Евровизия 1970

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1970

Финал 21 март

Водещи Вили Доб
Режисьор Тео Ордеман
Местно излъчване NOS,
Флаг на Нидерландия Нидерландия
Място Конгресен център РАИ
Амстердам, Нидерландия
Победител "All kinds of everything"
Флаг на Република Ирландия Ирландия
Система за гласуване Журита с 10 члена,
всеки от които
може да поставя
по 1 точка

Брой участници 12
Оттегляне Флаг на Норвегия Норвегия
Флаг на Португалия Португалия
Флаг на Финландия Финландия
Флаг на Швеция Швеция
0 точки Флаг на Люксембург Люксембург

Карта на участниците
  • Map of Eurovision 1970.gif
      Участващи страни   1-во място   2-ро място   3-то място
Евровизия
 1969 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1971 
Евровизия 1970 в Общомедия
Конгресен център РАИ

Евровизия 1970 е 15-тото издание на песенния конкурс. Тъй като през 1969 година побеждават едновременно 4 песни, организаторите от Европейския съюз за радио и телевизия теглят жребий коя от четирите държави да е домакин на това издание. Късметът се пада на Нидерландия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Специалистите сочат оформлението на сцената на „Евровизия“ през 1970 година от нидерландеца Роланд де Гроот като еталон за дизайн – декорът се състои от няколко хоризонтални панели и сфери, които се движат нагоре-надолу. А накрая, докато победителят изпълнява своята песен, зад гърба му се появява огромното лого на това издание, в което различните цветове светят. Самият конкурс се провежда на 21 март в Конгресен център РАИ в Амстердам. Той остава в историята с най-краткото му откриване. Водещата Вили Доб се задоволява само да отправи приветствие на френски, английски и нидерландски, което трае точно 24 секунди. Тя се появява отново чак в края на шоуто, за да приеме вота на журитата. Това участие също е кратко, заради малкия брой участници. Четири телевизии му обявяват бойкот, с което бройката е сведена до едва 12 – най-малката от 1960 година. За първи път организаторите решават всяка песен да е предшествана от видеокартичка, заснета в родната държава на изпълнителя.[1] Въпреки старанието на домакините обаче над „Евровизия“ надвисва заплахата да загуби ореола си на най-голямото шоу на континента. Това принуждава организаторите да променят някои точки в регламента на провеждането му.[2] Все пак в това издание се включват двама знакови за следващите десетилетия изпълнители – Хулио Иглесиас, заел 4-то място, и Джани Моранди, класиран едва осми. Люксембург, който обикновено винаги се класира добре, този път получава нула точки. Великобритания се представя с певицата от Уелс Мери Хопкин. Ирландия пък изпраща изпълнителка от друга държава – макар и ирландка по националност, Дана е от Северна Ирландия, която политически е част от Великобритания. Но такава размяна на изпълнители е вече традиция на „Евровизия“ – френскоезичните държави често си заемат певци, а Монако и Люксембург пък си избират представители от други страни.

Макар и да побеждава ирландската песен „All Kinds of Everything“, големият хит на това издание е всъщност британската „Knock, Knock (Who's There?)“.[3] Излъчването на фестивала и по Българската телевизия я прави популярна също и в България, а Мими Иванова и оркестър „София“, на който тогава е солистка, записват нейна версия на български език.[4][5]

Бойкот[редактиране | редактиране на кода]

Телевизиите на Португалия и на трите скандинавски държави – Норвегия, Финландия и Швеция, обявяват бойкот на „Евровизия“. Те заявяват, че не са съгласни със системата на гласуване, при която всеки член на журито има по един глас. Техният мотив е, че това често води до положение, когато журито в една държава дава всичките си точки на само една, две или три песни и ощетява останалите. Четирите телевизии заявяват и че не са удовлетворени от резултатите от вота през 1969 година.[6]

Промени в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Победата едновременно на четири песни на „Евровизия 1969“ кара организаторите да коригират системата за определяне на призьор. Промените предвиждат, че ако накрая няколко изпълнители получат еднакъв брой точки, ще представят песните си отново. След това всички останали журита, без тези в страните на оспорващите победата изпълнители, ще гласуват повторно. Ако и тогава две или повече песни получат равен резултат, те вече се обявяват за победители.

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

# Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
12 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Дана „All kinds of everything“ „Всичко наоколо“ 32 1
7 Флаг на Великобритания Великобритания английски Мери Хопкин „Knock, knock (Who’s there?)“ „Чук-чук (Кой е тук?)“ 26 2
11 Флаг на Германия Германия немски Катя Ебщайн „Wunder gibt es immer wieder“ „Чудесата се случват отново и отново“ 12 3
9 Флаг на Испания Испания испански Хулио Иглесиас „Gwendolyne“ „Гвендолин“ 8 4
6 Флаг на Франция Франция френски Ги Боне „Marie Blanche“ „Мари Блонш“ 8 4
2 Флаг на Швейцария Швейцария френски Анри Де „Retour“ „Завръщане“ 8 4
1 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Патрисия и „Хъртс ъф соул“ „Waterman“ „Водолей“ 7 7
10 Флаг на Монако Монако френски Доминик Дюсо „Marlène“ „Марлен“ 5 8
3 Флаг на Италия Италия италиански Джани Моранди „Occhi di ragazza“ „Очи на момиче“ 5 8
5 Флаг на Белгия Белгия френски Жан Вале „Viens l’oublier“ „Ела, за да забравиш за него“ 5 8
4 Флаг на Югославия Югославия словенски Ева Сършен „Pridi, dala ti bom cvet“ „Ела, ще ти дам цвете“ 4 11
8 Флаг на Люксембург Люксембург френски Давид Александър Винтер „Je suis tombé du ciel“ „Паднах от небето“ 0 12

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Дана на фона на логото на „Евровизия“ през 1970 г.
  Flag of the Netherlands.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Italy.svg Flag of FR Yugoslavia.svg Flag of Belgium.svg Flag of France.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Luxembourg.svg 1945 Flag of Monaco.svg Flag of Germany.svg Flag of Ireland.svg Общо
Флаг на Нидерландия Нидерландия   - 3 3 - - 1 - - - - - 7
Флаг на Швейцария Швейцария 2   - - - 2 1 - - - 2 1 8
Флаг на Италия Италия - -   1 - - - - 2 - 2 - 5
Флаг на Югославия Югославия - - -   - - 4 - - - - - 4
Флаг на Белгия Белгия - - - -   3 - 1 - - - 1 5
Флаг на Франция Франция - - 1 2 -   - - - 2 - 3 8
Флаг на Великобритания Великобритания 3 2 2 4 - 2   2 - 4 4 3 26
Флаг на Люксембург Люксембург - - - - - - -   - - - - 0
Флаг на Испания Испания - - 3 - - - - 2   3 - - 8
Флаг на Монако Монако - 1 - - 1 2 - - 1   - - 5
Флаг на Германия Германия - 1 1 - - - - 3 4 1   2 12
Флаг на Република Ирландия Ирландия 5 6 - - 9 1 4 2 3 - 2   32

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пълен запис от конкурсната вечер, „Ютюб“
  2. Официална страница на конкурса „Евровизия“ с история по години, на английски
  3. История на песента „Чук чук (Кой е тук?)“ в „Уикипедия“, на английски
  4. "Чук чук (Кой е тук?)" – Мери Хопкин в „Ютюб“
  5. "Птиците се завръщат" – Мими Иванова и оркестър „София“, „Вибокс“
  6. История на фестивала „Евровизия“, на английски

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]