Евровизия 1977
| Евровизия 1977 | |
| Дати | |
|---|---|
| Финал | 7 май 1977 г. |
| Домакин | |
| Място на провеждане | Уембли Конферънс Сентър, Лондон |
| Водещи | Анджела Рипон |
| Режисьор | Стюарт Морис |
| Местно излъчване | Би Би Си |
| Участници | |
| Брой участници | 18 |
| Завръщане | |
| Оттегляне | |
| Вот | |
| Победител | Мари Мириам – „L'oiseau et l'enfant“ |
| Евровизия | |
← 1976 1978 → | |
| Евровизия 1977 в Общомедия | |
Евровизия 1977 е 22-рото издание на песенния конкурс.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначалното решение на Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на „Евровизия“, е фестивалът да се проведе на 2 април. Стачка на операторите и техническите служители в Би Би Си, която е домакин през тази година, обаче налага финалът да се отложи с един месец. Новата дата е 7 май. Конкурсната вечер се провежда в Уембли Конферънс Сентър, който вече не съществува, след като властите решават да го разрушат през 2006 г.
От участие се отказва Югославия. Телевизията в Белград не посочва причини, но според хроникьорите на „Евровизия“, югославяните са недоволни от системата на гласуване и от традиционното недооценяване от журитата на югославските песни.[1] Югославия бойкотира фестивала и в следващите три години. Връща се отново през 1981 г. Макар че Би Би Си решава всяка песен да бъде предшествана от кратък рекламен видеоклип, Швеция и Норвегия не харесват избраните за тях сюжети и забраняват излъчването им. Преди изпълненията на двете страни камерите показват публиката в залата. Побеждава френската песен „Птицата и детето“, изпълнена от Мари Мириам. Тя става много популярна в част от Европа, но музикалните класации по света така и не я припознават като хит. Наместо нея, в челните десетки се настанява британската „Рок дъно“ в изпълнение на дуото Линси де Пол и Майк Моран. Песента добива популярност и заради решението на британския диригент Рони Хейзълхърст да ръководи фестивалния оркестър с бомбе и чадър.
Завръщане
[редактиране | редактиране на кода]В конкурса се зъвращат отново: ирландската група „Да суорбригс“ (9-о място през 1975 г.); Мишел Тор, която сега пее за Монако (през 1966 г. като представител на Люксембург заема 10-о място); сестрите Патрисия, Бианка и Стела Маесен, сега представящи Белгия като групата „Дрийм експрес“, но през 1970 г. заели 7-о място за Нидерландия като „Хъртс ъф соул“; Иланит от Израел (4 място през 1973 г.); португалецът Паулу дю Карвалиу като член на „Ос амигос“ (14-и в конкурса през 1974 г.); Беатрикс Нойдлингер от Австрия сега част от групата „Шметерлинге“, но през 1972 г. като част от „Майлстоунс“, класирали се на 5-о място.
Политически страсти
[редактиране | редактиране на кода]За първи път държава от арабския свят – Тунис, обявява, че ще дебютира в конкурсната вечер. Малко преди крайната дата за потвърждение на избраните песен и изпълнител държавната телевизия в Тунис, наместо демозапис на композицията и нейния текст, изпраща до организаторите на „Евровизия“ съобщение, че се отказва. Официални причини не са посочени, но медиите пишат, че в телевизията взели това решение, след като прочели по-внимателно официалните правила за излъчване на фестивала. Там пише, че всяка участваща телевизия е длъжна да покаже всички конкурсни песни директно, изцяло и без никаква цензура. Това означава, че телевизионното ръководство в Тунис, чието правителство не само не поддържа дипломатически отношения с Израел, но и официално въобще не признава суверенитета на тази държава, може да си навлече сериозни неприятности, ако пусне в ефира на страната израелска песен. След този случай Тунис никога повече не проявява интерес към „Евровизия“.[2]
Промяна в правилата
