Евровизия 1977

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1977
ESC 1977 logotyp.png

Финал 7 май

Водещи Анджела Рипон
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си
Място Уембли конферънс Сентър, Лондон
Победител Мари Мириам – „L'oiseau et l'enfant“
EuroFrancia.svg Франция

Брой участници 18
Завръщане EuroSuecia.svg Швеция
Оттегляне EuroYugoslavia.svg Югославия

Карта на участниците
  • ESC 1977 Map.svg
      Участващи страни   Страни, участващи преди, но не и преди 1977 г.
Евровизия
 1976 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1978 
Евровизия 1977 в Общомедия
Песента на Линси де Пол, която на фестивала е в дует с Майк Моран, става голям хит по света
Хеди Лестър
Сестрите Маесен първоначално са „Хъртс аф соул“, после променят името си на „Дрийм експрес“, накрая се прекръстват на „Ел Би Ес“

Евровизия 1977 е 22-то издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното решение на Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на „Евровизия“, е фестивалът да се проведе на 2 април. Стачка на операторите и техническите служители в Би Би Си, която е домакин през тази година, обаче налага финалът да се отложи с един месец. Новата дата е 7 май. Конкурсната вечер се провежда в Уембли Конферънс Сентър, който вече не съществува, след като властите решават да го разрушат през 2006 г.

От участие се отказва Югославия. Телевизията в Белград не посочва причини, но според хроникьорите на „Евровизия“, югославяните са недоволни от системата на гласуване и от традиционното недооценяване от журитата на югославските песни.[1] Югославия бойкотира фестивала и в следващите три години. Връща се отново през 1981 г. Макар че Би Би Си решава всяка песен да бъде предшествана от кратък рекламен видеоклип, Швеция и Норвегия не харесват избраните за тях сюжети и забраняват излъчването им. Преди изпълненията на двете страни камерите показват публиката в залата. Побеждава френската песен „Птицата и детето“[2], изпълнена от Мари Мириам. Тя става много популярна в част от Европа, но музикалните класации по света така и не я припознават като хит. Наместо нея, в челните десятки се настанява британската „Рок дъно“[3] в изпълнение на дуото Линси де Пол и Майк Моран. Песента добива популярност и заради решението на британския диригент Рони Хейзълхърст да ръководи фестивалния оркестър с бомбе и чадър.[4]

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

В конкурса се зъвращат отново: ирландската група „Да суорбригс“ (9-то място през 1975 г.); Мишел Тор, която сега пее за Монако (през 1966 г. като представител на Люксембург заема 10-то място); сестрите Патрисия, Бианка и Стела Маесен, сега представящи Белгия като групата „Дрийм експрес“, но през 1970 г. заели 7-мо място за Нидерландия като „Хъртс ъф соул“; Иланит от Израел (4 място през 1973 г.); португалецът Паулу дю Карвалиу като член на „Ос амигос“ (14-ти в конкурса през 1974 г.); Беатрикс Нойдлингер от Австрия сега част от групата „Шметерлинге“, но през 1972 г. като част от „Майлстоунс“, класирали се на 5-то място.

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

За първи път държава от арабския свят – Тунис, обявява, че ще дебютира в конкурсната вечер. Малко преди крайната дата за потвърждение на избраните песен и изпълнител държавната телевизия в Тунис, наместо демозапис на композицията и нейния текст, изпраща до организаторите на „Евровизия“ съобщение, че се отказва. Официални причини не са посочени, но медиите пишат, че в телевизията взели това решение, след като прочели по-внимателно официалните правила за излъчване на фестивала. Там пише, че всяка участваща телевизия е длъжна да покаже всички конкурсни песни директно, изцяло и без никаква цензура. Това означава, че телевизионното ръководство в Тунис, чието правителство не само не поддържа дипломатически отношения с Израел, но и официално въобще не признава суверенитета на тази държава, може да си навлече сериозни неприятности, ако пусне в ефира на страната израелска песен. След този случай Тунис никога повече не проявява интерес към „Евровизия“.[5]

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Поредицата протести на най-заклетите поддръжници на „Евровизия“, които заливат организаторите с писма, в които настояват фестивалът да се завърне към своята основа, а също и няколкото митинга в Швеция срещу комерсиализирането на конкурса, дават своите плодове. В правилата е върнато старото изискване всеки изпълнител да пее на официалния или един от официалните езици на държавата, която представя. Въпреки това две неанглоезични страни нарушават това правило – Белгия и Германия. На тях е позволено да участват с песни на английски език. Изключението е направено, защото и на двете места вътрешните финали са били проведени преди промяната да бъде вписана в правилата.[6]

