Евровизия 1999

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1999
Дати
Финал 29 май 1999 г.
Домакин
Място Flag of Israel.svg Израел
Международен конгресен център „Биняней ха-ума“, Йерусалим
Водещи Дафна Декел
Игал Равид
Сигал Шахмон
Режисьор Хагай Маутнер
Местно излъчване Управление за радио и телевизия на Израел (IBA)
Участници
Брой участници 23
Завръщане Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Denmark.svg Дания
Flag of Iceland.svg Исландия
Flag of Lithuania.svg Литва
Оттегляне Flag of Greece.svg Гърция
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Finland.svg Финландия
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Карта на участниците
  • ESC 1999 Map.svg
      Страни, участващи в конкурса   Страни, участвали преди, но не и през 1999 г.
Вот
Система за гласуване Всяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
Победител Flag of Sweden.svg Швеция
Шарлота Нилсон – „Take Me to Your Heaven

Евровизия
← 19982000 →
Евровизия 1999 в Общомедия

Евровизия 1999 е 44-тото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 29 май 1999 г. в Йерусалим, Израел, на сцената на международния конгресен център „Биняней ха-ума“.[1] Това е последното издание на песенния конкурс, което се провежда през 20 век и втория песенен конкурс проведен извън пределите на Европа (след 1979 г.).[2]

Израел печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Дана Интернешънъл печели през 1998 г. в Бирмингам, Великобритания с песента „דיווה“ („Дива“) със 172 точки. Това е трета победа за Израел (след 1978 г. и 1979 г.) и втория път, в който Израел е домакин на песенния конкурс (след 1979 г.). За първи път песенният конкурс се сдобива с трима водещи. Това са Дафна Декел, Игал Равид и Сигал Шахмон.

Победител става шведската изпълнителка Шарлота Нилсън с песента „Take Me to Your Heaven“, със 163 точки. Това е четвърта победа за Швеция (след 1974 г., 1984 г. и 1991 г.) и втора победа за това десетилетие (след 1991 г.). На второ място е Исландия със 146 точки, на трето място е Германия със 140 точки, а на четвърто място е Хърватия със 118 точки, а на пето място е страната-домакин Израел с 93 точки.[3]

Фаворити за спечелване на тазгодишното издание на песенния конкурс са Селма от Исландия с нейната песен „All of Luck“ и кипърската представителка Марлен Анджелиду с нейната песен „Θα'ναι έρωτας“ („Та'най еротас“), според проведена интернет анкета сред феновете. Но докато Исландия завършва на второ място, веднага след Швеция (най-доброто представяне на Исландия в конкурса дотогава), Кипър не успява да вдъхнови зрителите и журито от Европа, като накрая завършва на предпоследното 22-ро място само с 2 точки, получени от Великобритания.

Участват 23 страни на тазгодишното издание на конкурса, като няма дебютиращи страни. След няколкогодишни отсъствия се завръщат Австрия, Босна и Херцеговина, Дания, Исландия и Литва, докато Гърция, Румъния, Северна Македония, Словакия, Унгария, Финландия и Швейцария не участват поради ниското си класиране през 1998 г.

Латвия се опитва да участва в песенния конкурс за първи път, но по-късно се оттегля. Това дава шанс на Унгария да участва, но по-късно унгарската телевизия „Magyar Televízió“ решава също да не участва, което позволява на Португалия да участва като 23-та страна.

През тази година пада забраната всяка участваща държава да пее на официалния си език, вписан в конституцията на страната. Така на тазгодишния конкурс се появяват много англоезични песни. А повечето от участващите страни – 14 от 23 – избират да пеят изцяло или частично на английски език и само осем изцяло на съответните национални езици – Испания, Кипър, Литва, Полша, Португалия, Турция, Франция и Хърватия. Не са включени Великобритания, Ирландия и Малта, чийто национален език е английският. Освен това, музиката на живо става незадължителна за първи път в историята на песенния конкурс. Израелската телевизия IBA се възползва от това правило и решава да премахне оркестъра от песенния конкурс, като начин за спестяване на пари за организацията на шоуто. Това предизвика полемика и противоречия за традиционалистите на песенния конкурс, като дори ирландският двукратен победител Джони Лоугън остро критикува този ход, описвайки събитието като „караоке“.

