Евровизия 1998

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1998

Финал 9 май 1998 г.

Водещи Улрика Йонсон
Тери Уоган
Местно излъчване Би Би Си
Място EuroReino Unido.svg Великобритания
Национален закрит стадион, Бирмингам
Победител EuroIsrael.svg Израел
Дана Интернешънъл – „דיווה“ („Дива“)
Система за гласуване Всяка страна има 1-8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни

Брой участници 25
Дебют EuroMacedonia del Norte.svg Северна Македония
Завръщане EuroBélgica.svg Белгия
EuroIsrael.svg Израел
EuroRumania.svg Румъния
EuroEslovaquia.svg Словакия
EuroFinlandia.svg Финландия
Оттегляне EuroAustria.svg Австрия
EuroBosnia-Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
EuroDinamarca.svg Дания
EuroIslandia.svg Исландия
EuroItalia.svg Италия
EuroRusia.svg Русия
0 точки EuroSuiza.svg Швейцария

Карта на участниците
  • ESC 1998 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1998 г.
Евровизия
 1997Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1999 
Евровизия 1998 в Общомедия

Евровизия 1998 е 43-то ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 9 май 1998 г. в Бирмингам, Великобритания на сцената на Националния закрит стадион.

Великобритания печели правото да домакинства песенния конкурс, след като „Катрина и Да Уейвс“ печелят през 1997 г. в Дъблин, Ирландия с песента „Love Shine a Light“ с 227 точки. Това е пета победа за Великобритания (след 1967 г., 1969 г., 1976 г. и 1981 г.) и осмия път, в който Великобритания е домакин на песенния конкурс (след 1960 г., 1963 г., 1968 г., 1972 г., 1974 г., 1977 г. и 1982 г.). Водещи на събитието са Улрика Йонсон и Тери Уоган.

Победител става израелската изпълнителка Дана Интернешънъл[1] с песента „דיווה“ („Дива“) със 172 точки. Това е трета победа за Израел (след 1978 г. и 1979 г.). На второ място е страната-домакин Великобритания със 166 точки, на трето място е Малта със 165 точки, а на четвърто място е Нидерландия със 150 точки. Швейцария получава 0 точки в гласуването.[2]

На това издание участват 25 страни[3], като дебютира Северна Македония[4], след няколкогодишни отсъствия се завръщат Израел, Белгия, Финландия, Румъния и Словакия[5][6], докато Австрия, Босна и Херцеговина, Дания, Исландия, Италия, Русия се оттеглят поради лоши резултати от предишни години. Израел e могъл да се завърне на песенния конкурс още през 1997 г., но решава да не участва заради деня на паметта за Холокоста, което означава, че страната се завръща за първи път от 3 години. Италианската телевизия RAI решава да не участва в песенния конкурс, което ще доведе до отсъствието на Италия от песенния конкурс цели 13 години, преди тяхното завръщане през 2011 г.[7]

В това издание на песенния конкурс е представена система за гласуване, която да вкара и аудиторията в шоуто. Всяка от участващите страни открива 24 телефонни линии с числа от 01 до 25, без числото на собствената им страна. Всяка от тези цифри е определена песен. На зрителите се дават 5 минути за гласуване. На всеки гласуващ се позволяват само по три гласа с един телефонен номер.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Великобритания, заедно с националния си телевизионен оператор Би Би Си, са домакини на песенния конкурс, който се провежда в Националния закрит стадион в град Бирмингам. За първи път от 1982 г. насам песенния конкурс се организирана във Великобритания, който е и последния песенен конкурс организиран на островната държава до този момент. Това е рекорден осми път, в който Великобритания организира песенния конкурс, след като домакинства изданията на песенния конкурс през 1960 г., 1963 г., 1968 г., 1972 г., 1974 г., 1977 г. и 1982 г.

