Евровизия 1998

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1998
Дати
Финал9 май 1998 г.
Домакин
МястоFlag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Национален закрит стадион, Бирмингам
ВодещиУлрика Йонсон
Тери Уоган
Местно излъчванеБи Би Си
Участници
Брой участници25
ДебютFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
ЗавръщанеFlag of Belgium (civil).svg Белгия
Flag of Israel.svg Израел
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Finland.svg Финландия
ОттеглянеFlag of Austria.svg Австрия
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Denmark.svg Дания
Flag of Iceland.svg Исландия
Flag of Italy.svg Италия
Flag of Russia.svg Русия
0 точкиFlag of Switzerland.svg Швейцария
Карта на участниците
  • ESC 1998 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1998 г.
Вот
Система за гласуванеВсяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
ПобедителFlag of Israel.svg Израел
Дана Интернешънъл – „דיווה“ („Дива“)

Евровизия
← 19971999 →
Евровизия 1998 в Общомедия

Евровизия 1998 е 43-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 9 май 1998 г. в Бирмингам, Великобритания на сцената на Националния закрит стадион.

Великобритания печели правото да домакинства песенния конкурс, след като „Катрина и Да Уейвс“ печелят през 1997 г. в Дъблин, Ирландия с песента „Love Shine a Light“ с 227 точки. Това е пета победа за Великобритания (след 1967 г., 1969 г., 1976 г. и 1981 г.) и осмия път, в който Великобритания е домакин на песенния конкурс (след 1960 г., 1963 г., 1968 г., 1972 г., 1974 г., 1977 г. и 1982 г.). Водещи на събитието са Улрика Йонсон и Тери Уоган.

Победител става израелската изпълнителка Дана Интернешънъл[1] с песента „דיווה“ („Дива“) със 172 точки. Това е трета победа за Израел (след 1978 г. и 1979 г.). На второ място е страната-домакин Великобритания със 166 точки, на трето място е Малта със 165 точки, а на четвърто място е Нидерландия със 150 точки. Швейцария получава 0 точки в гласуването.[2]

На това издание участват 25 страни,[3] като дебютира Северна Македония,[4] след няколкогодишни отсъствия се завръщат Израел, Белгия, Финландия, Румъния и Словакия,[5][6] докато Австрия, Босна и Херцеговина, Дания, Исландия, Италия, Русия се оттеглят поради лоши резултати от предишни години. Израел е могъл да се завърне на песенния конкурс още през 1997 г., но решава да не участва заради деня на паметта за Холокоста, което означава, че страната се завръща за първи път от 3 години. Италианската телевизия RAI решава да не участва в песенния конкурс, което ще доведе до отсъствието на Италия от песенния конкурс цели 13 години, преди тяхното завръщане през 2011 г.[7]

В това издание на песенния конкурс е представена система за гласуване, която да вкара и аудиторията в шоуто. Всяка от участващите страни открива 24 телефонни линии с числа от 01 до 25, без числото на собствената им страна. Всяка от тези цифри е определена песен. На зрителите се дават 5 минути за гласуване. На всеки гласуващ се позволяват само по три гласа с един телефонен номер.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Великобритания, заедно с националния си телевизионен оператор Би Би Си, са домакини на песенния конкурс, който се провежда в Националния закрит стадион в град Бирмингам. За първи път от 1982 г. насам песенния конкурс се организирана във Великобритания, който е и последния песенен конкурс организиран на островната държава до този момент. Това е рекорден осми път, в който Великобритания организира песенния конкурс, след като домакинства изданията на песенния конкурс през 1960 г., 1963 г., 1968 г., 1972 г., 1974 г., 1977 г. и 1982 г.

