Евровизия 1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1964
ESC 1964 logo.png
Дати
Финал21 март 1964 г.
Домакин
МястоFlag of Denmark.svg Дания
Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген
ВодещиЛота Вевер
РежисьорПол Лет Соренсен
Местно излъчванеДатско радио (DR)
Участници
Брой участници16
ДебютFlag of Portugal.svg Португалия
ОттеглянеFlag of Sweden.svg Швеция
0 точкиFlag of Germany.svg Германия
Flag of Portugal.svg Португалия
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Югославия Югославия
Карта на участниците
  • ESC 1964 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1964 г.
Вот
Система за гласуваневижте раздел „Изменения в правилата“
ПобедителFlag of Italy.svg Италия
Джилиола Чинкуети – „Non ho l′ẻtẚ“

Евровизия
← 19631965 →
Евровизия 1964 в Общомедия

Евровизия 1964 е 9-ият по ред песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Той се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“. Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джилиола Чинкуети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнетофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джилиола Чинкуети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписа от 1964-та, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.[1]

Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Отново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 души. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.[2]

Първо БГ участие[редактиране | редактиране на кода]

През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-о място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
01 Flag of Luxembourg.svg Люксембург френски Юг Офре „Dès que le printemps revient“ „Веднага, щом настъпи пролетта“ 14 4
02 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Анеке Хронло „Jij bent mijn leven“ „Ти си моя живот“ 2 10
03 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Арне Бендиксен „Spiral“ „Спирала“ 6 8
04 Flag of Denmark.svg Дания датски Бьорн Тидменд „Sangen om dig“ „Песен за теб“ 4 9
05 Flag of Finland.svg Финландия финландски Ласе Мортенсон „Laiskotellen“ „Безделие“ 9 7
06 Flag of Austria.svg Австрия немски Удо Юргенс „Warum nur, warum?“ „Кажи само защо?“ 11 6
07 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски Рашел „Le chant de Mallory“ „Песента на Мольори“ 14 4
08 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски Мат Монро „I love the little things“ „Харесвам обикновените неща“ 17 2
09 Flag of Germany.svg Германия немски Нора Нова „Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“ „Всички свикват бързо с красотата“ 0 13
10 Flag of Monaco.svg Монако френски Ромюальд „Où sont-elles passées?“ „Къде се дянаха другите?“ 15 3
11 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Антониу Калвариу „Oração“ „Молитва“ 0 13
12 Flag of Italy.svg Италия италиански Джилиола Чинкуети „Non ho l'étà“ „Още съм малка“ 49 1
13 Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия сърбохърватски Кабахудин Курт „Zivot je sklopio krug“ „Животът се изтърколи“ 0 13
14 Flag of Switzerland.svg Швейцария италиански Анита Траверси „I miei pensieri“ „Моите мисли“ 0 13
15 Flag of Belgium (civil).svg Белгия френски Робер Когоа „Près de ma rivière“ „Край моята река“ 2 10
16 Flag of Spain.svg Испания испански Нели и Тони Тим „Caracola“ „Раковина“ 1 12

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Luxembourg.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Norway.svg Flag of Denmark.svg Flag of Finland.svg Flag of Austria.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Germany.svg Flag of Monaco.svg Flag of Portugal.svg Flag of Italy.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Switzerland.svg Flag of Belgium (civil).svg Испания Точки
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 3 3 5 3 14
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 1 1 2
Flag of Norway.svg Норвегия 5 1 6
Flag of Denmark.svg Дания 1 3 4
Flag of Finland.svg Финландия 3 3 3 9
Flag of Austria.svg Австрия 5 1 5 11
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 1 3 5 3 1 1 14
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 1 5 3 1 1 1 5 17
Flag of Germany.svg Германия 0
Flag of Monaco.svg Монако 3 5 3 1 3 15
Flag of Portugal.svg Португалия 0
Flag of Italy.svg Италия 5 5 5 5 5 3 3 5 5 3 5 49
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия 0
Flag of Switzerland.svg Швейцария 0
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 1 1 2
Испания Испания 1 1

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]