Националния закрит стадион e използвана за няколко големи събития в миналото, включително за броене на не по-малко от осем избирателни района в самата зала за британските парламентарни избори през 1992 г. Седмицата след провеждането на песенния конкурс, града е трябвало да бъде домакин на 24-та среща на върха на страните от Г-8, като водещия на песенния конкурс Тери Уоган е трявбало да освободи хотелската си стая, за да направи път на тогавашния американски президент Бил Клинтън. Открита през октомври 1991 г., арената е най-известна във Великобритания, като домакин на британския телевизионен сериал „Гладиатори“, който се излъчва през 90-те години, който е представен от водещата Улрика Йонсон, представен от друга британска телевизия, ITV. Докато капацитета на Националния закрит стадион е близо 13 000 места, британската телевизия Би Би Си решава да използва само половината от местатат, което може да побере приблизителната цифра от около 4000 зрители, която ще бъде надхвърлена систематично в следващите години. Основната сцена има като свой най-забележителен елемент, структура във формата на китова опашка. Зад сцената е изградена голяма зелена стая, където участниците чакат своя звезден миг и проследяват гласуването. Зелената стая има вид на нощен клуб, с бар зона и 40 големи телевизионни екрана.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има четири изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е ирландецът Пол Харингтън. Той се завръща, след като представя Ирландия през 1994 г. в дует заедно с Чарли Макгетигън с песента „Rock 'n' Roll Kids“ и печелят тогавашния песенен конкурс с 226 точки. През тази година Пол Харингтън е бек-вокалист на ирландския представител Даун Мартин, който изпълнява песента „Is Always Over Now?“ и завършва на 9-о място с 64 точки. Вторият изпълнител е португалския изпълнител Жозе Сид. Той се завръща, след като представя Португалия самостоятелно на песенния конкурс през 1980 г., като изпълнява песента „Um grande, grande amor“ и завършва на 7-о място със 71 точки. През тази година, той участва като част от групата „Алма Лука“, които изпълняват песента „Se eu te pudesse abraçar“ и завършват на 12-о място с 36 точки. Третият изпълнител е швейцарецът Егон Егеман. Той се завръща, след като представя Швейцария на песенния конкурс през 1990 г., като изпълнява песента „Musik klingt in die Welt hinaus“ и завършва на 11-о място с 51 точки. През тази година, Егон Егеман е виолиниста на швейцарската представителка Гунвор Гугисберг, която изпълнява песента „Lass ihn“ и завършва на последното 25-о място с 0 точки. Четвъртият и последен изпълнител е хърватската представителка Даниела Мартинович. Тя се завръща, след като представя Хърватия на песенния конкурс през 1995 г., като част от групата „Маджазин“, които заедно с Лидия Хорват-Дуняко изпълняват песента „Nostalgija“ и завършват на 6-о място с 91 точки. През тази година, Даниела Мартинович представя Хърватия самостоятелно с песента „Neka mi ne svane“ и завършва на 5-о място със 131 точки.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Флаг на Хърватия Хърватия хърватски Даниела Мартинович „Neka mi ne svane“ „Едно, е че аз разбирам“ 131 5
02 Флаг на Гърция Гърция гръцки „Таласа“ „Μια κρυφή ευαισθησία“ („Миа крифи евестисия“) „Скрита чувствителност“ 12 20
03 Флаг на Франция Франция френски Мари Лин „Où aller“ „Къде да отида?“ 3 24
04 Флаг на Испания Испания испански Микел Херцог „¿Qué voy a hacer sin ti?“ „Какво ще правя без теб?“ 21 16
05 Флаг на Швейцария Швейцария немски Гунвор Гугисберг „Lass ihn“ „Остави го“ 0 25
06 Флаг на Словакия Словакия словашки Катарина Хаспрова „Modlitba“ „Молитва“ 8 21
07 Флаг на Полша Полша полски „Сикстийн“ „To takie proste“ „Толкова е просто“ 19 17
08 Флаг на Израел Израел иврит Дана Интернешънъл „דיווה“ („Дива“) 172 1
09 Флаг на Германия Германия немски Гуилдо Хорн „Guildo hat euch lieb!“ „Гуилдо те обича!“ 86 7
10 Флаг на Малта Малта английски Чиара „The One That I Love“ „Онзи, който обичам“ 165 3
11 Флаг на Унгария Унгария унгарски Чарли „A holnap már nem lesz szomorú“ „Утре няма да съм тъжен“ 4 23
12 Флаг на Словения Словения словенски Вили Ресник „Naj bogovi slišijo“ „Нека боговете чуват“ 17 18
13 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Даун Мартин „Is Always Over Now?“ „Винаги ли е свършвало сега?“ 64 9
14 Флаг на Португалия Португалия португалски „Алма Лука“ „Se eu te pudesse abraçar“ „Ако можех да те прегърна“ 36 12
15 Флаг на Румъния Румъния румънски Малина Олинеску „Eu cred“ „Мисля, че“ 6 22
16 Флаг на Великобритания Великобритания английски Имаани „Where Are You?“ „Къде си ти?“ 166 2
17 Флаг на Кипър Кипър гръцки Михалис Хадзиянис „Γένεσις“ („Дженезис“) „Същество“ 37 11
18 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Едсилия Ромбли „Hemel en aarde“ „Небето и земята“ 150 4
19 Флаг на Швеция Швеция шведски Джил Йонсон „Kärleken är“ „Любовта е...“ 53 10
20 Флаг на Белгия Белгия френски Мелани Кол „Dis oui“ „Кажи, да“ 122 6
21 Флаг на Финландия Финландия финландски „Едеа“ „Aava“ „Отворен простор“ 22 15
22 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Ларс Фредриксен „Alltid sommer“ „Винаги лято“ 79 8
23 Флаг на Естония Естония естонски Койт Туум „Mere lapsed“ „Морски деца“ 36 12
24 Флаг на Турция Турция турски Таркан Тузмен „Unutamazsın“ „Не може да забравяте“ 25 14
25 Флаг на Северна Македония Северна Македония македонски Владо Яневски „Не зори, зоро“ 16 19

