Евровизия 1961

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1961
ESC 1961 logo.PNG
Дати
Финал 18 март 1961 г.
Домакин
Място Flag of France.svg Франция
Фестивален и конгресен дворец, Кан
Водещи Жаклин Жубер
Режисьор Марсел Кравен
Местно излъчване Френска радио-телевизия (RTF)
Участници
Брой участници 16
Дебют Испания Испания
Flag of Finland.svg Финландия
Югославия Югославия
Карта на участниците
  • ESC 1961 Map.svg
      Участващи страни
Вот
Победител Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Жан-Клод Паскал – „Nous les amoureux“

Евровизия
← 19601962 →
Евровизия 1961 в Общомедия

Евровизия 1961 е 6-ият песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 18 март във Фестивалния и конгресен дворец в гр. Кан, Франция. Това е първият фестивал, проведен в събота вечер, с което се поставя традиция, запазила се и до наши дни. Дебютират още три национални телевизии, с което бройката на участващите държави нараства до 16. Водещата Жаклин Жубер, водила вече веднъж „Евровизия“ през 1959 г., демонстрира самочувствие и съвсем освободен стил на сцената. Победителят Жан-Клод Паскал, който представя Люксембург, дори си позволява да я прегърне в края на шоуто – доста фриволно поведение за консервативните в този период телевизии. Самата Жубер първоначално му прави забележка, после се примирява. Декорите все още са семпли, а композициите продължават да са повлияни от старите градски песни и френските шансони. Практически се откроява само една, която и печели, макар също да е в основата си френски шансон – „Nous les amoureux“ бързо се превръща в голям европейски хит. Великобритания за трети пореден път се класира на второ място. На сцената отново виждаме Нора Брьокстед, която се класира четвърта през 1960 г., и Боб Бени, заел 6-о място през 1959 г.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Гласуването продължава да се осъществява по дотогавашната схема. Участващите страни разполагат с журита от по 10 души, всеки един от които може да оцени само една песен и да ѝ присъди 1 точка. Този фестивал обаче е първия, на който изпълнител си позволява да пее и на език, различен от официалния в държавата му. Организаторите са удивени от решението на Лале Андерсен от Германия да изпее част от песента си на френски. Макар все още да няма изрично записано условие в тази насока, дотогава се спазва негласното правило, че текстът на всяка песен трябва да е на официалния или един от официалните езици на съответната държава. Все пак немската песен не води до промяна в правилата. Това се случва няколко години по-късно.[1]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Испания испански Кончита Баутиста „Estando contigo“ „С теб“ 8 9
02  Монако френски Колет Делиал „Allons, allons les enfants“ „Хайде, хайде, деца“ 6 10
03  Австрия немски Джими Макулис „Sehnsucht“ „Копнеж“ 1 15
04  Финландия финландски Лайла Кинунен „Valoa ikkunassa“ „Светлина в прозореца“ 6 10
05  Югославия сърбохърватски Лиляна Петрович „Неке давне звезде“ „Някои далечни звезди“ 9 8
06  Нидерландия нидерландски Грете Кауфелд „Wat een dag“ „Що за ден“ 6 10
07  Швеция шведски Лил-Бабс „April, April“ „Април, април“ 2 14
08  Германия немски, френски Лале Андерсен „Einmal sehen wir uns wieder“ „Някога ще се срещнем отново“ 3 13
09  Франция френски Жан-Пол Морик „Printemps (avril carillonne)“ „Пролет (априлски камбанки)“ 13 4
10  Швейцария френски Франка ди Риенцо „Nous aurons demain“ „Ще имаме своето утре“ 16 3
11  Белгия нидерландски Боб Бени „September, gouden roos“ „Септември, златна роза“ 1 15
12  Норвегия норвежки Нора Брьокстед „Sommer i Palma“ „Лято в Палма“ 10 7
13  Дания датски Дарио Кампеото „Angelique“ „Анжелик“ 12 5
14  Люксембург френски Жан-Клод Паскал „Nous les amoureux“ „Ние, влюбените“ 31 1
15  Великобритания английски „Да Алисънс“ „Are You Sure?“ „Сигурен ли си?“ 24 2
16  Италия италиански Бети Къртис „Al di là“ „Оттук“ 12 5

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Испания Flag of Monaco.svg Flag of Austria.svg Flag of Finland.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Germany.svg Flag of France.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Norway.svg Flag of Denmark.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Italy.svg
Получаваща страна
 Испания 8 1 1 1 2 2 1
 Монако 6 1 3 1 1
 Австрия 1 1
 Финландия 6 1 1 2 2
 Югославия 9 3 1 2 1 1 1
 Нидерландия 6 2 1 1 2
 Швеция 2 2
 Германия 3 1 1 1
 Франция 13 2 2 1 1 4 1 2
 Швейцария 16 1 2 2 1 2 4 2 2
 Белгия 1 1
 Норвегия 10 1 2 1 5 1
 Дания 12 1 1 2 8
 Люксембург 31 2 4 4 3 5 1 1 5 1 1 1 3
 Великобритания 24 3 3 7 1 1 8 1
 Италия 12 1 1 1 1 4 4

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]