Евровизия 1979

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1979
Дати
Финал31 март 1979 г.
Домакин
МястоFlag of Israel.svg Израел
Международен конгресен център „Биняней ха-ума“, Йерусалим
ВодещиДаниел Пеер
Ярдина Арази
Местно излъчванеУправление за радио и телевизия на Израел (IBA)
Участници
Брой участници19
ОттеглянеFlag of Turkey.svg Турция
Карта на участниците
  • ESC 1979 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1979 г.
Вот
ПобедителFlag of Israel.svg Израел
Гали Атари и „Милк енд хони“ – „הללויה“ („Алилуя“)

Евровизия
← 19781980 →
Евровизия 1979 в Общомедия

Евровизия 1979 е 24-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път фестивалът напуска пределите на Европа. Провежда се на 31 март 1979 г. в Международния конгресен център „Биняней ха-ума“ в Йерусалим, Израел. Побеждават отново израелски изпълнители – Гали Атари и групата „Милк енд хони“. Тяхната песен „Алилуя“ се нарежда сред малкото успешни шлагери, останали популярни. Мнозина дори не подозират, че премиерата ѝ е била тъкмо на този фестивал. „Алилуя“ веднага се изкачва в класациите, а във Великобритания достига до 5-о място в „Топ ъф да попс“. С тази победа Израел става третата държава (след Испания през 1969 г. и Люксембург през 1973 г.), която успява да постигне успех в две последователни години.

Гласуването протича изключително драматично. Израелците повеждат още в самото начало, но впоследствие песента от Испания набира също точки, изравнява ги и дори става първа. Към края на гласуването Испания има вече 116 точки, с една повече от Израел (115). Последното жури, което съобщава гласовете си, е точно испанското, което според правилника не може да оценява собствената си песен. На „Алилуя“ ѝ трябват две точки, за да победи. Испанците ѝ дават цели 10 и така решават изхода на фестивала. Когато испанците съобщават точките, цялата зала избухва в овации. Вестниците в Израел спекулират, че след като вижда опасността да победи, Испанската телевизия е помолила собственото си жури да даде повече гласове на „Алилуя“, защото не е разполагала с достатъчно финанси да домакинства през следващата година.

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Колкото организаторите му се опитват да го държат встрани от политическите страсти, за което има специални клаузи в правилника за провеждането му, толкова фестивалът „Евровизия“ постоянно е в центъра на всички политически интриги на континента и извън него. Това е особено видно през тази година, когато домакин е Израел. Първият скандал отеква в Турция. Местната телевизия TRT първоначално подава заявка за участие и дори избира своите представители – Мария Рита Епик и групата „21-ви перон“ с песента „Seviyorum“ („Любов“).

Арабските страни, които по това време единно не признават Израел за суверенна държава, особено тези, които до предходната година са излъчвали фестивала, изразяват шумно неодобрение и започват натиск над турското правителство да бойкотира конкурса. В медиите се прокрадват съобщения, че под въпрос са били поставени дори търговски договори, ако турците все пак пеят в Йерусалим. В крайна сметка Турция решава да не жертва добрите си контакти с държавите, с които има обща религия, и оттегля участието си, но правителството позволява на държавната телевизия все пак да излъчи конкурса.

Вторият скандал идва от Югославия. Тази страна е основател на Движението на необвързаните, а нейният президент Йосип Броз Тито се смята за негов негласен лидер, макар по това време официален председател да е Фидел Кастро. Организацията обединява страни от Третия свят, които не членуват в никакви политически и икономически общности, сред които са и почти всички арабски държави. Логично в Движението надделява негативното отношение към Израел, заради потъпкването правата на палестинското население в окупираните територии. Югославия, която иначе и бездруго от две години се е оттеглила от участие, решава да се възползва от момента и да поведе кампания за бойкот на фестивала, след като той ще се провежда в Израел. Властите в Белград обявяват, че не просто няма да участват, но и няма да излъчат конкурса нито директно, нито на запис, с което си спечелват допълнителни симпатии в арабския свят.