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Начин на гласуване:
Червено: Телефонно гласуване
Синьо: Жури
Гласуваща страна
Точки Flag of Croatia.svg Flag of Greece.svg Flag of France.svg Flag of Spain.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Slovakia.svg Flag of Poland.svg Flag of Israel.svg Flag of Germany.svg Flag of Malta.svg Flag of Hungary.svg Flag of Slovenia.svg Flag of Ireland.svg Flag of Portugal.svg Flag of Romania.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Cyprus.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Finland.svg Flag of Norway.svg Flag of Estonia.svg Flag of Turkey.svg Flag of North Macedonia.svg
Получаваща страна
Флаг на Хърватия Хърватия 131 5 8 1 5 10 6 10 10 10 12 3 2 2 7 4 3 5 3 6 3 4 12
Флаг на Гърция Гърция 12 12
Флаг на Франция Франция 3 1 2
Флаг на Испания Испания 21 1 4 6 3 4 3
Флаг на Швейцария Швейцария 0
Флаг на Словакия Словакия 8 8
Флаг на Полша Полша 19 2 5 2 10
Флаг на Израел Израел 172 10 12 10 10 10 7 12 7 6 12 7 5 10 6 5 10 10 3 7 5 8
Флаг на Германия Германия 86 3 12 12 8 8 10 6 6 12 7 1 1
Флаг на Малта Малта 165 7 6 6 5 8 12 8 7 8 7 3 12 5 12 5 8 6 8 5 12 5 10
Флаг на Унгария Унгария 4 1 1 2
Флаг на Словения Словения 17 3 2 5 4 3
Флаг на Република Ирландия Ирландия 64 2 2 4 2 2 6 6 1 1 8 8 1 4 2 8 7
Флаг на Португалия Португалия 36 1 10 6 2 2 2 2 1 6 4
Флаг на Румъния Румъния 6 6
Флаг на Великобритания Великобритания 166 12 7 3 3 3 1 7 12 1 8 10 5 5 6 12 8 7 7 6 8 5 8 12 10
Флаг на Кипър Кипър 37 4 12 5 1 1 1 4 4 3 2
Флаг на Нидерландия Нидерландия 150 10 8 5 4 7 6 5 8 6 7 12 10 7 10 8 12 7 8 7 3
Флаг на Швеция Швеция 53 3 4 8 2 1 5 6 10 12 2
Флаг на Белгия Белгия 122 4 7 7 4 7 12 5 4 3 3 6 7 8 7 6 10 2 7 6 1 6
Флаг на Финландия Финландия 22 10 1 10 1
Флаг на Норвегия Норвегия 79 8 1 4 4 3 5 5 10 4 3 4 3 3 12 4 2 4
Флаг на Естония Естония 36 2 8 1 4 2 1 2 4 12
Флаг на Турция Турция 25 5 12 2 1 5
Флаг на Северна Македония Северна Македония 16 6 3 4 3

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
4 Флаг на Великобритания Великобритания Флаг на Израел Израел, Флаг на Румъния Румъния, Флаг на Турция Турция, Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Малта Малта Флаг на Великобритания Великобритания, Флаг на Република Ирландия Ирландия, Флаг на Норвегия Норвегия, Флаг на Словакия Словакия
3 Флаг на Германия Германия Флаг на Испания Испания, Флаг на Нидерландия Нидерландия, Флаг на Швейцария Швейцария
Флаг на Израел Израел Флаг на Малта Малта, Флаг на Португалия Португалия, Флаг на Франция Франция
2 Флаг на Нидерландия Нидерландия Флаг на Белгия Белгия, Флаг на Унгария Унгария
Флаг на Хърватия Хърватия Флаг на Северна Македония Северна Македония, Флаг на Словения Словения
1 Флаг на Белгия Белгия Флаг на Полша Полша
Флаг на Гърция Гърция Флаг на Кипър Кипър
Флаг на Естония Естония Флаг на Финландия Финландия
Флаг на Кипър Кипър Флаг на Гърция Гърция
Флаг на Норвегия Норвегия Флаг на Швеция Швеция
Флаг на Турция Турция Флаг на Германия Германия
Флаг на Швеция Швеция Флаг на Естония Естония

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Special Report. Transsexual singer stirs up passions. // BBC News, 10 May 1998. Посетен на 21 October 2014.
  2. История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.
  3. Eurovision Song Contest 1998. // eurovision.tv. European Broadcasting Union, 9 May 1998. Посетен на 21 October 2014.
  4. Eurovision Song Contest 1996. // eurovision.tv. European Broadcasting Union, 18 May 1996. Посетен на 21 October 2014.
  5. Romania 1994. // esc-history.com. Посетен на 21 October 2014.
  6. Israel 1995. // esc-history.com. Посетен на 21 October 2014.
  7. Jiandani, Sanjay. Italy returns to the Eurovision Song Contest!. // esctoday.com, 2 December 2010. Посетен на 21 October 2014.