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски „Да суорбригс“ плюс 2 „It's Nice to Be in Love Again“ „Толкова е хубаво да си влюбен отново“ 119 3
2 Флаг на Монако Монако френски Мишел Тор „Une petite française“ „Малката французойка“ 96 4
3 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Хеди Лестър „De mallemolen“ „Въртележката“ 35 12
4 Флаг на Австрия Австрия английски „Шметерлинге“ „Boom Boom Boomerang“ „Бум-бум бумеранг“ 11 17
5 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Анита Скорген „Casanova“ „Казанова“ 18 14
6 Флаг на Германия Германия английски „Силвър конвеншън“ „Telegram“ „Телеграма“ 55 8
7 Флаг на Люксембург Люксембург френски Ан-Мари Б. „Frère Jacques“ „Братко Жак“ 17 16
8 Флаг на Португалия Португалия португалски „Ос амигос“ „Portugal no coração“ „С Португалия в сърцето“ 18 14
9 Флаг на Великобритания Великобритания английски Линси де Пол и Майк Моран „Rock Bottom“ „Рок дъно“ 121 2
10 Флаг на Гърция Гърция гръцки Паскалис, Мариана, Робърт и Беси „Μάθημα σολφέζ“ („Матина солфез“) „Урок по солфеж“ 92 5
11 Флаг на Израел Израел иврит Иланит „אהבה היא שיר לשניים“ („Ахава хи шир лишнайм“) „Любовта е песен за двама“ 49 11
12 Флаг на Швейцария Швейцария немски „Пепе Линхард бенд“ „Swiss Lady“ „Швейцарска дама“ 71 6
13 Флаг на Швеция Швеция шведски „Форбс“ „Beatles“ „Бийтълс“ 2 18
14 Флаг на Испания Испания испански Мики „Enséñame a cantar“ „Научи ме да пея“ 52 9
15 Флаг на Италия Италия италиански Миа Мартини „Libera“ „Свободен“ 33 13
16 Флаг на Финландия Финландия финландски Моника Аспелунд „Lapponia“ „Лапландия“ 50 10
17 Флаг на Белгия Белгия английски „Дрийм експрес“ „A Million in One, Two, Three“ „Един милион за раз, два, три“ 69 7
18 Флаг на Франция Франция френски Мари Мириам „L’oiseau et l’enfant“ „Птицата и детето“ 136 1

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

  Република Ирландия Монако Нидерландия Австрия Норвегия Германия Люксембург Португалия Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Гърция Израел Швейцария Швеция Испания Италия Финландия Белгия Франция Общо
Република Ирландия   8 1 5 12 5 8 1 12 10 12 8 12 4 8 - 3 10 119
Монако 5   - 8 1 6 1 6 7 12 2 6 10 8 12 5 2 5 96
Нидерландия 3 3   - - - - - 1 1 1 7 - 1 - - 10 8 35
Австрия - 5 -   2 - - - - 3 - - - - - 1 - - 11
Норвегия - - - -   - 3 2 2 - - - 1 - 5 - 5 - 18
Германия 1 1 3 2 -   2 8 8 8 5 - 5 5 6 - - 1 55
Люксембург 2 - - - - -   - - - - - - 7 - 8 - - 17
Португалия - 2 2 - - 1 -   - - - 4 - - 3 - - 6 18
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия - 12 7 12 7 10 12 12   - 8 - 8 3 2 4 12 12 121
Гърция - 10 10 4 4 4 6 10 5   3 1 7 12 1 6 6 3 92
Израел 7 7 5 3 5 - - - - -   10 3 6 - - 1 2 49
Швейцария 6 - - 10 10 - 5 4 4 6 4   - - 4 10 8 - 71
Швеция - - - - - 2 - - - - - -   - - - - - 2
Грешка в Lua: not enough memory. - - 6 1 - 7 7 - 3 4 - 3 -   7 7 7 - 52
Грешка в Lua: not enough memory. 8 6 - - - 3 - 3 - - - 2 - 2   2 - 7 33
Грешка в Lua: not enough memory. 12 - 4 6 8 - - - - 2 7 5 2 - -   - 4 50
Грешка в Lua: not enough memory. 4 - 12 - 6 8 4 7 10 5 6 - 4 - - 3   - 69
Грешка в Lua: not enough memory. 10 4 8 7 3 12 10 5 6 7 10 12 6 10 10 12 4   136

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6 Флаг на Великобритания Великобритания Флаг на Монако Монако, Флаг на Австрия Австрия, Флаг на Люксембург Люксембург, Флаг на Белгия Белгия, Флаг на Франция Франция, Флаг на Португалия Португалия
4 Флаг на Република Ирландия Ирландия Флаг на Норвегия Норвегия, Флаг на Великобритания Великобритания, Флаг на Израел Израел, Флаг на Швеция Швеция
3 Флаг на Франция Франция Флаг на Германия Германия, Флаг на Швейцария Швейцария, Флаг на Финландия Финландия
2 Флаг на Монако Монако Флаг на Гърция Гърция, Флаг на Италия Италия
1 Флаг на Белгия Белгия Флаг на Нидерландия Нидерландия
Флаг на Финландия Финландия Флаг на Република Ирландия Ирландия
Флаг на Гърция Гърция Флаг на Испания Испания

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Грешка в Lua: not enough memory.