Евровизия 1976

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Евровизия 1976
World Forum Den Haag.jpg
Конгресният център в Хага

Финал 3 април 1976 г.

Водещи Кори Брокен
Режисьор Тео Ордеман
Местно излъчване Нидерландска радио-телевизия (NOS)
Място EuroPaíses Bajos.svg Нидерландия
Конгресен център, Хага
Победител EuroReino Unido.svg Великобритания
„Брадърхуд ъф Мен“ – „Save Your Kisses for Me“
Система за гласуване Всяка страна избира 10 песни и им поставя оценките: 12, 10, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Брой участници 18
Завръщане EuroAustria.svg Австрия
EuroGrecia.svg Гърция
Оттегляне EuroMalta.svg Малта
EuroTurquía.svg Турция
EuroSuecia.svg Швеция

Карта на участниците
  • ESC 1976 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1976 г.
Евровизия
 1975Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1977 
Евровизия 1976 в Общомедия

Евровизия 1976 е 21-то издание на песенния конкурс. Провежда се на 3 април 1976 г. в Конгресния център на град Хага, Нидерландия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Домакините избират за водеща Кори Брокен, изпълнителката, която носи първата победа за Нидерландия на този фестивал още при второто му издание през 1957 година. Побеждава британската песен „Save Your Kisses for Me“ на „Брадърхуд ъф мен“. Швеция, Малта и Турция се оттеглят, но пък на тяхно място се завръщат Гърция и Австрия. Докато все още е в сила поправката в правилата, позволяваща на всеки изпълнител сам да избере езика на песента си, „Евровизия 1976“ е фестивалът, на който са представени най-много англоезични песни от всички издания до този момент. Нидерландските домакини отново, както и през 1970 г., се представят със сцена, чийто елементи постоянно се движат зад изпълнителите.[1]

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Няколко изпълнители, участвали в предишни издания, се завръщат на фестивала отново. Фреди, който представя Финландия през 1967 г.; Сандра, представителката на Нидерландия през 1972 г.; Питър, Зю и Марк, представителите на Швейцария през 1971 г. и Ане-Карине Стрьом, която пее за Норвегия и през 1974 г. Италия пък изпраща все още неизвестните в Европа Ал Бано и Ромина Пауър, чиято огромна популярност тепърва предстои.

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

И през тази година централата на Европейския съюз за радио и телевизия продължава да получава протестни писма от поклонници на конкурса. Те настояват езиковата поправка да бъде отменена, а проявата да се върне към първоначалния замисъл – фестивал, в който всяка държава се представя на националния си език. Най-масови са протестите в Швеция, което е и една от причините местната телевизия да се откаже от участие. Втората е финансова. Новите промени в правилата, влезли в сила през 1976 г., предвиждат парична санкция за всяка една държава, чиято песен е спечелила в предходната година, но тя е отказала да организира фестивала в следващата. Телевизията на Швеция се притеснява, че няма да има достатъчно средства, с които да организира проявата, ако спечели отново.[2]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Почти няма издание на конкурса, което да не е белязано от актуални политически проблеми между държавите, колкото и организаторите на „Евровизия“ да се опитват да го държат встрани от политиката. Гърция, която през 1975 г. бойкотира фестивала, заради турската инвазия в Кипър, сега решава да участва, но с политическата песен „Богородице, Богородице“. Текстът ѝ е посветен на инвазията в Кипър, а също е протест срещу турската външна политика.[3] Още щом се разбира, че гърците са избрали именно това изпълнение, Турската телевизия от своя страна пък обявява, че ще бойкотира фестивала. Европейският съюз за радио и телевизия обсъжда какво да прави с гръцката песен, но в крайна сметка тя е допусната до участие без промяна в текста ѝ.[4]

Неосъществени участия[редактиране | редактиране на кода]

Малта първоначално подава заявка и дори избира свой изпълнител. Това е Енцо Гузман с песента „Sing Your Song, Country Boy“. Без да оповести каквито и да е причини, местната телевизия оттегля заявката си. Малта няма да се появи на фестивала до 1991 г. За втори път, след „Евровизия 1969“, Лихтенщайн прави опит да се включи във фестивала. Страната избира за свой участник Биги Бахман с песента „Little Cowboy“. Отново обаче не е допусната. Причините са същите както и през 1969 г. – Лихтенщайн няма свои медии, а основното изискване за участие на „Евровизия“ е поне едно национално радио или един телевизионен канал да е член на Европейския съюз за радио и телевизия. Лихтенщайн се сдобива със своя телевизия едва през 2008 г. [5]