През 1979 г. „Евровизия“ не се излъчва и в останалите европейски социалистически страни, начело със Съветския съюз, въпреки че повечето предишни издания са били показвани по техните телевизии. С едно изключение – Румъния. Тя е единствената страна от Варшавския договор, която поддържа дипломатически отношения с Израел. А също единствената, която и в миналото си е позволявала разногласия със Съветския съюз, като например отказва да участва в потушаването на Пражката пролет. Румънската телевизия дори решава да излъчи фестивала директно, а не на запис. Гледат го и в Исландия, която все още не участва в него. Извън Европа той се ретранслира и в Хонконг.

Напрегнатата обстановка в Израел – постоянните терористични заплахи, идващи от Палестина, а също и недоволството на ортодоксалните евреи, за които подобен конкурс е равносилен на богохулство – принуждават организаторите да предприемат безпрецедентни мерки за сигурност. Делегациите на всички страни-участнички са строго охранявани и конвоирани навсякъде из града-домакин. Багажите им са претърсени основно още при кацането на летището. Проблем възниква около швейцарската делегация. В куфарите на изпълнителите са намерени десетки зеленчукови консерви. Освен това те носят със себе си гребла и селскостопански инвентар. Налага се швейцарците да обясняват, че предпочитат да се хранят със собствена храна, а странният товар им е нужен като декор за изпълнението на сцената.[1]

Диско[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. всичко е диско. Стилът е завладял музикалната индустрия, нощните клубове, дискотеките, телевизиите и радиостанциите. Няма как „Евровизия“ да страни от този процес. Още третата песен – от Дания – е диско, както и почти всяка втора след нея. Най-големият хит обаче идва от Германия. Групата „Чингис хан“ се представят с едноименната композиция, която само броени дни след фестивала започва триумфалното си шествие на планетата и се превръща в голям дискотечен хит, който оглавява повечето световни класации. Но журитата на фестивала не мислят толкова модерно и, както се е случвало и в миналото, отреждат на един от най-големите хитове за годината едва 4-то място.

Дебют, завръщане и разочарование[редактиране | редактиране на кода]

Италианската група „Матиа базар“, която впоследствие записва много успешни песни и става визитна картичка на страната си за години напред, дебютира на „Евровизия“ с вероятно най-слабата си композиция. Тя заема незавидното 15-о място и остава незабелязана. Последвалия си успех групата по никакъв начин не дължи на появата си на този конкурс.

Четирима изпълнители, които вече са се появявали на фестивала, участват отново през тази година. Франция изпраща Ан-Мари Давид, която през 1973 г. печели първото място, представяйки Люксембург, нидерландката Сандра е пяла през 1972 г., 1976 г., Анита Скорген от Норвегия е позната от 1977 г. и швейцарците Петер, Сю и Марк вече са били на сцената през 1971 г. и 1976 г.

Белгийката Миша Мара е толкова разочарована и от класирането си (заема последно място) и от песента, която пее, че отказва да я запише в студио и никога не я издава на плоча. Това е една от малкото песни, участвали някога на Евровизия, които нямат студиен запис. Британските участници са нападнати от медиите в родината си, че са откраднали мотиви за своята песен от композиция на „Смоуки“. Това е последната година за много дълъг период напред, в която участва Монако. Княжеството се появява на конкурса само още веднъж – чак през 2004 г., след което се оттегля от „Евровизия“.[2]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Мануела Браву „Sobe, sobe, balão sobe“ „Лети, лети, балонче, лети“ 64 9
02 Flag of Italy.svg Италия италиански „Матиа базар“ „Raggio di luna“ „Лунен лъч“ 27 15
03 Flag of Denmark.svg Дания датски Томи Сеебах „Disco Tango“ „Диско танго“ 76 6
04 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Катал Дун „Happy Man“ „Щастливец“ 80 5
05 Flag of Finland.svg Финландия финландски Катри Хелена „Katso sineen taivaan“ „Гледам синьото небе“ 38 14
06 Flag of Monaco.svg Монако френски Лоран Вагнер „Notre vie, c’est la musique“ „Нашият живот е музика“ 12 16
07 Flag of Greece.svg Гърция гръцки Елпида „Σωκράτη“ („Сократи“) „Сократ“ 69 8
08 Flag of Switzerland.svg Швейцария немски Петер, Сю, Марк, Пфури, Горпс и Книри „Trödler und Co.“ „Битпазари и ко.“ 60 10
09 Flag of Germany.svg Германия немски „Чингис хан“ „Dschinghis Khan“ „Чингис хан“ 86 4
10 Flag of Israel.svg Израел иврит Гали Атари и „Милк енд хони“ „הללויה“ („Hallelujah“) „Алилуя“ 125 1
11 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски Ан-Мари Давид „Je suis l’enfant-soleil“ „Аз съм слънчево дете“ 106 3
12 Flag of Belgium (civil).svg Белгия нидерландски Миша Мара „Hey Nana“ „Хей-на, на“ 5 18
13 Flag of Luxembourg.svg Люксембург френски Джин Мансон „J’ai déjà vu ça dans tes yeux“ „Виждала съм го в очите ти“ 44 13
14 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Сандра „Colorado“ „Колорадо“ 51 12
15 Flag of Sweden.svg Швеция шведски Тед Ярдестад „Satellit“ „Спътник“ 8 17
16 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Анита Скурган „Oliver“ „Оливер“ 57 11
17 Flag of the United Kingdom.svg Великобритания английски „Блак лейс“ „Mary Ann“ „Мери Ан“ 73 7
18 Flag of Austria.svg Австрия немски Кристина Симон „Heute in Jerusalem“ „Днес в Ерусалим“ 5 18
19 Flag of Spain.svg Испания испански Бети Мисиего „Su canción“ „Твоята песен“ 116 2

