Евровизия 1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1964
ESC 1964 logo.png

Финал 21 март

Водещи Лота Вевер
Местно излъчване Датско радио (DR)
Място Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген
Победител Джильола Чинкети – „Non ho l′ẻtẚ“
Система за гласуване вижте раздел „Изменения в правилата

Брой участници 16
Дебют Флаг на Португалия Португалия
Оттегляне Флаг на Швеция Швеция
0 точки Флаг на Германия Германия
Флаг на Португалия Португалия
Флаг на Швейцария Швейцария
Флаг на Югославия Югославия

Карта на участниците
  • ESC 1964 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1964 г.
Евровизия
 1963 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1965 
Евровизия 1964 в Общомедия

Евровизия 1964 е 9-ят по ред песенен конкурс. Той се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джильола Чинкети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнитофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джильола Чинкети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписа от 1964-а, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.[1][2]

Концертна зала „Тиволи“
Джильола Чинкети, 1966 година

Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Отново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 човека. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.[3]

Първо БГ участие[редактиране | редактиране на кода]

През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-то място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.[4]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител Песен Превод Място Точки
12 Флаг на Италия Италия италиански Джильола Чинкети Non ho l'étà „Още съм малка“ 1 49
8 Флаг на Великобритания Великобритания английски Мат Монро „I love the little things“ „Харесвам обикновените неща“ 2 17
10 Флаг на Монако Монако френски Ромюальд „Où sont-elles passées?“ „Къде се дянаха другите?“ 3 15
7 Флаг на Франция Франция френски Рашел „Le chant de Mallory“ „Песента на Мольори“ 4 14
1 Флаг на Люксембург Люксембург френски Юг Офре „Dès que le printemps revient“ „Веднага, щом настъпи пролетта“ 4 14
6 Флаг на Австрия Австрия немски Удо Юргенс „Warum nur, warum?“ „Кажи само защо?“ 6 11
5 Флаг на Финландия Финландия финландски Ласе Мортенсон „Laiskotellen“ „Безделие“ 7 9
3 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Арне Бендиксен „Spiral“ „Спирала“ 8 6
4 Флаг на Дания Дания датски Бьорн Тидменд „Sangen om dig“ „Песен за теб“ 9 4
15 Флаг на Белгия Белгия френски Робер Когоа „Près de ma rivière“ „Край моята река“ 10 2
2 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Анеке Хронло „Jij bent mijn leven“ „Ти си моя живот“ 10 2
16 Флаг на Испания Испания испански Нели и Тони Тим „Caracola“ „Раковина“ 12 1
14 Флаг на Швейцария Швейцария италиански Анита Траверси „I miei pensieri“ „Моите мисли“ 13 0
9 Флаг на Германия Германия немски Нора Нова „Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“ „Всички свикват бързо с красотата“ 13 0
11 Флаг на Португалия Португалия португалски Антониу Калвариу „Oração“ „Молитва“ 13 0
13 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски Кабахудин Курт „Zivot je sklopio krug“ „Животът се изтърколи“ 13 0

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Тоалетът на нидерландската изпълнителка Анеке Хронло
  Flag of Luxembourg.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Norway.svg Flag of Denmark.svg Flag of Finland.svg Flag of Austria.svg Flag of France.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Germany.svg Flag of Monaco.svg Flag of Portugal.svg Flag of Italy.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Belgium.svg 1945 Общо
Флаг на Люксембург Люксембург   3 3 5 3 14
Флаг на Нидерландия Нидерландия   1 1 2
Флаг на Норвегия Норвегия   5 1 6
Флаг на Дания Дания 1   3 4
Флаг на Финландия Финландия 3 3   3 9
Флаг на Австрия Австрия   5 1 5 11
Флаг на Франция Франция 1 3   5 3 1 1 14
Флаг на Великобритания Великобритания 1 5 3 1 1   1 5 17
Флаг на Германия Германия   0
Флаг на Монако Монако 3 5   3 1 3 15
Флаг на Португалия Португалия   0
Флаг на Италия Италия 5 5 5 5 5 3 3 5   5 3 5 49
Флаг на Югославия Югославия   0
Флаг на Швейцария Швейцария   0
Флаг на Белгия Белгия 1 1   2
1945 Испания 1   1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Евровизия на официалния сайт на фестивала, на английски
  2. Пълен запис на фестивалната вечер, „Ютюб“
  3. Португалия на „Евровизия 1964“, на португалски
  4. Българката, превзела „Евровизия“, разказва живота си в книга, бТВ

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]