Евровизия 1961

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1961
ESC 1961 logo.png
Cannes Palais des Festivals et des Congrès.jpg
Фестивалният и конгресен дворец в Кан

Финал 18 март 1961 г.

Водещи Жаклин Жубер
Режисьор Марсел Кравин
Местно излъчване Френска радио-телевизия (RTF)
Място EuroFrancia.svg Франция
Фестивален и конгресен дворец, Кан
Победител EuroLuxemburgo.svg Люксембург
Жан-Клод Паскал – „Nous les amoureux“

Брой участници 16
Дебют EuroEspaña (1945-1977).svg Испания
EuroFinlandia.svg Финландия
EuroYugoslavia.svg Югославия

Карта на участниците
  • ESC 1961 Map.svg
      Страни участнички в конкурса
Евровизия
 1960Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1962 
Евровизия 1961 в Общомедия

Евровизия 1961 е 6-ят песенен конкурс. Провежда се на 18 март във Фестивалния и конгресен дворец в гр. Кан, Франция.

Това е първият фестивал, проведен в събота вечер, с което се поставя традиция, запазила се и до наши дни. Дебютират още три национални телевизии, с което бройката на участващите държави нараства до 16. Водещата Жаклин Жубер, водила вече веднъж „Евровизия“ през 1959 г., демонстрира самочувствие и съвсем освободен стил на сцената. Победителят Жан-Клод Паскал, който представя Люксембург, дори си позволява да я прегърне в края на шоуто – доста фриволно поведение за консервативните в този период телевизии. Самата Жубер първоначално му прави забележка, после се примирява. Декорите все още са семпли, а композициите продължават да са повлияни от старите градски песни и френските шансони. Практически се откроява само една, която и печели, макар също да е в основата си френски шансон – „Nous les amoureux“ бързо се превръща в голям европейски хит. Великобритания за трети пореден път се класира на второ място. На сцената отново виждаме Нора Брьокстед, която се класира четвърта през 1960 г., и Боб Бени, заел 6-то място през 1959 г.[1]

Жан-Клод Паскал (с очилата)
Лил-Бабс

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Гласуването продължава да се осъществява по досегашната схема. Участващите страни разполагат с журита от по 10 души, всеки един от които може да оцени само една песен и да ѝ присъди 1 точка. Този фестивал обаче е първия, на който изпълнител си позволява да пее и на език, различен от официалния в държавата му. Организаторите са удивени от решението на Лале Андерсен от Германия да изпее част от песента си на френски. Макар все още да няма изрично записано условие в тази насока, до този момент се спазва негласното правило, че текстът на всяка песен трябва да е на официалния или един от официалните езици на съответната държава. Все пак засега немската песен не води до промяна в правилата. Това се случва няколко години по-късно.[2]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1 Флаг на Испания Испания испански Кончита Баутиста „Estando contigo“ „С теб“ 8 9
2 Флаг на Монако Монако френски Колет Делиал „Allons, allons les enfants“ „Хайде, хайде, деца“ 6 10
3 Флаг на Австрия Австрия немски Джими Макулис Sehnsucht „Копнеж“ 1 15
4 Флаг на Финландия Финландия финландски Лайла Кинунен „Valoa ikkunassa“ „Светлина в прозореца“ 6 10
5 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски Лиляна Петрович „Неке давне звезде“ „Някои далечни звезди“ 9 8
6 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Грете Кауфелд „Wat een dag“ „Що за ден“ 6 10
7 Флаг на Швеция Швеция шведски Лил-Бабс „April, April“ „Април, април“ 2 14
8 Флаг на Германия Германия немски, френски Лале Андерсен „Einmal sehen wir uns wieder“ „Някога ще се срещнем отново“ 3 13
9 Флаг на Франция Франция френски Жан-Пол Морик „Printemps (avril carillonne)“ „Пролет (априлски камбанки)“ 13 4
10 Флаг на Швейцария Швейцария френски Франка ди Риенцо „Nous aurons demain“ „Ще имаме своето утре“ 16 3
11 Флаг на Белгия Белгия нидерландски Боб Бени „September, gouden roos“ „Септември, златна роза“ 1 15
12 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Нора Брьокстед „Sommer i Palma“ „Лято в Палма“ 10 7
13 Флаг на Дания Дания датски Дарио Кампеото „Angelique“ „Анжелик“ 12 5
14 Флаг на Люксембург Люксембург френски Жан-Клод Паскал „Nous les amoureux“ „Ние, влюбените“ 31 1
15 Флаг на Великобритания Великобритания английски „Да Алисънс“ „Are You Sure?“ „Сигурен ли си?“ 24 2
16 Флаг на Италия Италия италиански Бети Къртис „Al di là“ „Оттук“ 12 5

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Резултати
Общо Испания Flag of Monaco.svg Flag of Austria.svg Flag of Finland.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Germany.svg Flag of France.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Belgium.svg Flag of Norway.svg Flag of Denmark.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Italy.svg
Участници
Испания Испания 8 1 1 1 2 2 1
Флаг на Монако Монако 6 1 3 1 1
Флаг на Австрия Австрия 1 1
Флаг на Финландия Финландия 6 1 1 2 2
Флаг на Югославия Югославия 9 3 1 2 1 1 1
Флаг на Нидерландия Нидерландия 6 2 1 1 2
Флаг на Швеция Швеция 2 2
Флаг на Германия Германия 3 1 1 1
Флаг на Франция Франция 13 2 2 1 1 4 1 2
Флаг на Швейцария Швейцария 16 1 2 2 1 2 4 2 2
Флаг на Белгия Белгия 1 1
Флаг на Норвегия Норвегия 10 1 2 1 5 1
Флаг на Дания Дания 12 1 1 2 8
Флаг на Люксембург Люксембург 31 2 4 4 3 5 1 1 5 1 1 1 3
Флаг на Великобритания Великобритания 24 3 3 7 1 1 8 1
Флаг на Италия Италия 12 1 1 1 1 4 4

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]