Националния закрит стадион е използвана за няколко големи събития в миналото, включително за броене на не по-малко от осем избирателни района в самата зала за британските парламентарни избори през 1992 г. Седмицата след провеждането на песенния конкурс, града е трябвало да бъде домакин на 24-та среща на върха на страните от Г-8, като водещия на песенния конкурс Тери Уоган е трявбало да освободи хотелската си стая, за да направи път на тогавашния американски президент Бил Клинтън. Открита през октомври 1991 г., арената е най-известна във Великобритания, като домакин на британския телевизионен сериал „Гладиатори“, който се излъчва през 90-те години, който е представен от водещата Улрика Йонсон, представен от друга британска телевизия, ITV. Докато капацитета на Националния закрит стадион е близо 13 000 места, британската телевизия Би Би Си решава да използва само половината от местатат, което може да побере приблизителната цифра от около 4000 зрители, която ще бъде надхвърлена систематично в следващите години. Основната сцена има като свой най-забележителен елемент, структура във формата на китова опашка. Зад сцената е изградена голяма зелена стая, където участниците чакат своя звезден миг и проследяват гласуването. Зелената стая има вид на нощен клуб, с бар зона и 40 големи телевизионни екрана.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има четири изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е ирландецът Пол Харингтън. Той се завръща, след като представя Ирландия през 1994 г. в дует заедно с Чарли Макгетигън с песента „Rock 'n' Roll Kids“ и печелят тогавашния песенен конкурс с 226 точки. През тази година Пол Харингтън е бек-вокалист на ирландския представител Даун Мартин, който изпълнява песента „Is Always Over Now?“ и завършва на 9-о място с 64 точки. Вторият изпълнител е португалския изпълнител Жозе Сид. Той се завръща, след като представя Португалия самостоятелно на песенния конкурс през 1980 г., като изпълнява песента „Um grande, grande amor“ и завършва на 7-о място със 71 точки. През тази година, той участва като част от групата „Алма Лука“, които изпълняват песента „Se eu te pudesse abraçar“ и завършват на 12-о място с 36 точки. Третият изпълнител е швейцарецът Егон Егеман. Той се завръща, след като представя Швейцария на песенния конкурс през 1990 г., като изпълнява песента „Musik klingt in die Welt hinaus“ и завършва на 11-о място с 51 точки. През тази година, Егон Егеман е виолиниста на швейцарската представителка Гунвор Гугисберг, която изпълнява песента „Lass ihn“ и завършва на последното 25-о място с 0 точки. Четвъртият и последен изпълнител е хърватската представителка Даниела Мартинович. Тя се завръща, след като представя Хърватия на песенния конкурс през 1995 г., като част от групата „Маджазин“, които заедно с Лидия Хорват-Дуняко изпълняват песента „Nostalgija“ и завършват на 6-о място с 91 точки. През тази година, Даниела Мартинович представя Хърватия самостоятелно с песента „Neka mi ne svane“ и завършва на 5-о място със 131 точки.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Croatia.svg Хърватия хърватски Даниела Мартинович „Neka mi ne svane“ „Едно, е че аз разбирам“ 131 5
02 Flag of Greece.svg Гърция гръцки „Таласа“ „Μια κρυφή ευαισθησία“ („Миа крифи евестисия“) „Скрита чувствителност“ 12 20
03 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски Мари Лин „Où aller“ „Къде да отида?“ 3 24
04 Flag of Spain.svg Испания испански Микел Херцог „¿Qué voy a hacer sin ti?“ „Какво ще правя без теб?“ 21 16
05 Flag of Switzerland.svg Швейцария немски Гунвор Гугисберг „Lass ihn“ „Остави го“ 0 25
06 Flag of Slovakia.svg Словакия словашки Катарина Хаспрова „Modlitba“ „Молитва“ 8 21
07 Flag of Poland.svg Полша полски „Сикстийн“ „To takie proste“ „Толкова е просто“ 19 17
08 Flag of Israel.svg Израел иврит Дана Интернешънъл „דיווה“ („Дива“) 172 1
09 Flag of Germany.svg Германия немски Гуилдо Хорн „Guildo hat euch lieb!“ „Гуилдо те обича!“ 86 7
10 Flag of Malta.svg Малта английски Чиара „The One That I Love“ „Онзи, който обичам“ 165 3
11 Flag of Hungary.svg Унгария унгарски Чарли „A holnap már nem lesz szomorú“ „Утре няма да съм тъжен“ 4 23
12 Flag of Slovenia.svg Словения словенски Вили Ресник „Naj bogovi slišijo“ „Нека боговете чуват“ 17 18
13 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Даун Мартин „Is Always Over Now?“ „Винаги ли е свършвало сега?“ 64 9
14 Flag of Portugal.svg Португалия португалски „Алма Лука“ „Se eu te pudesse abraçar“ „Ако можех да те прегърна“ 36 12
15 Flag of Romania.svg Румъния румънски Малина Олинеску „Eu cred“ „Мисля, че“ 6 22
16 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски Имаани „Where Are You?“ „Къде си ти?“ 166 2
17 Flag of Cyprus.svg Кипър гръцки Михалис Хадзиянис „Γένεσις“ („Дженезис“) „Същество“ 37 11
18 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Едсилия Ромбли „Hemel en aarde“ „Небето и земята“ 150 4
19 Flag of Sweden.svg Швеция шведски Джил Йонсон „Kärleken är“ „Любовта е...“ 53 10
20 Flag of Belgium (civil).svg Белгия френски Мелани Кол „Dis oui“ „Кажи, да“ 122 6
21 Flag of Finland.svg Финландия финландски „Едеа“ „Aava“ „Отворен простор“ 22 15
22 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Ларс Фредриксен „Alltid sommer“ „Винаги лято“ 79 8
23 Flag of Estonia.svg Естония естонски Койт Туум „Mere lapsed“ „Морски деца“ 36 12
24 Flag of Turkey.svg Турция турски Таркан Тузмен „Unutamazsın“ „Не може да забравяте“ 25 14
25 Flag of North Macedonia.svg Северна Македония северно-македонски Владо Яневски „Не зори, зоро“ 16 19

