, Дания
1958	Швеция
1959	Монако
1960	Норвегия
1961	Испания, Финландия, Югославия
1964	Португалия
1965	Ирландия
1971	Малта
1973	Израел
1974	Гърция
1975	Турция
1980	Мароко
1981	Кипър
1986	Исландия
1993	Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия
1994	Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Унгария
1998	Северна Македония
2000	Латвия
2003	Украйна
2004	Албания, Андора, Беларус, Сърбия и Черна гора
2005	България, Молдова
2006	Армения
2007	Грузия, Сърбия, Черна гора, Чехия
2008	Азербайджан, Сан Марино
2015	Австралия

Слоган

От 2002 г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през 2009 г., когато няма официален слоган. На 14 ноември 2023 г. е обявено, че слоганът „Обединени от музиката“ (United by Music), създаден за изданието през 2023 г., ще се използва за всички следващи провеждания на конкурса. Но през 2025 г. домакинът Швейцария въвежда свой слоган „Добре дошъл у дома“ (Welcome Home) за отбелязване на факта, че там е проведено първото издание на Евровизия през 1956 г.

Година	Страна-домакин	Град-домакин	Слоган
2002	Естония	Талин	„Модерна приказка“ (A Modern Fairytale)
2003	Латвия	Рига	„Вълшебна среща“ (Magical rendez-vous)
2004	Турция	Истанбул	„Под едно небе“ (Under The Same Sky)
2005	Украйна	Киев	„Пробуждане“ (Awakening)
2006	Гърция	Атина	„Почувствай ритъма“ (Feel The Rhythm)
2007	Финландия	Хелзинки	„Истинска фантазия“ (True Fantasy)
2008	Сърбия	Белград	„Сливане на звук“ (Confluence of Sound)
2009	Русия	Москва	—
2010	Норвегия	Осло	„Сподели момента“ (Share The Moment)
2011	Германия	Дюселдорф	„Почувствай биенето на своето сърце!“ (Feel Your Heart Beat!)
2012	Азербайджан	Баку	„Запали своя огън“ (Light Your Fire)
2013	Швеция	Малмьо	„Ние сме едно“ (We Are One)
2014	Дания	Копенхаген	„#ПрисъединиСеКъмНас“ (#JoinUs)
2015	Австрия	Виена	„Градим мостове“ (Building Bridges)
2016	Швеция	Стокхолм	„Хайде заедно“ (Come Together)
2017	Украйна	Киев	„Празнувай многообразието“ (Celebrate Diversity)
2018	Португалия	Лисабон	„Всички на борда!“ (All Aboard!)
2019	Израел	Тел Авив	„Осмели се да мечтаеш“ (Dare to Dream)
2020	Нидерландия	Ротердам	„Открий се“ (Open Up)
2021	Нидерландия	Ротердам	„Открий се“ (Open Up)
2022	Италия	Торино	„Звукът на красотата“ (The Sound of Beauty)
2023	Великобритания	Ливърпул	„Обединени от музиката“ (United by Music)
2024	Швеция	Малмьо
2025	Швейцария	Базел	„Добре дошъл у дома“ (Welcome Home)
2026	Австрия	Виена	„Обединени от музиката“ (United by Music)
2027	България		„Обединени от музиката” (United by Music)

Държави

• Азербайджан
• Албания
• Андора
• Армения
• Беларус
• Белгия
• Босна и Херцеговина
• България
• Великобритания
• Германия
• Грузия
• Гърция
• Дания
• Естония
• Ирландия
• Испания
• Италия
• Кипър
• Латвия
• Литва
• Люксембург
• Малта
• Молдова
• Монако
• Нидерландия
• Норвегия
• Полша
• Португалия
• Румъния
• Русия
• Сан Марино
• Северна Македония
• Словакия
• Словения
• Сърбия
• Украйна
• Унгария
• Финландия
• Франция
• Хърватия
• Чехия
• Черна гора
• Швейцария
• Швеция

Правила

Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1956 г. и 1973 г., а след това отново между 1977 г. и 1999 г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.