През 1999 г. е обявено, че за конкурса през 2000 г., четиримата най-големи финансови спонсори на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) – Великобритания, Германия, Испания и Франция ще получават автоматично участие на финала, независимо от техните средни резултати през последните 5 години.

Място[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на песенния конкурс, мнозина спекулират, че той няма да се проведе в Израел, а ще бъде преместен в Малта или ще бъде отново във Великобритания (страните, които завършват в „топ 3“ на конкурса през 1998 г.). Това се случва, след като възникват големи опасения относно финансирането на събитието от израелското правителство, наред с опозицията на православните евреи, че те ще се опитат да попречат на конкурс да бъде домакинстван в Израел, след като Дана Интернешънъл спечелва предишен конкурс през 1998 г. Това обаче не попречва на израелската телевизия IBA или на организационния екип на събитието, а международният конгресен център „Биняней ха-ума“ в Йерусалим е избран за място на тазгодишното издание.

Към 2020 г. това е последният конкурс, който се провежда в концертна зала, а не в закрита арена.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има само две изпълнителки, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Едната от тях е Дорис Драгович от Хърватия. Тя се завръща, след като през 1986 г. представя тогавашна Югославия с песента „Željo moja“ и остава на 11-о място с 49 точки. През тази година тя представлява независима Хърватия с песента „Marija Magdalena“ и завършва на 4-то място със 118 точки. Другата изпълнителка е словенската представителка Дария Швайгер. Тя се завръща, след като представя Словения на песенния конкурс през 1995 г. с песента „Prisluhni mi“ и завоюва 7-ото място с 84 точки. През тази година, тя се завръща отново да представлява Словения на конкурса с песента „For a Thousand Years“ и завършва на 11-о място 50 точки.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Литва литовски Аисте Смилгевичуте „Strazdas“ „Млечница“ 13 20
02  Белгия английски Ванеса Кчинитор „Like the Wind“ „Като вятъра“ 38 12
03  Испания испански Лидия Фернандес „No quiero escuchar“ „Не искам да чувам“ 1 23
04  Хърватия хърватски Дорис Драгович „Marija Magdalena“ „Мария Магдалена“ 118 4
05  Великобритания английски Прешъс „Say It Again“ „Кажи го отново“ 38 12
06  Словения английски Дария Швайгер „For a Thousand Years“ „За хиляда години“ 50 11
07  Турция турски Тугба Онал и „Груп Мистик“ „Dön Artık“ „Завъртете сега“ 21 16
08  Норвегия английски Стиг Ван Ейк „Living My Life Without You“ „Живея живота си без теб“ 35 14
09  Дания английски Трине Йепсен и Микаел Тескъл „This Time I Mean It“ „Този път не се шегувам“ 71 8
10  Франция френски Ная „Je veux donner ma voix“ „Искам да дам гласа си“ 14 19
11  Нидерландия английски Марлийн ван ден Броек „One Good Reason“ „Една добра причина“ 71 8
12  Полша полски Метек Щешняк „Przytul mnie mocno“ „Задръжте ме здраво“ 17 18
13  Исландия английски Селма „All Out of Luck“ „Всички на късмет“ 146 2
14  Кипър гръцки Марлен Анджелиду „Θα'ναι έρωτας“ („Та'най еротас“) „Би било любов“ 2 22
15  Швеция английски Шарлот Нилсън Take Me to Your Heaven „Отведи ме в твоя рай“ 163 1
16  Португалия португалски Руй Бандейра „Como tudo começou“ „Как започна всичко“ 12 21
17  Ирландия английски „Дъ Мюланс“ „When You Need Me“ „Когато се нуждаеш от мен“ 18 17
18  Австрия английски Боби Зингер „Reflection“ „Размисъл“ 65 10
19  Израел английски, иврит „Еден“ „Happy Birthday“ „Честит рожден ден“ 93 5
20  Малта английски „Таймс Три“ „Believe 'n Peace“ „Вярвам в мира“ 32 15
21  Германия английски, иврит, немски, турски „Сюрприз“ „Reise nach Jerusalem“ „Пътуване до Йерусалим“ 140 3
22  Босна и Херцеговина босненски, френски Дино Мерлин и Беатрис Пулот „Putnici“ „Пътници“ 86 7
23  Естония английски Евелин и Камил „Diamond of Night“ „Диамант на нощта“ 90 6