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Начин на гласуване:
Червено: Телефонно гласуване
Синьо: Жури
Гласуваща страна
Точки Flag of Croatia.svg Flag of Greece.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Spain.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Slovakia.svg Flag of Poland.svg Flag of Israel.svg Flag of Germany.svg Flag of Malta.svg Flag of Hungary.svg Flag of Slovenia.svg Flag of Ireland.svg Flag of Portugal.svg Flag of Romania.svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Cyprus.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Finland.svg Flag of Norway.svg Flag of Estonia.svg Flag of Turkey.svg Flag of North Macedonia.svg
Получаваща страна
Flag of Croatia.svg Хърватия 131 5 8 1 5 10 6 10 10 10 12 3 2 2 7 4 3 5 3 6 3 4 12
Flag of Greece.svg Гърция 12 12
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 3 1 2
Flag of Spain.svg Испания 21 1 4 6 3 4 3
Flag of Switzerland.svg Швейцария 0
Flag of Slovakia.svg Словакия 8 8
Flag of Poland.svg Полша 19 2 5 2 10
Flag of Israel.svg Израел 172 10 12 10 10 10 7 12 7 6 12 7 5 10 6 5 10 10 3 7 5 8
Flag of Germany.svg Германия 86 3 12 12 8 8 10 6 6 12 7 1 1
Flag of Malta.svg Малта 165 7 6 6 5 8 12 8 7 8 7 3 12 5 12 5 8 6 8 5 12 5 10
Flag of Hungary.svg Унгария 4 1 1 2
Flag of Slovenia.svg Словения 17 3 2 5 4 3
Flag of Ireland.svg Ирландия 64 2 2 4 2 2 6 6 1 1 8 8 1 4 2 8 7
Flag of Portugal.svg Португалия 36 1 10 6 2 2 2 2 1 6 4
Flag of Romania.svg Румъния 6 6
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 166 12 7 3 3 3 1 7 12 1 8 10 5 5 6 12 8 7 7 6 8 5 8 12 10
Flag of Cyprus.svg Кипър 37 4 12 5 1 1 1 4 4 3 2
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 150 10 8 5 4 7 6 5 8 6 7 12 10 7 10 8 12 7 8 7 3
Flag of Sweden.svg Швеция 53 3 4 8 2 1 5 6 10 12 2
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 122 4 7 7 4 7 12 5 4 3 3 6 7 8 7 6 10 2 7 6 1 6
Flag of Finland.svg Финландия 22 10 1 10 1
Flag of Norway.svg Норвегия 79 8 1 4 4 3 5 5 10 4 3 4 3 3 12 4 2 4
Flag of Estonia.svg Естония 36 2 8 1 4 2 1 2 4 12
Flag of Turkey.svg Турция 25 5 12 2 1 5
Flag of North Macedonia.svg Северна Македония 16 6 3 4 3

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
4 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания Flag of Israel.svg Израел, Flag of Romania.svg Румъния, Flag of Turkey.svg Турция, Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Malta.svg Малта Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания, Flag of Ireland.svg Ирландия, Flag of Norway.svg Норвегия, Flag of Slovakia.svg Словакия
3 Flag of Germany.svg Германия Flag of Spain.svg Испания, Flag of the Netherlands.svg Нидерландия, Flag of Switzerland.svg Швейцария
Flag of Israel.svg Израел Flag of Malta.svg Малта, Flag of Portugal.svg Португалия, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
2 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия Flag of Belgium (civil).svg Белгия, Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Croatia.svg Хърватия Flag of North Macedonia.svg Северна Македония, Flag of Slovenia.svg Словения
1 Flag of Belgium (civil).svg Белгия Flag of Poland.svg Полша
Flag of Greece.svg Гърция Flag of Cyprus.svg Кипър
Flag of Estonia.svg Естония Flag of Finland.svg Финландия
Flag of Cyprus.svg Кипър Flag of Greece.svg Гърция
Flag of Norway.svg Норвегия Flag of Sweden.svg Швеция
Flag of Turkey.svg Турция Flag of Germany.svg Германия
Flag of Sweden.svg Швеция Flag of Estonia.svg Естония

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Special Report. Transsexual singer stirs up passions. // BBC News, 10 May 1998. Посетен на 21 October 2014.
  2. История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.
  3. Eurovision Song Contest 1998. // eurovision.tv. European Broadcasting Union, 9 May 1998. Посетен на 21 October 2014.
  4. Eurovision Song Contest 1996. // eurovision.tv. European Broadcasting Union, 18 May 1996. Посетен на 21 October 2014.
  5. Romania 1994. // esc-history.com. Посетен на 21 October 2014.
  6. Israel 1995. // esc-history.com. Посетен на 21 October 2014.
  7. Jiandani, Sanjay. Italy returns to the Eurovision Song Contest!. // esctoday.com, 2 December 2010. Посетен на 21 October 2014.