Евровизия 1967

Евровизия 1967
Дати
Финал	8 април 1967 г.
Домакин
Място	Австрия; Дворец „Хофбург“, Виена
Водещи	Ерика Ваал
Режисьор	Хербет Фукс
Местно излъчване	Австрийска радио-телевизия (ÖRF)
Участници
Брой участници	17
Оттегляне	Дания
0 точки	Швейцария
	Карта на участниците Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1967 г.;
Вот
Система за гласуване	Национални журита с 10 члена, всеки от които може да присъди по 1 точка
Победител	Великобритания; Санди Шоу – „Puppet on a String“
← 1966	1968 →
	Евровизия 1967 в Общомедия

Евровизия 1967 е 12-ия пореден песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 8 април в балната зала на стария императорски дворец „Хофбург“. Това е последният конкурс, който се излъчва черно-бял по някои държавни телевизии.

Дания решава да не изпраща свои представители през тази година, с което броят на страните-участнички намалява на 17. За първи път англоезичната музика отбелязва подем на фестивала – британската песен побеждава, а ирландската е на второ място. Спечелилата композиция „Puppet on a String“ („Кукла на конци“) – първа победа за Великобритания на този фестивал, впоследствие става световен хит (включително и в нашата страна – вижте раздел „Евровизия“ и България), а в самото Обединено кралство се задържа три поредни седмици на първо място в националната класация за сингли. Изпълнителката Санди Шоу предизвиква шок у зрителите в залата, която виенчани свързват предимно с класическа музика и консервативно облекло, когато се появява на сцената боса. По-нататък в кариерата ѝ изпълнението без обувки става част от нейния стил на поведение.

Разликата между победителката и класираната на второ място песен е цели 53% – един от рекордните резултати на „Евровизия“. Традиционно обаче националните журита продължават да оценят високо и песните на френски език. Швейцария не получава нито една точка, а испанецът Рафаел, който участва в предходната година, е отново на сцената, но се класира едва 6-и. Серж Генсбур, автор на „Пееща восъчна кукла“, която побеждава през 1965 година от името на Люксембург, пак участва като композитор, този път на песента, представяща Монако. За първи път телевизионните камери показват, макар и за съвсем кратко, изпълнителите и зад кулисите.

От създаването на фестивала през 1956 година това е и първия конкурс, който е открит и закрит на цели 6 езика – немски, френски, английски, италиански, испански и руски. При това водещата Ерика Ваал специално се извинява на зрителите в скандинавските държави и Югославия, че не се обръща и към тях на националните им езици. Затова в края на шоуто тя пожелава „лека нощ“ на 17 езика.^[1]

„Евровизия“ и България[редактиране | редактиране на кода]

Макар вече две издания на фестивала да са били излъчени през предходните години от съветската и още няколко източноевропейски телевизии, конкурсът от 1967 година е първия, който се препредава и в мрежата на ИНТЕРВИЗИЯ – организацията за обмен на програми на държавните радиа и телевизии от социалистическите страни. При откриването на фестивалната вечер специално се съобщава, че картината се ретранслира и от радиорелейната линия Москва-Букурещ-София, създадена още през 1963 година. Това дава възможност и на Българската телевизия да излъчи шоуто. Няма данни дали то е било показано пряко или на запис. Но победилата песен бързо набира популярност в страната и се сдобива със своя българска едноименна версия, изпълнена от много популярната по това време естрадна певица Маргарита Радинска.

Промени в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Системата за гласуване отново се променя. Върнат е старият вариант от 1957 година, при който националните журита се състоят от 10 души. Всеки един от тях може да присъди само една точка на песента, която му е харесала най-много. По време на гласуването на националните журита водещата се обърква и обявява, че Великобритания е спечелила, преди да са получени резултатите от вота в Ирландия.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

№	Страна	Език	Изпълнител	Песен	Превод	Точки	Място
01	Нидерландия	нидерландски	Терезе Стейнмец	„Ring-dinge“	„Ринг-динг“	2	14
02	Люксембург	френски	Вики	„L’amour est bleu“	„Любовта е синя“	17	4
03	Австрия	немски	Петер Хортен	„Warum es hunderttausend Sterne gibt“	„Защо има стотици хиляди звезди“	2	14
04	Франция	френски	Ноел Кордие	„Il doit faire beau là-bas“	„Тук трябва да е хубаво“	20	3
05	Португалия	португалски	Едуарду Насименту	„O vento mudou“	„Вятърът се промени“	3	12
06	Швейцария	френски	Жералдин	„Quel coeur vas-tu briser?“	„Чие сърце смяташ да разбиеш?“	0	17
07	Швеция	шведски	Йостен Варнебринг	„Som en dröm“	„Като сън“	7	8
08	Финландия	финландски	Фреди	Varjoon-suojaan	„Ако можех да избирам“	3	12
09	Германия	немски	Инге Брюк	„Anouschka“	„Анушка“	7	8
10	Белгия	нидерландски	Луи Нефс	„Ik heb zorgen“	„Вълнувам се“	8	7
11	Великобритания	английски	Санди Шоу	„Puppet on a String“	„Кукла на конци“	47	1
12	Испания	испански	Рафаел	„Hablemos del amor“	„Да поговорим за любовта“	9	6
13	Норвегия	норвежки	Кирсти Спарбое	„Dukkemann“	„Момче-кукла“	2	14
14	Монако	френски	Минуш Барели	„Boum-badaboum“	„Бум-бадабум“	10	5
15	Югославия	словенски	Ладо Лесковар	„Vse roze sveta“	„Всички цветя на света“	7	8
16	Италия	италиански	Клаудио Вила	„Non andare più lontano“	„Не си отивай“	4	11
17	Ирландия	английски	Шон Дънфи	„If I Could Choose“	„Ако можех да избирам“	22	2