Критика

Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. За някои конкурси през XXI век тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия заема второ място през 2009 г. в Русия, а на първо се класира Норвегия – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване, макар че победителят Александър Рибак е белоруски емигрант в Норвегия. Но през февруари 2022 г., веднага след началото на руско-украинската война, Русия е изключена от състезанието, а след три месеца украинска група печели конкурса. Забраната на телефонно гласуване за представителя на държавата от нейната територия автоматично дава предимство на страните с много сънародници, живеещи в чужбина, което обезсмисля забраната и нарушава неутралността на гласуването. Така след зрителското гласуване Израел (с 55 % от всички евреи извън страната) се изкачва през 2024 г. от 12-о място от журито на пето място, през 2025 г. от 15-то на второ и през 2026 г. от осмо на 2-ро място. Участието на Израел продължава да предизвиква противоречия в контекста на войната в Близкия изток, като някои участващи телевизии призовават за дискусия по този спорен въпрос. През 2026 г. Испания, Исландия, Ирландия, Нидерландия и Словения бойкотират конкурса заради участието на Израел поради участието му в продължаващата война в Близкия изток и заради обвиненията за купуване на гласове и убийството на 20 000 палестински деца в ивицата Газа.

Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред 2006 г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 г. в Хелзинки.

Гледаемост

Сцената на конкурса за песен на Евровизия 2026 във Виена, Австрия

Карта на държавите според броя на победите в конкурса „Евровизия“ до 2026 г. включително

година	гледания
2026	131 милиона
2025	170 милиона
2024	163 милиона
2023	162 милиона
2022	161 милиона
2021	183 милиона
2019	182 милиона
2018	186 милиона
2017	182 милиона
2016	204 милиона
2015	197 милиона
2014	195 милиона
2013	170 милиона
2012	102 милиона
2011	114 милиона
2010	108 милиона
2009	124 милиона
2008	105 милиона
2007	90 милиона
2006	80 милиона

Победители

„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА, станали победители през 1974 г. с песента „Ватерло“ (Waterloo) и Селин Дион – победителка от 1988 г. в Дъблин с песента „Не си тръгвай без мен“ (Ne partez pas sans moi) на френски език, която представя Швейцария. Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.

Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.