[редактиране | редактиране на кода]Поредицата протести на най-заклетите поддръжници на „Евровизия“, които заливат организаторите с писма, в които настояват фестивалът да се завърне към своята основа, а също и няколкото митинга в Швеция срещу комерсиализирането на конкурса, дават своите плодове. В правилата е върнато старото изискване всеки изпълнител да пее на официалния или един от официалните езици на държавата, която представя. Въпреки това две неанглоезични страни нарушават това правило – Белгия и Германия. На тях е позволено да участват с песни на английски език. Изключението е направено, защото и на двете места вътрешните финали са били проведени преди промяната да бъде вписана в правилата.[3]
Участници и резултати
[редактиране | редактиране на кода]| № | Страна | Език | Изпълнител/и | Песен | Превод | Точки | Място |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 01 | английски | „Да суорбригс“ плюс 2 | „It's Nice to Be in Love Again“ | „Толкова е хубаво да си влюбен отново“ | 119 | 3 | |
| 02 | френски | Мишел Тор | „Une petite française“ | „Малката французойка“ | 96 | 4 | |
| 03 | нидерландски | Хеди Лестър | „De mallemolen“ | „Въртележката“ | 35 | 12 | |
| 04 | английски, немски | „Шметерлинге“ | „Boom Boom Boomerang“ | „Бум-бум бумеранг“ | 11 | 17 | |
| 05 | норвежки | Анита Скорген | „Casanova“ | „Казанова“ | 18 | 14 | |
| 06 | английски | „Силвър Кънвеншън“ | „Telegram“ | „Телеграма“ | 55 | 8 | |
| 07 | френски | Ан-Мари Б. | „Frère Jacques“ | „Братко Жак“ | 17 | 16 | |
| 08 | португалски | „Уз амигуш“ | „Portugal no coração“ | „С Португалия в сърцето“ | 18 | 14 | |
| 09 | английски | Линси де Пол и Майк Моран | „Rock Bottom“ | „Рок дъно“ | 121 | 2 | |
| 10 | гръцки | Пасхалис, Мариана, Робърт и Беси | „Μάθημα σολφέζ“ („Матима солфез“) | „Урок по солфеж“ | 92 | 5 | |
| 11 | иврит | Иланит | „אהבה היא שיר לשניים“ („Ахава хи шир лишнайм“) | „Любовта е песен за двама“ | 49 | 11 | |
| 12 | немски | „Пепе Линхард Бенд“ | „Swiss Lady“ | „Швейцарска дама“ | 71 | 6 | |
| 13 | шведски | „Форбс“ | „Beatles“ | „Бийтълс“ | 2 | 18 | |
| 14 | испански | Мики | „Enséñame a cantar“ | „Научи ме да пея“ | 52 | 9 | |
| 15 | италиански | Мия Мартини | „Libera“ | „Свободна“ | 33 | 13 | |
| 16 | финландски | Моника Аспелунд | „Lapponia“ | „Лапландия“ | 50 | 10 | |
| 17 | английски | „Дрийм Експрес“ | „A Million in One, Two, Three“ | „Милион в един, два, три“ | 69 | 7 | |
| 18 | френски | Мари Мириам | „L’oiseau et l’enfant“ | „Птицата и детето“ | 136 | 1 |
Гласуване
[редактиране | редактиране на кода]| Гласуваща страна | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Точки | ||||||||||||||||||||
Получаваща страна |
119 | 8 | 1 | 5 | 12 | 5 | 8 | 1 | 12 | 10 | 12 | 8 | 12 | 4 | 8 | 3 | 10 | |||
| 96 | 5 | 8 | 1 | 6 | 1 | 6 | 7 | 12 | 2 | 6 | 10 | 8 | 12 | 5 | 2 | 5 | ||||
| 35 | 3 | 3 | 1 | 1 | 1 | 7 | 1 | 10 | 8 | |||||||||||
| 11 | 5 | 2 | 3 | 1 | ||||||||||||||||
| 18 | 3 | 2 | 2 | 1 | 5 | 5 | ||||||||||||||
| 55 | 1 | 1 | 3 | 2 | 2 | 8 | 8 | 8 | 5 | 5 | 5 | 6 | 1 | |||||||
| 17 | 2 | 7 | 8 | |||||||||||||||||
| 18 | 2 | 2 | 1 | 4 | 3 | 6 | ||||||||||||||
| 121 | 12 | 7 | 12 | 7 | 10 | 12 | 12 | 8 | 8 | 3 | 2 | 4 | 12 | 12 | ||||||
| 92 | 10 | 10 | 4 | 4 | 4 | 6 | 10 | 5 | 3 | 1 | 7 | 12 | 1 | 6 | 6 | 3 | ||||
| 49 | 7 | 7 | 5 | 3 | 5 | 10 | 3 | 6 | 1 | 2 | ||||||||||
| 71 | 6 | 10 | 10 | 5 | 4 | 4 | 6 | 4 | 4 | 10 | 8 | |||||||||
| 2 | 2 | |||||||||||||||||||
| 52 | 6 | 1 | 7 | 7 | 3 | 4 | 3 | 7 | 7 | 7 | ||||||||||
| 33 | 8 | 6 | 3 | 3 | 2 | 2 | 2 | 7 | ||||||||||||
| 50 | 12 | 4 | 6 | 8 | 2 | 7 | 5 | 2 | 4 | |||||||||||
| 69 | 4 | 12 | 6 | 8 | 4 | 7 | 10 | 5 | 6 | 4 | 3 | |||||||||
| 136 | 10 | 4 | 8 | 7 | 3 | 12 | 10 | 5 | 6 | 7 | 10 | 12 | 6 | 10 | 10 | 12 | 4 | |||
12 точки
[редактиране | редактиране на кода]Държави, получили 12 точки:
| Брой | Получаваща страна | Гласуваща страна |
|---|---|---|
| 6 | ||
| 4 | ||
| 3 | ||
| 2 | ||
| 1 | ||
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Песента на Линси де Пол, която на фестивала е в дует с Майк Моран, става голям хит по света
-
Хеди Лестър
-
Сестрите Маесен първоначално са „Хъртс аф соул“, после променят името си на „Дрийм експрес“, накрая се прекръстват на „Ел Би Ес“