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Portugal.svg Flag of Italy.svg Flag of Denmark.svg Flag of Ireland.svg Flag of Finland.svg Flag of Monaco.svg Flag of Greece.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Germany.svg Flag of Israel.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Luxembourg.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Norway.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Austria.svg Flag of Spain.svg
Получаваща страна
Flag of Portugal.svg Португалия 64 6 2 5 4 4 10 5 3 3 3 6 7 6
Flag of Italy.svg Италия 27 8 8 3 8
Flag of Denmark.svg Дания 76 2 3 12 1 10 12 6 7 4 8 1 3 3 4
Flag of Ireland.svg Ирландия 80 5 5 5 6 10 6 6 3 10 7 8 5 4
Flag of Finland.svg Финландия 38 7 7 8 5 5 6
Flag of Monaco.svg Монако 12 1 2 4 3 2
Flag of Greece.svg Гърция 69 10 1 4 7 7 2 10 4 1 5 7 2 2 7
Flag of Switzerland.svg Швейцария 60 7 1 10 2 2 7 4 7 8 12
Flag of Germany.svg Германия 86 2 1 12 5 3 12 6 12 4 1 2 6 8 12
Flag of Israel.svg Израел 125 12 6 12 12 8 4 5 1 2 8 1 12 12 12 8 10
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 106 6 10 1 10 8 10 5 6 12 12 5 7 6 5 3
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 5 2 1 2
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 44 7 3 4 4 5 3 2 4 2 10
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 51 8 10 5 3 3 7 3 4 4 4
Flag of Sweden.svg Швеция 8 6 1 1
Flag of Norway.svg Норвегия 57 3 3 8 6 2 8 2 6 10 7 1 1
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 73 4 8 10 7 7 1 2 8 5 10 6 5
Flag of Austria.svg Австрия 5 4 1
Flag of Spain.svg Испания 116 12 3 6 12 12 8 8 12 10 10 7 1 5 10

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6 Flag of Israel.svg Израел Flag of Portugal.svg Португалия, Flag of Ireland.svg Ирландия, Flag of Finland.svg Финландия, Flag of Sweden.svg Швеция, Flag of Norway.svg Норвегия, Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
4 Flag of Germany.svg Германия Flag of Denmark.svg Дания, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция, Flag of Spain.svg Испания, Flag of Monaco.svg Монако
Flag of Spain.svg Испания Flag of Italy.svg Италия, Flag of Switzerland.svg Швейцария, Flag of Germany.svg Германия, Flag of Belgium (civil).svg Белгия
2 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция Flag of Luxembourg.svg Люксембург, Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Flag of Denmark.svg Дания Flag of Greece.svg Гърция, Flag of Israel.svg Израел
1 Flag of Switzerland.svg Швейцария Flag of Austria.svg Австрия

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]