Година	Победител/и	Изпълнител/и	Песен	Точки	Преднина	Второ място	Домакин
1956	Швейцария	Лис Асия	„Refrain“	Не е обявено			Швейцария
1957	Нидерландия	Кори Брокен	„Net Als Toen“	31	14	Франция	Германия
1958	Франция	Андре Клавьо	„Dors mon amour“	27	3	Швейцария	Нидерландия
1959	Нидерландия	Теди Шолтен	„Een beetje“	21	5	Великобритания	Франция
1960	Франция	Жаклин Бойер	„Tom Pilibi“	32	7	Великобритания	Великобритания
1961	Люксембург	Жан-Клод Паскал	„Nous les amoureux“	31	7	Великобритания	Франция
1962	Франция	Изабел Обре	„Un premier amour“	26	13	Монако	Люксембург
1963	Дания	Грета и Юрген Ингман	„Dansevise“	42	2	Швейцария	Великобритания
1964	Италия	Джилиола Чинкуети	„Non ho l'età“	49	32	Великобритания	Дания
1965	Люксембург	Франс Гал	„Poupée de cire, poupée de son“	32	6	Великобритания	Италия
1966	Австрия	Удо Юргенс	„Merci Chérie“	31	15	Швеция	Люксембург
1967	Великобритания	Санди Шоу	„Puppet On a String“	47	25	Ирландия	Австрия
1968	Испания	Масиел	„La, la, la“	29	1	Великобритания	Великобритания
1969	Великобритания	Лулу	„Boom Bang a Bang“	18	Няма второ място		Испания
	Испания	Саломе	„Vivo cantando“
	Нидерландия	Лени Кюр	„De troubadour“
	Франция	Фрида Бокара	„Un jour, un enfant“
1970	Ирландия	Дана	„All Kinds of Everything“	32	6	Великобритания	Нидерландия
1971	Монако	Северин	„Un banc, un arbre, une rue“	128	12	Испания	Ирландия
1972	Люксембург	Вики Леандрос	„Après toi“	128	14	Великобритания	Великобритания
1973	Люксембург	Ана-Мария Давид	„Tu te reconnaîtras“	129	4	Испания	Люксембург
1974	Швеция	„АББА“	„Waterloo“	24	6	Италия	Великобритания
1975	Нидерландия	„Тийч-Ин“	„Ding-a-dong“	152	14	Великобритания	Швеция
1976	Великобритания	„Брадърхуд ъф Мен“	„Save Your Kisses for Me“	164	17	Франция	Нидерландия
1977	Франция	Мари Мириам	„L'oiseau et l'enfant“	136	15	Великобритания	Великобритания
1978	Израел	Изхар Коен и „Алфабета“	„א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“)	157	32	Белгия	Франция
1979	Израел	Гали Атари и „Милк енд Хъни“	„הללויה“ („Алилуя“)	125	9	Испания	Израел
1980	Ирландия	Джони Лоугън	„What's Another Year“	143	15	Германия	Нидерландия
1981	Великобритания	„Бъкс Физ“	„Making Your Mind Up“	136	4	Германия	Ирландия
1982	Германия	Никол	„Ein biẞchen Frieden“	161	61	Израел	Великобритания
1983	Люксембург	Корин Хермес	„Si la vie est cadeau“	142	6	Израел	Германия
1984	Швеция	„Херейс“	„Diggi-Loo Diggi-Ley“	145	8	Ирландия	Люксембург
1985	Норвегия	„Бобисокс“	„La det swinge“	123	18	Германия	Швеция
1986	Белгия	Сандра Ким	„J'aime la vie“	176	36	Швейцария	Норвегия
1987	Ирландия	Джони Лоугън	„Hold Me Now“	172	31	Германия	Белгия
1988	Швейцария	Селин Дион	„Ne partez pas sans moi“	137	1	Великобритания	Ирландия
1989	Югославия	„Рива“	„Rock Me“	137	7	Великобритания	Швейцария
1990	Италия	Тото Кутуньо	„Insieme: 1992“	149	17	Ирландия Франция	Югославия
1991	Швеция	Карола	„Fångad av en stormvind“	146	0	Франция	Италия
1992	Ирландия	Линда Мартин	„Why Me?“	155	16	Великобритания	Швеция
1993	Ирландия	Нийв Кавана	„In Your Eyes“	187	23	Великобритания	Ирландия
1994	Ирландия	Пол Харингтън и Чарли Макгетигън	„Rock 'n' Roll Kids“	226	60	Полша	Ирландия
1995	Норвегия	„Сикрет Гардън“	„Nocturne“	148	29	Испания	Ирландия
1996	Ирландия	Аймиър Куин	„The Voice“	162	48	Норвегия	Норвегия
1997	Великобритания	„Катрина и Дъ Уейвс“	„Love Shine a Light“	227	70	Ирландия	Ирландия
1998	Израел	Дана Интернешънъл	„דיווה“ („Дива“)	172	6	Великобритания	Великобритания
1999	Швеция	Шарлота Нилсон	„Take Me to Your Heaven“	163	17	Исландия	Израел
2000	Дания	„Олсън Брадърс“	„Fly on the Wings of Love“	195	40	Русия	Швеция
2001	Естония	Танел Падар, Дейв Бентън и „2XL“	„Everybody“	198	21	Дания	Дания
2002	Латвия	Marie N	„I Wanna“	176	12	Малта	Естония
2003	Турция	Сертаб Еренер	„Everyway That I Can“	167	2	Белгия	Латвия
2004	Украйна	Руслана	„Wild Dances“	280	17	Сърбия и Черна гора	Турция
2005	Гърция	Елена Папаризу	„My Number One“	230	38	Малта	Украйна
2006	Финландия	„Лорди“	„Hard Rock Hallelujah“	292	44	Русия	Гърция
2007	Сърбия	Мария Шерифович	„Молитва“	268	33	Украйна	Финландия
2008	Русия	Дима Билан	„Believe“	272	42	Украйна	Сърбия
2009	Норвегия	Александър Рибак	„Fairytale“	387	169	Исландия	Русия
2010	Германия	Лена Майер-Ландрут	„Satellite“	246	76	Турция	Норвегия
2011	Азербайджан	Ел и Ники	„Running Scared“	221	32	Италия	Германия
2012	Швеция	Лорийн	„Euphoria“	372	113	Русия	Азербайджан
2013	Дания	Емили де Форест	„Only Teardrops“	281	47	Азербайджан	Швеция
2014	Австрия	Кончита Вурст	„Rise Like a Phoenix“	290	52	Нидерландия	Дания
2015	Швеция	Монс Зелмерльов	„Heroes“	365	62	Русия	Австрия
2016	Украйна	Джамала	„1944“	534	23	Австралия	Швеция
2017	Португалия	Салвадор Собрал	„Amar pelos dois“	758	143	България	Украйна
2018	Израел	Нета Барзилай	„Toy“	529	93	Кипър	Португалия
2019	Нидерландия	Дънкан Лорънс	„Arcade“	498	26	Италия	Израел
2020	Отменен						Нидерландия
2021	Италия	„Монескин“	„Zitti e buoni“	524	25	Франция	Нидерландия
2022	Украйна	„Калуш“	„Стефанія“	631	165	Великобритания	Италия
2023	Швеция	Лорийн	„Tattoo“	583	57	Финландия	Великобритания
2024	Швейцария	Немо Метлер	„The Code“	591	44	Хърватия	Швеция
2025	Австрия	Джей Джей	„Wasted Love“	436	79	Израел	Швейцария
2026	България	Дара	„Bangaranga“	516	173	Израел	Австрия
2027							България

• С удебелен шрифт са отбелязани рекордьорите.