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Флаг на Великобритания Великобритания английски „Брадърхуд ъф мен“ „Save Your Kisses for Me“ „Запази целувките си за мен“ 164 1
02 Флаг на Швейцария Швейцария английски Питър, Сю и Марк „Djambo, Djambo“ „Джамбо, Джамбо“ 91 4
03 Флаг на Германия Германия немски „Лес Хъмфрис сингърс“ „Sing Sang Song“ „Пях и пея песен“ 12 15
04 Флаг на Израел Израел иврит „Чокълит, мента, мастик“ „אמור שלום“ („Емор шалом“) „Кажи „Здравей“ 77 6
05 Флаг на Люксембург Люксембург френски Юрген Маркус „Chansons pour ceux qui s’aiment“ „Песни за тези, които са влюбени“ 17 14
06 Флаг на Белгия Белгия френски Пиер Рапса „Judy et Cie“ „Джуди и компанията“ 68 8
07 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Ред Хърли „When“ „Кога“ 54 10
08 Флаг на Нидерландия Нидерландия английски Сандра Ремо „The Party's Over“ „Купонът приключи“ 56 9
09 Флаг на Норвегия Норвегия английски Ане-Карине Стрьом „Mata Hari“ „Мата Хари“ 7 18
10 Флаг на Гърция Гърция гръцки Мариза Кох „Παναγιά μου, Παναγιά μου“ („Панагя му, Панагя му“) „Богородице, Богородице“ 20 13
11 Флаг на Финландия Финландия английски Фреди и „Юстават“ „Pump-Pump“ „Бум-бум“ 44 11
12 Флаг на Испания Испания испански Браулио „Sobran las palabras“ „Всичко е казано“ 11 16
13 Флаг на Италия Италия английски, италиански Ал Бано и Ромина Пауър „Noi lo rivivremo di nuovo“ „Ще го изживеем заедно отново“ 69 7
14 Флаг на Австрия Австрия английски Ватерло и Робинсон „My Little World“ „Моят малък свят“ 80 5
15 Флаг на Португалия Португалия португалски Карлос до Кармо „Uma flor de verde pinho“ „Зелена борова шишарка“ 24 12
16 Флаг на Монако Монако френски Мари Кристи „Toi, la musique et moi“ „Ти, музиката и аз“ 93 3
17 Флаг на Франция Франция френски Катрин Фери „Un, deux, trois“ „Раз, два, три“ 147 2
18 Флаг на Югославия Югославия босненски „Амбасадори“ „Ne mogu skriti svoju bol“ „Не мога да скрия болката си“ 10 17

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of the United Kingdom.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Germany.svg Flag of Israel.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Belgium.svg Flag of Ireland.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Norway.svg Flag of Greece.svg Flag of Finland.svg Flag of Spain.svg Flag of Italy.svg Flag of Austria.svg Flag of Portugal.svg Flag of Monaco.svg Flag of France.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg
Получаваща страна
Флаг на Великобритания Великобритания 164 12 8 12 8 12 3 10 12 12 10 12 4 10 12 10 7 10
Флаг на Швейцария Швейцария 91 12 5 4 1 7 1 6 10 2 7 4 8 7 4 6 7
Флаг на Германия Германия 12 2 2 1 2 2 3
Флаг на Израел Израел 77 6 7 3 7 5 4 2 7 8 1 10 6 2 1 8
Флаг на Люксембург Люксембург 17 6 6 5
Флаг на Белгия Белгия 68 7 6 1 4 6 12 8 3 8 8 5
Флаг на Република Ирландия Ирландия 54 10 1 3 3 8 5 12 2 6 3 1
Флаг на Нидерландия Нидерландия 56 4 4 8 4 4 2 1 7 3 2 4 6 2 5
Флаг на Норвегия Норвегия 7 3 4
Флаг на Гърция Гърция 20 2 4 5 1 8
Флаг на Финландия Финландия 44 2 6 6 5 1 4 6 7 7
Флаг на Испания Испания 11 3 1 3 3 1
Флаг на Италия Италия 69 1 8 2 12 3 10 6 1 10 10 6
Флаг на Австрия Австрия 80 4 3 10 10 5 3 10 7 2 6 5 8 5 2
Флаг на Португалия Португалия 24 6 4 1 1 12
Флаг на Монако Монако 93 5 5 7 7 12 8 8 8 5 2 7 7 5 3 4
Флаг на Франция Франция 147 8 10 12 5 10 10 7 12 8 5 3 10 6 12 5 12 12
Флаг на Югославия Югославия 10 1 2 3 4

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, които получават 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
7 Флаг на Великобритания Великобритания Флаг на Белгия Белгия, Флаг на Гърция Гърция, Флаг на Израел Израел, Флаг на Норвегия Норвегия, Флаг на Португалия Португалия, Флаг на Испания Испания, Флаг на Швейцария Швейцария
5 Флаг на Франция Франция Флаг на Австрия Австрия, Флаг на Германия Германия, Флаг на Монако Монако, Флаг на Нидерландия Нидерландия, Флаг на Югославия Югославия
1 Флаг на Белгия Белгия Флаг на Финландия Финландия
Флаг на Република Ирландия Ирландия Флаг на Италия Италия
Флаг на Италия Италия Флаг на Република Ирландия Ирландия
Флаг на Монако Монако Флаг на Люксембург Люксембург
Флаг на Португалия Португалия Флаг на Франция Франция
Флаг на Швейцария Швейцария Флаг на Великобритания Великобритания

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]