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Получаваща страна
Начин на гласуване:
Червено: Телефонно гласуване
Синьо: Жури
Гласуваща страна
Точки Flag of Lithuania.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Spain.svg Flag of Croatia.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Slovenia.svg Flag of Turkey.svg Flag of Norway.svg Flag of Denmark.svg Flag of France.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Poland.svg Flag of Iceland.svg Flag of Cyprus.svg Flag of Sweden.svg Flag of Portugal.svg Flag of Ireland.svg Flag of Austria.svg Flag of Israel.svg Flag of Malta.svg Flag of Germany.svg Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Flag of Estonia.svg
 Литва 13 2 5 3 1 2
 Белгия 38 4 2 10 2 10 5 5
 Испания 1 1
 Хърватия 118 6 5 12 12 8 7 1 7 4 2 1 6 6 8 7 5 10 8 3
 Великобритания 38 5 4 5 2 4 1 4 4 8 1
 Словения 50 10 2 2 12 1 6 12 5
 Турция 21 4 5 12
 Норвегия 35 7 6 7 7 5 3
 Дания 71 5 5 5 1 12 8 8 3 7 5 2 4 6
 Франция 14 2 2 8 2
 Нидерландия 71 4 12 3 8 3 5 7 6 4 2 1 4 6 2 4
 Полша 17 7 4 6
 Исландия 146 8 8 10 10 10 10 12 7 4 12 12 4 4 2 10 10 3 10
 Кипър 2 2
 Швеция 163 3 7 6 12 7 6 12 10 3 8 6 10 6 10 5 6 8 12 2 12 12
 Португалия 12 12
 Ирландия 18 12 4 1 1
 Австрия 65 6 7 4 6 3 2 3 8 1 7 5 5 8
 Израел 93 3 8 8 1 3 2 2 10 4 10 1 10 3 8 1 6 7 2 4
 Малта 32 6 6 3 1 7 1 7 1
 Германия 140 10 7 3 1 6 12 3 5 8 12 12 5 2 12 10 12 3 10 7
 Босна и Херцеговина 86 1 10 10 7 7 8 6 3 5 3 6 12 8
 Естония 90 1 4 1 3 8 5 4 4 5 8 2 10 7 8 3 1 7 6 3

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
5  Германия  Израел,  Нидерландия,  Полша,  Португалия,  Турция
 Швеция  Босна и Херцеговина,  Великобритания,  Естония,  Малта,  Норвегия
3  Исландия  Дания,  Кипър,  Швеция
2  Словения  Ирландия,  Хърватия
 Хърватия  Испания,  Словения
1  Босна и Херцеговина  Австрия
 Дания  Исландия
 Ирландия  Литва
 Нидерландия  Белгия
 Португалия  Франция
 Турция  Германия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. O'Connor, John Kennedy. The Eurovision Song Contest: The Official History. UK, Carlton Books, 2007. ISBN 978-1-84442-994-3. с. 156 – 159.
  2. Eurovision Song Contest 1999. // The Diggiloo Thrush. Посетен на 5 March 2012.
  3. История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]