Направо към съдържанието

Евровизия 1959

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1959
Дати и място
Финал11 март 1959 г.
Място на провеждане Франция
Фестивален и конгресен дворец, Кан
Продукция
Телевизия-домакинФренска радио-телевизия (RTF)
РежисьорМарсел Кравен
Водещ(и)Жаклин Жубер
Участници
Брой участници11
Дебют Монако
Завръщане Великобритания
Оттегляне Люксембург
Карта на участниците
  Участващи страни
  Страни участвали преди, но не и през 1959 г.
Вот
Система за гласуванеВсяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка
Победител Нидерландия
Теди Схолтен – „Een beetje“

 1958 Евровизия 1960 
Евровизия 1959 в Общомедия

Евровизия 1959 е 4-тият песенен конкурс.

Той се провежда на 11 март във Фестивалния и конгресен дворец в Кан, Франция. Люксембург се оттегля, а Великобритания се завръща. Дебют прави Монако, с което участващите държави вече наброяват 11. Нидерландия побеждава за втори път с песента Een beetje, изпълнена от Теди Схолтен, а Вили ван Хемерт се записва като първия композитор, успял да победи с две свои песни в конкурса.

Фестивалът постепенно започва да се пречупва. Ако дотогава водещите стриктно са чели предварително написани текстове и не са проявявали дори минимална освободеност в поведението си, то Жаклин Жубер променя това. Тя не чете, а свободно разказва преди всяка песен за авторите и съдържанието ѝ. Позволява си и лека ирония по време на гласуването. Например, след като френската песен дълго време остава без точки, а накрая получава първите, тя заявява: „От името на Франция – благодаря“. Доменико Модуньо е отново звездата на фестивала с второ свое знаково изпълнение: Чао, чао, бамбина, станало огромен световен хит впоследствие. Отново националните журита не забелязват това. Той ще се пробва на „Евровизия“ само още един път, пак неуспешно, преди да се откаже нацяло да се появява на този фестивал.

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо на фестивала. От тази година влиза в сила забрана професионални композитори да участват в националните журита. Системата за гласуване обаче се запазва – 10 члена във всяка държава имат право да присъждат по една точка.[1]

СтранаЕзикИзпълнител/иПесенПреводТочкиМясто
01 ФранцияфренскиЖан Филип„Oui, oui, oui, oui“„Да, да, да, да“153
02 ДаниядатскиБирте Вилке„Uh, jeg ville ønske jeg var dig“„По-добре да бях на твое място“125
03 ИталияиталианскиДоменико Модуньо„Piove (Ciao, ciao bambina)“„Вали (Здравей, здравей, скъпа)“96
04 МонакофренскиЖак Пилс„Mon ami Pierrot“„Моят приятел Пиеро“111
05 НидерландиянидерландскиТеди Схолтен„Een beetje“„Малко“211
06 ГерманиянемскиАлис и Елен Кеслер„Heute Abend wollen wir tanzen geh'n“„Тази вечер искаме да танцуваме“58
07 ШвецияшведскиБрита Борг„Augustin“„Августин“49
08 ШвейцариянемскиКристина Уйлямс„Irgendwoher“„Отнякъде“144
09 АвстриянемскиФери Граф„Der K und K Kalypso aus Wien“„К. и К. Калипсо от Виена“49
10 ВеликобританияанглийскиПърл Кар и Теди Джонсън„Sing, Little Birdie“„Пей, малка птичке“162
11 БелгиянидерландскиБоб Бени„Hou toch van mij“„Обичай ме“96
Гласуваща страна
Точки
Получаваща страна
 Франция 154124112
 Дания 121114122
 Италия 931131
 Монако 11
 Нидерландия 21472313
 Германия 52111
 Швеция 413
 Швейцария 142113151
 Австрия 4121
 Великобритания 161125322
 Белгия 921132