Рекорди

• Победа с най-голяма разлика: България (2026) – 173 точки преднина;
• Победа с най-малка разлика: Швеция (1991) – 0 точки преднина (печели по допълнителен показател);
• Най-оспорвана победа: Великобритания, Испания, Франция, Нидерландия (1969) – четирима победители с равни точки;
• Победа с най-голяма част от точките: Люксембург (1973) – 80,63 % (129 от 160 възможни)
• Победа с най-много точки: Португалия (2017) – 758 точки;
• Победа с най-малко точки: Великобритания, Испания, Франция, Нидерландия (1969) – по 18 точки;
• Най-много победи: Ирландия и Швеция – по 7;
• Най-много индивидуални победи – 2: Джони Лоугън, Ирландия (1980, 1987) и
  Лорийн, Швеция (2012, 2023);
• Двойни победители в класациите на жури и публика:
  • Александър Рибак, Норвегия (2009),
  • Лорийн, Швеция (2012),
  • Емили де Форест, Дания (2013),
  • Кончита Вурст, Австрия (2014),
  • Салвадор Собрал, Португалия (2017) и
  • Дара, България (2026).
• Най-много втори места: Великобритания – 16;
• Най-много участия: Германия – 69;
• Най-много финали: Германия – 69;
• Харел Скаат, представителят на Израел през 2010 г., постави рекорда за най-много спечелени награди „Марсел Безенсон“ в същия конкурс – 3.
• Лорди, представителят на Финландия през 2006 г., е единствената група, спечелила Евровизията както на полуфиналите, така и на финалите с еднакъв брой точки – 292.
• С четири участия, белгиецът Фуд Леклерк (1956, 1958, 1960 и 1962) и Валентина Монета от Сан Марино (2012, 2013, 2014 и 2017) са соловите певци с най-много участия в историята на Евровизия. Норвежката Елизабет Андреасен също има четири участия – 1982, 1985, 1994 и 1996 г. – но в две от тях, 1982 и 1985 г., тя участва като част от група: шведската група Chips в първия случай и норвежката група Bobbysocks (победители в изданието) във втория. Сред групите, швейцарската група Peter, Sue & Marc е водеща, като също е участвала четири пъти: 1971, 1976, 1979 и 1981 г.
• Рекордът за най-много последователни участия в конкурса е три поредни издания и се споделя от четирима изпълнители: Лис Асия от Швейцария, Кори Брокен от Нидерландия (и двамата участваха в първите три издания на конкурса), Удо Юргенс от Австрия (1964, 1965 и 1966) и Валентина Монета от Сан Марино (2012, 2013 и 2014).
• Натали Пак, представителката на Франция през 1989 г., е най-младият представител на конкурса (11 години и 11 месеца) и поради противоречията, възникнали в този конкурс (включително участието на дванадесетгодишно дете в израелското дуо Гили и Галит), на следващата година беше решено, че всеки изпълнител трябва да е навършил 16 години, за да участва в конкурса.
• Анита Симончини и Микеле Перниола, представляващи Сан Марино през 2015 г., са най-младият дует на събитието (на 16 и 17 години).
• Емил Рамзауер, представителят на Швейцария през 2013 г. като част от групата „Такаса“, е най-възрастният представител на конкурса (95 години).
• Мария и Анастасия Толмачови, представителките на Русия през 2014 г., и Дестини Чукуниере, представителката на Малта през 2021 г., са победителите в „Детска Евровизия, които заеха най-високото финално място (7-мо място).
• Нунцио Гало, представителят на Италия през 1957 г., изпя най-дългата песен (5 минути и 9 секунди).
• Pertti Kurikan Nimipäivät, представителите на Финландия през 2015 г., бяха първата група с увреждания, която участва в събитието (и четиримата имат синдром на Даун). Те изпяха и най-кратката песен (1 минута и 27 секунди).
• Диана Гурцкая, представителката на Грузия през 2008 г., беше първата певица с увреждания, участвала в конкурса за вокално изкуство.
• Моника Кушинска, представителката на Полша през 2015 г., беше първата певица в инвалидна количка, която се изяви на сцената на Евровизията.
• Bianka Nicholas, член на дуото Electro Velvet, представители на Обединеното кралство през 2015 г., беше първата певица с кистозна фиброза, която участва в събитието.
• Серафин Зубири, представител на Испания през 1992 г. и 2000 г., е първият сляп изпълнител и първият солист с увреждане, участвал в конкурса, както и първият, който го направи два пъти;
• Пуйката Дъстин, състезаваща се за Ирландия през 2008 г. с песента „Irelande douze pointe“, беше първият нечовешки състезател, участвал в конкурса; това е куклен персонаж – пуйка, движена и озвучена от комика Джон Морисън, талисман на детско телевизионно предаване.
• Little Big, които трябваше да представляват Русия през 2020 г., станаха първите, които достигнаха и надминаха 100 милиона гледания в официалния канал Ютюб на конкурса за песен на Евровизия, още преди шоуто да се проведе.
• Еден Ален, представляваща Израел през 2021 г., изпя най-високия тон в историята на конкурса.
• Subwoolfer, представляващи Норвегия през 2022 г., бяха единствените артисти, които се изявиха с маски, носейки черен тоалет с жълта маска на вълк за изпълнението си. Истинските им самоличности бяха неизвестни, само псевдонимите им Кийт и Джим, до 2023 г., когато се разкриха.

