Евровизия 1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1964
ESC 1964 logo.png

Финал 21 март

Водещи Лота Вевер
Местно излъчване Датско радио (DR)
Място Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген
Победител Джильола Чинкети – „Non ho l′ẻtẚ“
Система за гласуване вижте раздел „Изменения в правилата

Брой участници 16
Дебют EuroPortugal.svg Португалия
Оттегляне EuroSuecia.svg Швеция
0 точки EuroAlemania.svg Германия
EuroPortugal.svg Португалия
EuroSuiza.svg Швейцария
EuroYugoslavia.svg Югославия

Карта на участниците
  • ESC 1964 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1964 г.
Евровизия
 1963 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1965 
Евровизия 1964 в Общомедия

Евровизия 1964 е 9-ят по ред песенен конкурс. Той се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джильола Чинкети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнитофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джильола Чинкети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписа от 1964-а, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.[1][2]

Концертна зала „Тиволи“
Джильола Чинкети, 1966 година

Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Отново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 човека. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.[3]

Първо БГ участие[редактиране | редактиране на кода]

През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-то място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.[4]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
1 Флаг на Люксембург Люксембург френски Юг Офре „Dès que le printemps revient“ „Веднага, щом настъпи пролетта“ 14 4
2 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Анеке Хронло „Jij bent mijn leven“ „Ти си моя живот“ 2 10
3 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Арне Бендиксен „Spiral“ „Спирала“ 6 8
4 Флаг на Дания Дания датски Бьорн Тидменд „Sangen om dig“ „Песен за теб“ 4 9
5 Флаг на Финландия Финландия финландски Ласе Мортенсон „Laiskotellen“ „Безделие“ 9 7
6 Флаг на Австрия Австрия немски Удо Юргенс „Warum nur, warum?“ „Кажи само защо?“ 11 6
7 Флаг на Франция Франция френски Рашел „Le chant de Mallory“ „Песента на Мольори“ 14 4
8 Флаг на Великобритания Великобритания английски Мат Монро „I love the little things“ „Харесвам обикновените неща“ 17 2
9 Флаг на Германия Германия немски Нора Нова „Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“ „Всички свикват бързо с красотата“ 0 13
10 Флаг на Монако Монако френски Ромюальд „Où sont-elles passées?“ „Къде се дянаха другите?“ 15 3
11 Флаг на Португалия Португалия португалски Антониу Калвариу „Oração“ „Молитва“ 0 13
12 Флаг на Италия Италия италиански Джильола Чинкети „Non ho l'étà“ „Още съм малка“ 49 1
13 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски Кабахудин Курт „Zivot je sklopio krug“ „Животът се изтърколи“ 0 13
14 Флаг на Швейцария Швейцария италиански Анита Траверси „I miei pensieri“ „Моите мисли“ 0 13
15 Флаг на Белгия Белгия френски Робер Когоа „Près de ma rivière“ „Край моята река“ 2 10
16 Флаг на Испания Испания испански Нели и Тони Тим „Caracola“ „Раковина“ 1 12

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Тоалетът на нидерландската изпълнителка Анеке Хронло
  Люксембург Нидерландия Норвегия Дания Финландия Австрия Франция Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Германия Монако Португалия Италия Социалистическа федеративна република Югославия Швейцария Белгия Испания Общо
Флаг на Люксембург Люксембург   3 3 5 3 14
Флаг на Нидерландия Нидерландия   1 1 2
Флаг на Норвегия Норвегия   5 1 6
Флаг на Дания Дания 1   3 4
Флаг на Финландия Финландия 3 3   3 9
Флаг на Австрия Австрия   5 1 5 11
Флаг на Франция Франция 1 3   5 3 1 1 14
Флаг на Великобритания Великобритания 1 5 3 1 1   1 5 17
Флаг на Германия Германия   0
Флаг на Монако Монако 3 5   3 1 3 15
Флаг на Португалия Португалия   0
Флаг на Италия Италия 5 5 5 5 5 3 3 5   5 3 5 49
Флаг на Югославия Югославия   0
Флаг на Швейцария Швейцария   0
Флаг на Белгия Белгия 1 1   2
Испания Испания 1   1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]