Евровизия 1964

Евровизия 1964
Дати
Финал	21 март 1964 г.
Домакин
Място	Дания; Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген
Водещи	Лота Вевер
Режисьор	Пол Лет Соренсен
Местно излъчване	Датско радио (DR)
Участници
Брой участници	16
Дебют	Португалия
Оттегляне	Швеция
0 точки	Германия; Португалия; Швейцария; Югославия
	Карта на участниците Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1964 г.;
Вот
Система за гласуване	вижте раздел „Изменения в правилата“
Победител	Италия; Джилиола Чинкуети – „Non ho l′ẻtẚ“
← 1963	1965 →
	Евровизия 1964 в Общомедия

Евровизия 1964 е 9-ият по ред песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Той се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“. Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джилиола Чинкуети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнетофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джилиола Чинкуети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписа от 1964-та, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.^[1]

Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Отново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 души. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.^[2]

Първо БГ участие[редактиране | редактиране на кода]

През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-о място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.^[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

№	Страна	Език	Изпълнител	Песен	Превод	Точки	Място
01	Люксембург	френски	Юг Офре	„Dès que le printemps revient“	„Веднага, щом настъпи пролетта“	14	4
02	Нидерландия	нидерландски	Анеке Хронло	„Jij bent mijn leven“	„Ти си моя живот“	2	10
03	Норвегия	норвежки	Арне Бендиксен	„Spiral“	„Спирала“	6	8
04	Дания	датски	Бьорн Тидменд	„Sangen om dig“	„Песен за теб“	4	9
05	Финландия	финландски	Ласе Мортенсон	„Laiskotellen“	„Безделие“	9	7
06	Австрия	немски	Удо Юргенс	„Warum nur, warum?“	„Кажи само защо?“	11	6
07	Франция	френски	Рашел	„Le chant de Mallory“	„Песента на Мольори“	14	4
08	Великобритания	английски	Мат Монро	„I love the little things“	„Харесвам обикновените неща“	17	2
09	Германия	немски	Нора Нова	„Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“	„Всички свикват бързо с красотата“	0	13
10	Монако	френски	Ромюальд	„Où sont-elles passées?“	„Къде се дянаха другите?“	15	3
11	Португалия	португалски	Антониу Калвариу	„Oração“	„Молитва“	0	13
12	Италия	италиански	Джилиола Чинкуети	„Non ho l'étà“	„Още съм малка“	49	1
13	Югославия	сърбохърватски	Кабахудин Курт	„Zivot je sklopio krug“	„Животът се изтърколи“	0	13
14	Швейцария	италиански	Анита Траверси	„I miei pensieri“	„Моите мисли“	0	13
15	Белгия	френски	Робер Когоа	„Près de ma rivière“	„Край моята река“	2	10
16	Испания	испански	Нели и Тони Тим	„Caracola“	„Раковина“	1	12

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

																	Точки
Люксембург		3					3		5			3					14
Нидерландия				1				1									2
Норвегия				5	1												6
Дания			1													3	4
Финландия			3	3				3									9
Австрия												5			1	5	11
Франция	1					3				5	3		1			1	14
Великобритания		1	5		3	1	1		1					5			17
Германия																	0
Монако	3						5						3	1	3		15
Португалия																	0
Италия	5	5			5	5		5	3	3	5		5	3	5		49
Югославия																	0
Швейцария																	0
Белгия										1	1						2
Испания												1					1