Евровизия 1964
Евровизия 1964 | |||
---|---|---|---|
![]() | |||
Дати | |||
Финал | 21 март 1964 г. | ||
Домакин | |||
Място | ![]() Концертна зала „Тиволи“, Копенхаген | ||
Водещи | Лота Вевер | ||
Режисьор | Пол Лет Соренсен | ||
Местно излъчване | Датско радио (DR) | ||
Участници | |||
Брой участници | 16 | ||
Дебют | ![]() | ||
Оттегляне | ![]() | ||
0 точки | ![]() ![]() ![]() ![]() | ||
Вот | |||
Система за гласуване | вижте раздел „Изменения в правилата“ | ||
Победител | ![]() Джилиола Чинкуети – „Non ho l′ẻtẚ“ | ||
Евровизия
| |||
Евровизия 1964 в Общомедия |
Евровизия 1964 е 9-ият по ред песенен конкурс.
История[редактиране | редактиране на кода]
Той се провежда на 21 март в Копенхаген, Дания, в концертна зала „Тиволи“. Швеция не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през 1963 година, тъй като своя дебют прави Португалия. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „Non ho l'étà“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната Джилиола Чинкуети. Тя получава 65 % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „Евровизия 2009“ с нов рекорден брой гласове печели Александър Рибак. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнетофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30 – 40 секунди – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джилиола Чинкуети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписа от 1964-та, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.[1]
Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]
Отново се променя системата за гласуване. Бройката на членовете на журитата във всяка участваща държава пак е съкратена до 10 души. Гласовете им се сумират и в окончателното класиране журито има право да разпредели само 9 точки сред първите три песни. Най-харесваната от тях получава 5 т., тази на второ място – 3 т., а третата – 1. Ако всички членове на журито са харесали само една песен и не са гласували за никоя друга, то тази песен получава всичките 9 точки. Ако са дали гласовете си само на две, първата получава 6 т., а втората – 3.
Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]
Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на Франко и Салазар“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.[2]
Първо БГ участие[редактиране | редактиране на кода]
През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин – певицата Нора Нова. Напуснала България през 1960, Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната Западна Германия и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-о място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.[3]
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
№ | Страна | Език | Изпълнител | Песен | Превод | Точки | Място |
---|---|---|---|---|---|---|---|
01 | ![]() |
френски | Юг Офре | „Dès que le printemps revient“ | „Веднага, щом настъпи пролетта“ | 14 | 4 |
02 | ![]() |
нидерландски | Анеке Хронло | „Jij bent mijn leven“ | „Ти си моя живот“ | 2 | 10 |
03 | ![]() |
норвежки | Арне Бендиксен | „Spiral“ | „Спирала“ | 6 | 8 |
04 | ![]() |
датски | Бьорн Тидменд | „Sangen om dig“ | „Песен за теб“ | 4 | 9 |
05 | ![]() |
финландски | Ласе Мортенсон | „Laiskotellen“ | „Безделие“ | 9 | 7 |
06 | ![]() |
немски | Удо Юргенс | „Warum nur, warum?“ | „Кажи само защо?“ | 11 | 6 |
07 | ![]() |
френски | Рашел | „Le chant de Mallory“ | „Песента на Мольори“ | 14 | 4 |
08 | ![]() |
английски | Мат Монро | „I love the little things“ | „Харесвам обикновените неща“ | 17 | 2 |
09 | ![]() |
немски | Нора Нова | „Man gewöhnt sich so schnell an das Schöne“ | „Всички свикват бързо с красотата“ | 0 | 13 |
10 | ![]() |
френски | Ромюальд | „Où sont-elles passées?“ | „Къде се дянаха другите?“ | 15 | 3 |
11 | ![]() |
португалски | Антониу Калвариу | „Oração“ | „Молитва“ | 0 | 13 |
12 | ![]() |
италиански | Джилиола Чинкуети | „Non ho l'étà“ | „Още съм малка“ | 49 | 1 |
13 | ![]() |
сърбохърватски | Кабахудин Курт | „Zivot je sklopio krug“ | „Животът се изтърколи“ | 0 | 13 |
14 | ![]() |
италиански | Анита Траверси | „I miei pensieri“ | „Моите мисли“ | 0 | 13 |
15 | ![]() |
френски | Робер Когоа | „Près de ma rivière“ | „Край моята река“ | 2 | 10 |
16 | ![]() |
испански | Нели и Тони Тим | „Caracola“ | „Раковина“ | 1 | 12 |
Гласуване[редактиране | редактиране на кода]
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
Точки | |
![]() |
3 | 3 | 5 | 3 | 14 | ||||||||||||
![]() |
1 | 1 | 2 | ||||||||||||||
![]() |
5 | 1 | 6 | ||||||||||||||
![]() |
1 | 3 | 4 | ||||||||||||||
![]() |
3 | 3 | 3 | 9 | |||||||||||||
![]() |
5 | 1 | 5 | 11 | |||||||||||||
![]() |
1 | 3 | 5 | 3 | 1 | 1 | 14 | ||||||||||
![]() |
1 | 5 | 3 | 1 | 1 | 1 | 5 | 17 | |||||||||
![]() |
0 | ||||||||||||||||
![]() |
3 | 5 | 3 | 1 | 3 | 15 | |||||||||||
![]() |
0 | ||||||||||||||||
![]() |
5 | 5 | 5 | 5 | 5 | 3 | 3 | 5 | 5 | 3 | 5 | 49 | |||||
![]() |
0 | ||||||||||||||||
![]() |
0 | ||||||||||||||||
![]() |
1 | 1 | 2 | ||||||||||||||
![]() |
1 | 1 |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на Евровизия