Евровизия 1976

Евровизия 1976
Дати
Финал	3 април 1976 г.
Домакин
Място	Нидерландия; Конгресен център, Хага
Водещи	Кори Брокен
Режисьор	Тео Ордеман
Местно излъчване	Нидерландска радио-телевизия (NOS)
Участници
Брой участници	18
Завръщане	Австрия; Гърция
Оттегляне	Малта; Турция; Швеция
	Карта на участниците Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1976 г.;
Вот
Система за гласуване	Всяка страна избира 10 песни и им поставя оценките: 12, 10, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1
Победител	Великобритания; „Брадърхуд ъф Мен“ – „Save Your Kisses for Me“
← 1975	1977 →
	Евровизия 1976 в Общомедия

Евровизия 1976 е 21-вото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 3 април в Конгресния център на град Хага, Нидерландия. Домакините избират за водеща Кори Брокен, изпълнителката, която носи първата победа за Нидерландия на този фестивал още при второто му издание през 1957 г. Побеждава британската песен „Save Your Kisses for Me“ на „Брадърхуд ъф мен“. Швеция, Малта и Турция се оттеглят, но на тяхно място се завръщат Гърция и Австрия. Докато все още е в сила поправката в правилата, позволяваща на всеки изпълнител сам да избере езика на песента си, „Евровизия 1976“ е фестивалът, на който са представени най-много англоезични песни от всички издания до този момент. Нидерландските домакини отново, както и през 1970 г., се представят със сцена, чийто елементи постоянно се движат зад изпълнителите.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Няколко изпълнители, участвали в предишни издания, се завръщат на фестивала отново. Фреди, който представя Финландия през 1967 г.; Сандра, представителката на Нидерландия през 1972 г.; Питър, Зю и Марк, представителите на Швейцария през 1971 г. и Ане-Карине Стрьом, която пее за Норвегия и през 1974 г. Италия изпраща все още неизвестните в Европа Ал Бано и Ромина Пауър, чиято огромна популярност тепърва предстои.

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

И през тази година централата на Европейския съюз за радио и телевизия продължава да получава протестни писма от поклонници на конкурса. Те настояват езиковата поправка да бъде отменена, а проявата да се върне към първоначалния замисъл – фестивал, в който всяка държава се представя на националния си език. Най-масови са протестите в Швеция, което е и една от причините местната телевизия да се откаже от участие. Втората е финансова. Новите промени в правилата, влезли в сила през 1976 г., предвиждат парична санкция за всяка една държава, чиято песен е спечелила в предходната година, но тя е отказала да организира фестивала в следващата. Телевизията на Швеция се притеснява, че няма да има достатъчно средства, с които да организира проявата, ако спечели отново.^[1]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Почти няма издание на конкурса, което да не е белязано от актуални политически проблеми между държавите, колкото и организаторите на „Евровизия“ да се опитват да го държат встрани от политиката. Гърция, която през 1975 г. бойкотира фестивала, заради турската инвазия в Кипър, сега решава да участва, но с политическата песен „Богородице, Богородице“. Текстът ѝ е посветен на инвазията в Кипър, а също е протест срещу турската външна политика.^[2] Още щом се разбира, че гърците са избрали именно това изпълнение, Турската телевизия от своя страна обявява, че ще бойкотира фестивала. Европейският съюз за радио и телевизия обсъжда какво да прави с гръцката песен, но в крайна сметка тя е допусната до участие без промяна в текста ѝ.^[3]

Неосъществени участия[редактиране | редактиране на кода]

