Евровизия 1980

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1980
Eurovisie Songfestival 1980 ( Den Haag ) winnaar Johnny Logan in de bloemen, Bestanddeelnr 930-7805.jpg
Победителят Джони Лоуган
Дати
Финал19 април 1980 г.
Домакин
МястоFlag of the Netherlands.svg Нидерландия
Конгресен център, Хага
ВодещиМарлус Флатсма
РежисьорТео Ордеман
Местно излъчванеНидерландска радио-телевизия (NOS)
Участници
Брой участници19
ДебютFlag of Morocco.svg Мароко
ЗавръщанеFlag of Turkey.svg Турция
ОттеглянеFlag of Israel.svg Израел
Flag of Monaco.svg Монако
Карта на участниците
  • ESC 1980 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1980 г.
Вот
ПобедителFlag of Ireland.svg Ирландия
Джони Лоуган – „What’s Another Year“

Евровизия
← 19791981 →
Евровизия 1980 в Общомедия

Евровизия 1980 е 25-о ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 19 април 1980 г. в Конгресния център в Хага, Нидерландия.

Побеждава роденият в Австралия натурализиран ирландец Джони Лоуган с песента „What’s Another Year“ („Какво значи още една година“) със 143 точки. Турция се завръща на фестивала, но се оттегля Монако. Княжеството практически приключва с участията си на фестивала. Появява се само още един път – през 2004 г.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Трима изпълнители участвали в предишни години, се завръщат отново в конкурса. Германката Катя Ебщайн отново се включва в конкурса след 3-тото си място, което заема в две последователни години – през 1970 г. и 1971 г., Паола от Швейцария, която е пета през 1969 г. и нидерландката Маги МакНийл, която през 1974 г. е трета, но в дует с певеца Маут.

Проблем с домакинството[редактиране | редактиране на кода]

Макар да печели през 1979 г. с песента „Алилуя“, изпълнена от израелците Гали Атари и „Милк енд хони“, която освен това се превръща и в световен хит, правителството в Йерусалим категорично отказва да приеме толкова скъпо струващ фестивал за втора поредна година у дома си. Ръководството на държавната телевизия IBA прави отчаяни усилия да намери финансиране, но не успява. Молбите, които изпраща до властите за увеличаване на субсидията, са отхвърлени.

Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) разглежда няколко варианта за домакинство – Испания, Великобритания и Нидерландия. Испания отказва. Изненадващо, но същото прави този път и Великобритания, макар в миналото винаги да се е притичвала на помощ, когато победилата страна не е искала да стане страна-домакин през следващата година. Нидерландците използват трудната за ЕСРТ ситуация и поставят условие – ще приемат конкурса у дома си, но настояват за съфинансиране. ЕСРТ се съгласява да поеме голяма част от разходите. Така „Евровизия 1980“ струва на страната-домакин едва $725 000. Нидерландците спестяват от почти всичко – те ползват същата сцена, на която се провежда „Евровизия 1976“, фрагменти от същата откриваща видео заставка, пусната и преди конкурса през 1976 г., дори същият дизайнер на сцената – Роланд де Гроот. Спестено е и от заснемането на видеосюжети преди всяка песен, с които вече по традиция от няколко години се представят изпълнителят или страната му. Наместо това на сцената се появяват диктори от съответната участваща държава, които доста протяжно преди изпълнението на всеки участник разказват за него и композицията му. При това те говорят на съответния официален език на изпълнителя, което превръща конкурса в доста тромав, неясен – поради езиковата бариера, и отегчителен за зрителите.[1]

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

Телевизиите в държавите от арабския свят са щастливи да научат, че Израел – страна, чието съществуване правителствата им не признават, няма да бъде домакин на „Евровизия“. Това означава, че отново могат да излъчват фестивала, след като са го бойкотирали толкова шумно през 1979 г. Нещо повече – Израел им предоставя и златен шанс самите те да се включат като участници. Властите в Йерусалим не просто отказват да заделят пари за провеждането на конкурса, но решават въобще да не изпращат свои изпълнители тази година. Официално обявената причина е, че 19 април съвпада с Деня на национален траур по загиналите във войните (Йом ха-зикарон).

Арабските страни, чиито телевизии членуват в ЕСРТ, винаги са получавали покани за конкурса, но винаги са ги оставяли без внимание, защото смятат за недопустимо техни изпълнители да делят една сцена с певци от еврейската държава. Освен това правилата на „Евровизия“ задължават телевизиите на всяка участваща страна да излъчат фестивала изцяло и без цензура. Което означава да бъде показана и оценена и израелската песен.

Липсата на израелци през 1980 г. от самосебе си се тълкува като зелена светлина за включването на арабски изпълнители. Единствено правителството на Мароко се решава да изпрати участник – певицата Самира Бенсаид. Тя обаче е първият и единствен случай на изпълнител от арабския свят на „Евровизия“. Причините за това са две – журитата не оценяват песента на Самира, тя се класира предпоследна, което твърде много разочарова арабите не само в Мароко; от друга страна в следващите години Израел отново се завръща на „Евровизия“, с което слага край на възможността арабски изпълнител да пее там.

Почти политическа интрига има около турската песен. Нейното заглавие е „Petr’oil“. Турската делегация твърди, че в текста се пее за любовта на лирическата героиня към някакъв младеж на име Питър Ойл. Отразяващите конкурса журналисти обаче пишат, че всъщност това бил каламбур, в който на практика певицата пее за любовта на правителствата в Европа към петрола и неговите продукти.