Елина Нечаева с най-скъпата рокля на конкурса (2018)

• 5miinust и Puuluup, представителите на Естония на конкурса за песен на Евровизия 2024, поставиха рекорда за най-дълго заглавие на песен: (Nendest) narkootikumidest ei tea me (küll) midagi /Не знаем нищо за (тези) лекарства/, което е дълго 44 знака.
• Leléka, представителката на Украйна през 2026 г., изпя най-дългата нота в историята на конкурса (26 секунди).
• Елина Нечаева, представляваща Естония през 2018 г. e носила най-скъпата рокля в историята на Евровизия, струваща 65 000 евро.

Галерия на победителите

• 
  Двукратният победител на Евровизия през 1980 и 1987 г.
  Джони Лоугън от Ирландия
• 
  Двукратният победител на Евровизия през 2012 и 2023 г.
  Лорийн от Швеция
• 
  Победителят на Евровизия 2002
  Мария Наумова (Marie N) от Латвия
• 
  Победителят на Евровизия 2003
  Сертаб Еренер от Турция
• 
  Победителят на Евровизия 2004
  Руслана от Украйна
• 
  Победителят на Евровизия 2005
  Елена Папаризу от Гърция
• 
  Победителите на Евровизия 2006
  „Лорди“ от Финландия
• 
  Победителят на Евровизия 2007
  Мария Шерифович от Сърбия
• 
  Победителят на Евровизия 2008
  Дима Билан от Русия
• 
  Победителят на Евровизия 2009
  Александър Рибак от Норвегия
• 
  Победителят на Евровизия 2010
  Лена Майер-Ландрут от Германия
• 
  Победителите на Евровизия 2011
  Ел и Ники от Азербайджан
• 
  Победителят на Евровизия 2013
  Емели де Форест от Дания
• 
  Победителят на Евровизия 2014
  Кончита Вурст от Австрия
• 
  Победителят на Евровизия 2015
  Монс Зелмерльов от Швеция
• 
  Победителят на Евровизия 2016
  Джамала от Украйна
• 
  Победителят на Евровизия 2017
  Салвадор Собрал от Португалия
• 
  Победителят на Евровизия 2018
  Нета Барзилай от Израел
• 
  Победителят на Евровизия 2019
  Дънкан Лорънс от Нидерландия
• 
  Победителите на Евровизия 2021
  „Манескин“ от Италия
• 
  Победителите на Евровизия 2022
  „Калуш“ от Украйна
• 
  Победителят на Евровизия 2024
  Немо Метлер от Швейцария
• 
  Победителят на Евровизия 2025
  Джей Джей от Австрия
• 
  Победителят на Евровизия 2026
  Дара от България

Вижте също

• България в Евровизия
• Песенен конкурс „Детска Евровизия“

Външни препратки

• Официален уебсайт на конкурса
• Официален сайт на БНТ за Евровизия Архив на оригинала от 2018-01-31 в Wayback Machine.