Малта първоначално подава заявка и дори избира свой изпълнител. Това е Енцо Гузман с песента „Sing Your Song, Country Boy“. Без да оповести каквито и да е причини, местната телевизия оттегля заявката си. Малта няма да се появи на фестивала до 1991 г. За втори път, след „Евровизия 1969“, Лихтенщайн прави опит да се включи във фестивала. Страната избира за свой участник Биги Бахман с песента „Little Cowboy“. Отново обаче не е допусната. Причините са същите както и през 1969 г. – Лихтенщайн няма свои медии, а основното изискване за участие на „Евровизия“ е поне едно национално радио или един телевизионен канал да е член на Европейския съюз за радио и телевизия. Лихтенщайн се сдобива със своя телевизия едва през 2008 г.^[4]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Великобритания	английски	„Брадърхуд ъф мен“	„Save Your Kisses for Me“	„Запази целувките си за мен“	164	1
02	Швейцария	английски	Питър, Сю и Марк	„Djambo, Djambo“	„Джамбо, Джамбо“	91	4
03	Германия	немски	„Лес Хъмфрис сингърс“	„Sing Sang Song“	„Пях и пея песен“	12	15
04	Израел	иврит	„Чокълит, мента, мастик“	„אמור שלום“ („Емор шалом“)	„Кажи „Здравей“	77	6
05	Люксембург	френски	Юрген Маркус	„Chansons pour ceux qui s’aiment“	„Песни за тези, които са влюбени“	17	14
06	Белгия	френски	Пиер Рапса	„Judy et Cie“	„Джуди и компанията“	68	8
07	Ирландия	английски	Ред Хърли	„When“	„Кога“	54	10
08	Нидерландия	английски	Сандра Ремо	„The Party's Over“	„Купонът приключи“	56	9
09	Норвегия	английски	Ане-Карине Стрьом	„Mata Hari“	„Мата Хари“	7	18
10	Гърция	гръцки	Мариза Кох	„Παναγιά μου, Παναγιά μου“ („Панагя му, Панагя му“)	„Богородице, Богородице“	20	13
11	Финландия	английски	Фреди и „Юстават“	„Pump-Pump“	„Бум-бум“	44	11
12	Испания	испански	Браулио	„Sobran las palabras“	„Всичко е казано“	11	16
13	Италия	английски, италиански	Ал Бано и Ромина Пауър	„Noi lo rivivremo di nuovo“	„Ще го изживеем заедно отново“	69	7
14	Австрия	английски	Ватерло и Робинсон	„My Little World“	„Моят малък свят“	80	5
15	Португалия	португалски	Карлос до Кармо	„Uma flor de verde pinho“	„Зелена борова шишарка“	24	12
16	Монако	френски	Мари Кристи	„Toi, la musique et moi“	„Ти, музиката и аз“	93	3
17	Франция	френски	Катрин Фери	„Un, deux, trois“	„Раз, два, три“	147	2
18	Югославия	босненски	„Амбасадори“	„Ne mogu skriti svoju bol“	„Не мога да скрия болката си“	10	17

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

		Точки
		Гласуваща страна
Получаваща страна	Великобритания	164		12	8	12	8	12	3	10	12	12	10	12	4	10	12	10	7	10
	Швейцария	91	12		5	4	1	7	1	6	10	2	7	4		8	7	4	6	7
	Германия	12		2			2	1						2					2	3
	Израел	77	6	7	3		7	5	4	2	7		8	1	10	6	2	1		8
	Люксембург	17						6	6	5
	Белгия	68	7	6		1				4	6		12		8	3	8	8	5
	Ирландия	54	10		1	3	3					8		5	12	2		6	3	1
	Нидерландия	56		4	4	8	4	4	2		1	7		3	2	4	6	2		5
	Норвегия	7								3							4
	Гърция	20						2					4		5		1		8
	Финландия	44	2		6	6			5	1	4			6		7		7
	Испания	11	3									1			3			3	1
	Италия	69	1	8		2			12		3	10	6			1	10		10	6
	Австрия	80	4	3	10	10	5	3	10	7	2	6	5	8				5		2
	Португалия	24					6					4	1		1				12
	Монако	93	5	5	7	7	12	8	8	8	5		2	7	7	5	3			4
	Франция	147	8	10	12	5	10	10	7	12	8	5	3	10	6	12	5	12		12
	Югославия	10		1	2							3							4

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, които получават 12 точки:

Брой	Получаваща страна	Гласуваща страна
7	Великобритания	Белгия, Гърция, Израел, Норвегия, Португалия, Испания, Швейцария
5	Франция	Австрия, Германия, Монако, Нидерландия, Югославия
1	Белгия	Финландия
	Ирландия	Италия
	Италия	Ирландия
	Монако	Люксембург
	Португалия	Франция
	Швейцария	Великобритания