Джони Лоуган[редактиране | редактиране на кода]

През 1980 г. светът продължава да е в плен на диско музиката и производните ѝ стилове, които масово са се нароили. Но това по нищо не си личи от участващите на фестивала песни. В мнозинството си те са кахърни балади, протяжни, дори скучни. Нямат потенциал да се изкачат в класациите. На този фон прави впечатление единствено композицията на ирландеца Шей Хели „What’s Another Year“ („Какво значи още една година“), изпълнена от Джони Лоуган. Неговата младост, ангелско лице и отлично изпълнение спечелват журитата и го класират на първо място. Това е втора победа за Ирландия (след 1970 г.). Песента бързо си пробива път и успява да се изкачи за две седмици на първо място в класацията за сингли във Великобритания.[2]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Austria.svg Австрия немски „Блю Данюб“ „Du bist Musik“ „Ти си музиката“ 64 8
02 Flag of Turkey.svg Турция турски Ажда Пекан „Petr’oil“ „Петрол“ 23 15
03 Flag of Greece.svg Гърция гръцки Ана Виси и „Епикури“ „Ωτοστόπ“ („Отостоп“) „Автостоп“ 30 13
04 Flag of Luxembourg.svg Люксембург френски Софи и Магали „Papa pingouin“ „Татко-пингвин“ 56 9
05 Flag of Morocco.svg Мароко арабски Самира Бенсаид „بطاقة حب“ („Бътака хабба“) „Любовна картичка“ 7 18
06 Flag of Italy.svg Италия италиански Алан Соренти „Non so che darei“ „Не знам какво бих дал“ 87 6
07 Flag of Denmark.svg Дания датски „Бамсес венар“ „Tænker altid på dig“ „Винаги мисля за теб“ 25 14
08 Flag of Sweden.svg Швеция шведски Томас Ледин „Just nu!“ „Точно сега!“ 47 10
09 Flag of Switzerland.svg Швейцария френски Паола дел Медико „Cinéma“ „Кино“ 104 4
10 Flag of Finland.svg Финландия финландски Веса-Мати Лоири „Huilumies“ „Флейтист“ 6 19
11 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Сваре Хьелсбарг и Матис Хата „Sámiid Ædnan“ „Лапландия“ 15 16
12 Flag of Germany.svg Германия немски Катя Ебщайн „Theater“ „Театър“ 128 2
13 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски „Примадона“ „Love Enough for Two“ „Любовта стига за двама“ 106 3
14 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Жозе Сид „Um grande, grande amor“ „Голяма, голяма любов“ 71 7
15 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Маги МакНийл „Amsterdam“ „Амстердам“ 93 5
16 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски „Профиль“ „Hé, hé m’sieurs dames“ „Хей, хей, дами и господа“ 45 11
17 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Джони Лоуган „What’s Another Year“ „Какво значи още една година“ 143 1
18 Flag of Spain.svg Испания испански „Триго лимпио“ „Quédate esta noche“ „Остани тази нощ“ 38 12
19 Flag of Belgium (civil).svg Белгия френски „Телекс“ „Euro-Vision“ „Евро-Визия“ 14 17

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Austria.svg Flag of Turkey.svg Flag of Greece.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Morocco.svg Flag of Italy.svg Flag of Denmark.svg Flag of Sweden.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Finland.svg Flag of Norway.svg Flag of Germany.svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Portugal.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Ireland.svg Flag of Spain.svg Flag of Belgium (civil).svg
Получаваща страна
Flag of Austria.svg Австрия 64 1 3 4 5 1 4 5 6 4 6 3 3 4 10 4 1
Flag of Turkey.svg Турция 23 3 12 8
Flag of Greece.svg Гърция 30 5 1 2 2 4 3 1 8 4
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 56 1 1 4 6 3 7 8 7 8 3 8
Flag of Morocco.svg Мароко 7 7
Flag of Italy.svg Италия 87 2 6 2 3 10 8 6 2 7 4 12 1 2 2 10 10
Flag of Denmark.svg Дания 25 4 2 6 7 1 5
Flag of Sweden.svg Швеция 47 8 10 10 6 5 5 2 1
Flag of Switzerland.svg Швейцария 104 6 2 5 7 3 8 2 12 10 10 7 6 10 12 2 2
Flag of Finland.svg Финландия 6 5 1
Flag of Norway.svg Норвегия 15 4 6 2 3
Flag of Germany.svg Германия 128 8 10 3 10 12 7 5 7 2 10 8 12 10 5 12 7
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 106 7 5 8 8 10 12 10 4 3 7 7 5 6 8 6
Flag of Portugal.svg Португалия 71 4 5 4 10 6 8 2 1 8 1 5 6 7 4
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 93 12 12 6 12 3 3 10 8 2 4 12 1 5 3
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 45 3 7 2 1 1 4 1 3 5 4 3 6 5
Flag of Ireland.svg Ирландия 143 10 12 7 1 12 7 12 8 12 12 12 5 6 8 7 12
Flag of Spain.svg Испания 38 4 7 8 6 5 6 2
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 14 3 1 10

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
7 Flag of Ireland.svg Ирландия Flag of Greece.svg Гърция, Flag of Denmark.svg Дания, Flag of Switzerland.svg Швейцария, Flag of Germany.svg Германия, Flag of Norway.svg Норвегия, Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания, Flag of Belgium (civil).svg Белгия
4 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия Flag of Austria.svg Австрия, Flag of Turkey.svg Турция, Flag of Luxembourg.svg Люксембург, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
3 Flag of Germany.svg Германия Flag of Italy.svg Италия, Flag of the Netherlands.svg Нидерландия, Flag of Spain.svg Испания
2 Flag of Switzerland.svg Швейцария Flag of Finland.svg Финландия, Flag of Ireland.svg Ирландия
1 Flag of Italy.svg Италия Flag of Portugal.svg Португалия
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания Flag of Sweden.svg Швеция
Flag of Turkey.svg Турция Flag of Morocco.svg Мароко

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]