Евровизия 1977

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1977
ESC 1977 logotyp.png
Дати
Финал 7 май 1977 г.
Домакин
Място  Великобритания
Уембли Конферънс Сентър, Лондон
Водещи Анджела Рипон
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си
Участници
Брой участници 18
Завръщане  Швеция
Оттегляне  Югославия
Карта на участниците
  • ESC 1977 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1977 г.
Вот
Победител  Франция
Мари Мириам – „L'oiseau et l'enfant“

Евровизия
← 19761978 →
Евровизия 1977 в Общомедия

Евровизия 1977 е 22-рото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното решение на Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на „Евровизия“, е фестивалът да се проведе на 2 април. Стачка на операторите и техническите служители в Би Би Си, която е домакин през тази година, обаче налага финалът да се отложи с един месец. Новата дата е 7 май. Конкурсната вечер се провежда в Уембли Конферънс Сентър, който вече не съществува, след като властите решават да го разрушат през 2006 г.

От участие се отказва Югославия. Телевизията в Белград не посочва причини, но според хроникьорите на „Евровизия“, югославяните са недоволни от системата на гласуване и от традиционното недооценяване от журитата на югославските песни.[1] Югославия бойкотира фестивала и в следващите три години. Връща се отново през 1981 г. Макар че Би Би Си решава всяка песен да бъде предшествана от кратък рекламен видеоклип, Швеция и Норвегия не харесват избраните за тях сюжети и забраняват излъчването им. Преди изпълненията на двете страни камерите показват публиката в залата. Побеждава френската песен „Птицата и детето“, изпълнена от Мари Мириам. Тя става много популярна в част от Европа, но музикалните класации по света така и не я припознават като хит. Наместо нея, в челните десетки се настанява британската „Рок дъно“ в изпълнение на дуото Линси де Пол и Майк Моран. Песента добива популярност и заради решението на британския диригент Рони Хейзълхърст да ръководи фестивалния оркестър с бомбе и чадър.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

В конкурса се зъвращат отново: ирландската група „Да суорбригс“ (9-о място през 1975 г.); Мишел Тор, която сега пее за Монако (през 1966 г. като представител на Люксембург заема 10-о място); сестрите Патрисия, Бианка и Стела Маесен, сега представящи Белгия като групата „Дрийм експрес“, но през 1970 г. заели 7-о място за Нидерландия като „Хъртс ъф соул“; Иланит от Израел (4 място през 1973 г.); португалецът Паулу дю Карвалиу като член на „Ос амигос“ (14-и в конкурса през 1974 г.); Беатрикс Нойдлингер от Австрия сега част от групата „Шметерлинге“, но през 1972 г. като част от „Майлстоунс“, класирали се на 5-о място.

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

За първи път държава от арабския свят – Тунис, обявява, че ще дебютира в конкурсната вечер. Малко преди крайната дата за потвърждение на избраните песен и изпълнител държавната телевизия в Тунис, наместо демозапис на композицията и нейния текст, изпраща до организаторите на „Евровизия“ съобщение, че се отказва. Официални причини не са посочени, но медиите пишат, че в телевизията взели това решение, след като прочели по-внимателно официалните правила за излъчване на фестивала. Там пише, че всяка участваща телевизия е длъжна да покаже всички конкурсни песни директно, изцяло и без никаква цензура. Това означава, че телевизионното ръководство в Тунис, чието правителство не само не поддържа дипломатически отношения с Израел, но и официално въобще не признава суверенитета на тази държава, може да си навлече сериозни неприятности, ако пусне в ефира на страната израелска песен. След този случай Тунис никога повече не проявява интерес към „Евровизия“.[2]

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Поредицата протести на най-заклетите поддръжници на „Евровизия“, които заливат организаторите с писма, в които настояват фестивалът да се завърне към своята основа, а също и няколкото митинга в Швеция срещу комерсиализирането на конкурса, дават своите плодове. В правилата е върнато старото изискване всеки изпълнител да пее на официалния или един от официалните езици на държавата, която представя. Въпреки това две неанглоезични страни нарушават това правило – Белгия и Германия. На тях е позволено да участват с песни на английски език. Изключението е направено, защото и на двете места вътрешните финали са били проведени преди промяната да бъде вписана в правилата.[3]

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Ирландия английски „Да суорбригс“ плюс 2 „It's Nice to Be in Love Again“ „Толкова е хубаво да си влюбен отново“ 119 3
02  Монако френски Мишел Тор „Une petite française“ „Малката французойка“ 96 4
03  Нидерландия нидерландски Хеди Лестър „De mallemolen“ „Въртележката“ 35 12
04  Австрия английски, немски „Шметерлинге“ „Boom Boom Boomerang“ „Бум-бум бумеранг“ 11 17
05  Норвегия норвежки Анита Скорген „Casanova“ „Казанова“ 18 14
06  Германия английски „Силвър конвеншън“ „Telegram“ „Телеграма“ 55 8
07  Люксембург френски Ан-Мари Б. „Frère Jacques“ „Братко Жак“ 17 16
08  Португалия португалски „Ос амигос“ „Portugal no coração“ „С Португалия в сърцето“ 18 14
09  Великобритания английски Линси де Пол и Майк Моран „Rock Bottom“ „Рок дъно“ 121 2
10  Гърция гръцки Паскалис, Мариана, Робърт и Беси „Μάθημα σολφέζ“ („Матина солфез“) „Урок по солфеж“ 92 5
11  Израел иврит Иланит „אהבה היא שיר לשניים“ („Ахава хи шир лишнайм“) „Любовта е песен за двама“ 49 11
12  Швейцария немски „Пепе Линхард бенд“ „Swiss Lady“ „Швейцарска дама“ 71 6
13  Швеция шведски „Форбс“ „Beatles“ „Бийтълс“ 2 18
14  Испания испански Мики „Enséñame a cantar“ „Научи ме да пея“ 52 9
15  Италия италиански Миа Мартини „Libera“ „Свободен“ 33 13
16  Финландия финландски Моника Аспелунд „Lapponia“ „Лапландия“ 50 10
17  Белгия английски „Дрийм експрес“ „A Million in One, Two, Three“ „Милион в един, два, три“ 69 7
18  Франция френски Мари Мириам „L’oiseau et l’enfant“ „Птицата и детето“ 136 1

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Ireland.svg Flag of Monaco.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Austria.svg Flag of Norway.svg Flag of Germany.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Portugal.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Greece.svg Flag of Israel.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Sweden.svg Flag of Spain.svg Flag of Italy.svg Flag of Finland.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of France.svg
Получаваща страна
 Ирландия 119 8 1 5 12 5 8 1 12 10 12 8 12 4 8 3 10
 Монако 96 5 8 1 6 1 6 7 12 2 6 10 8 12 5 2 5
 Нидерландия 35 3 3 1 1 1 7 1 10 8
 Австрия 11 5 2 3 1
 Норвегия 18 3 2 2 1 5 5
 Германия 55 1 1 3 2 2 8 8 8 5 5 5 6 1
 Люксембург 17 2 7 8
 Португалия 18 2 2 1 4 3 6
 Великобритания 121 12 7 12 7 10 12 12 8 8 3 2 4 12 12
 Гърция 92 10 10 4 4 4 6 10 5 3 1 7 12 1 6 6 3
 Израел 49 7 7 5 3 5 10 3 6 1 2
 Швейцария 71 6 10 10 5 4 4 6 4 4 10 8
 Швеция 2 2
 Испания 52 6 1 7 7 3 4 3 7 7 7
 Италия 33 8 6 3 3 2 2 2 7
 Финландия 50 12 4 6 8 2 7 5 2 4
 Белгия 69 4 12 6 8 4 7 10 5 6 4 3
 Франция 136 10 4 8 7 3 12 10 5 6 7 10 12 6 10 10 12 4

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6  Великобритания  Монако,  Австрия,  Люксембург,  Белгия,  Франция,  Португалия
4  Ирландия  Норвегия,  Великобритания,  Израел,  Швеция
3  Франция  Германия,  Швейцария,  Финландия
2  Монако  Гърция,  Италия
1  Белгия  Нидерландия
 Финландия  Ирландия
 Гърция  Испания

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]